Приблизително 97% от повърхностните води на Земята са в океаните, което означава, че цялата вода от езера, реки, планини, ледници, ледени шапки и подпочвени води съставлява само 3% от повърхностните води на Земята. Счита се обаче, че преди 4,5 милиарда години Земята е била суха планета, тъй като океаните са на възраст 3,8 милиарда години.
Към настоящия момент водещите теории за формирането на океаните са или че водата е от вътрешен за планетата произход, или че е дошла от друго място в Космоса.
В момента по-вероятната теория предполага, че по време на диференциацията на земните пластове (като ядро, мантия и т.н.) са се освобождавали огромни количества газове от вулканична дейност. Докато това се е осъществявало, Земята е била бомбардирана от различни тела, като например комети. Счита се, че водата на Земята е възникнала в резултат на тези два процеса.
Но участието на комета в процеса наскоро беше поставено под въпрос, след анализа на водни проби от кометата 67P/C-G, до която достигна сондата „Розета“.
А именно: на кометите е открита вода, различна по вид от тази на Земята.
Измерванията са извършени в месеца след пристигането на космическия апарат до кометата 67P/Чурюмов-Герасименко на 6 август. Това беше един от най-очакваните ранни резултати от мисията, тъй като произходът на водата на Земята все още е неразрешен въпрос според публикуваното от сайта www.phys.org.
Една от водещите хипотези за формирането на Земята е, че тя е била толкова гореща преди 4,6 милиарда години, че всякакво водно съдържание би трябвало да се е изпарило. Но в наши дни две трети от повърхността са покрити от вода, така че откъде ли би могла да се появи тя? Ключът към определянето на произхода на водата е нейният „привкус“, като в този случай това е съотношението на деутерия – изотоп на водорода, който има допълнителен неутрон, – спрямо обикновения водород. Това съотношение е важен индикатор за формирането и ранната еволюция на Слънчевата система. Теоретични симулации показват, че то би трябвало да се променя с разстоянието от Слънцето и с времето през първите няколко милиона години. Обаче благодарение на динамиката на ранната Слънчева система, това не е праволинеен процес. Комети с дълъг период на обиколка, които идват от отдалечения Облак на Оорт, първоначално са формирани в региона между Уран и Нептун, достатъчно далеч от Слънцето, където е възможно да се запази замръзнала вода. По-късно те са били разпръснати в далечните краища на Слънчевата система в резултат от гравитационните взаимодействия с газовите гиганти.
Съответно за комети от семейството на Юпитер, като тази, посетена от „Розета“, се счита, че са се формирали още по-далеч, в Пояса на Кайпер, отвъд орбитата на Нептун. Често тези тела биват откъснати и запратени към вътрешните части на Слънчевата система, където техните орбити се контролират от гравитационното влияние на Юпитер. Именно кометата на „Розета“ сега пътува около Слънцето между орбитите на Земята и Марс в най-приближената си точка и малко след Юпитер в най-отдалечената за период от приблизително 6,5 години.
Предишните измервания на съотношението деутерий/водород (D/H) в други комети е показало широк обхват от стойности. От 11-те комети, за които са направени измервания, единствено за кометата 103P/Хартли 2 от семейството на Юпитер се установява, че съвпада със състава на земната вода, установено от наблюденията на мисията „Хершел“ на Европейската космическа агенция през 2011 г.
В контраст с това метеоритите, които първоначално произхождат от Астероидния пояс, също съвпадат със състава на земната вода. Ето защо, въпреки факта, че астероидите имат много по-малко общо водно съдържание, сблъсък с голям брой от тях би могъл да доведе до възникването на океаните на Земята. Ето защо изследванията на Розета са от голяма важност. Интересно е, че съотношението между деутерий и водород, измерено чрез орбиталния спектрометър за йонен и неутрален анализ на „Розета“, е повече от три пъти по-високо, отколкото в океаните на Земята и нейния еквивалент от семейството на Юпитер – кометата „Хардли 2“. Всъщност то е по-високо дори от измереното за която и да е от кометите в Оортовия облак.
„Това изненадващо откритие би могло да означава разнообразен произход за кометите от семейството на Юпитер – може би те са се формирали при по-голям обхват от разстояния в ранната Слънчева система, отколкото преди сме предполагали“, казва Катрин Алтвег, главен изследовател за мисията.
„Нашата находка също така изключва идеята, че кометите от семейството на Юпитер съдържат единствено вода, каквато в океаните на Земята, и дава повече достоверност на модели, които поставят акцент върху астероидите като основен механизъм за формирането на земните океани“.
„Знаехме, че анализът на кометата, извършен от „Розета“ на място, ще доведе до изненади по отношение на общата научна теория за формирането на Слънчевата система и това със сигурност подхранва дебата за произхода на водата на Земята“, казва Мат Тейлър, член на екипа от учени, управляващи „Розета“.„Докато „Розета“ продължава да следва кометата по нейната орбита около Слънцето още една година, ние ще наблюдаваме отблизо по какъв начин еволюира и се държи тя, което ще ни даде уникална възможност да навлезем в мистериозния свят на кометите и техния принос към нашето разбиране за еволюцията на Слънчевата система“.
Ако Ви харесват публикациите ни моля помогнете ни да ги популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!