[ad_1]
Пещерата на Сибилата от Куме е митологично място в северната част на Неапол, Италия, където жрицата на Аполоновия оракул Сибила приемала пътешественици и странстващи люде и предсказвала бъдещето им. Пещерата е с дължина около 131 метра, има трапецовидна форма и е изкопана директно в скала от туф ( вид шуплеста варовикова скала ). Съоръжението а е идеално право, без завои или отклонения, но има определен брой ниши по дължината си, високо е около 4,5 метра и е широко 2,4 метра. Легендата разказва, че Сибилата е приемала пътуващите по тези земи в най – вътрешната част на пещерата.
Сибилата е играела много важна роля в древността. Тя е (традиционно) жена – оракул, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля. Сибилите трябва да се отличават от пророците, тъй като за разлика от тях, те не съзнават смисъла на изказаните от тях откровения. Поради тази причина към тях са били прикрепяни специални тълкуватели (херменевти), които да обясняват смисъла на казаното.
Както може би се досещате, датировката на този мистичен обект е напълно несигурна. Теоритично, той е създаден между 10-ти и 5-ти век преди новата ера, като това не е потвърдено окончателно. Самата трапецовидна форма насочва вниманието ни в посока ЕТРУСКА архитектура. В общи линии, официалната наука го датира около времето на „Сибилските (Сибилините) книги“. Това са пророчески книги, представляващи сбирка от оракулски предсказания, представени в хекзаметри (стихотворен размер в шест стъпки), откупени около 520 г.пр.н.е от последния древноримски цар Тарквиний Горди от Сибила от Куме . Съхранявали се в храма на Юпитер на Капитолия. Към тези книги (три на брой според древните източници) древните римляни се обръщали по решение на Сената, за да се определи какво трябва да се предприеме за да се умилостивят боговете при неблагоприятни знамения или при трудни за държавата обстоятелства. Сибилските книги се съхранявали и тълкували от жреческа колегия.
Пещерата има изключителна геометрия и е изследвана многократно в аспекта на акустиката. Оказва се, че „пророческият ефект“ се постига по следния начин: посетителят върви във вътрешността на коридора, чувайки неразбираема реч, която, с приближаването си към Сибилата, става много по- ясна и отчетлива. Това се съчетава със замъгленото възприятие на човешката фигура на жрицата, което се комбинира и с играта на светлини и сенки.
С оглед всичко разгледано до момента имаме пълното основание отново да предположим, че обектът е много по – стар от общоприетото и е бил преизползван в по – нови времена, тъй като притежава определени физически и енергийни характеристики, закодирани в местоположението, изработката и специфичната му форма.
Източници на информация в статията:
––––––––––––––––––––––––-
1. https://en.wikipedia.org/
2. https://bg.wikipedia.org/
3. https://it.wikipedia.org/
4. The Acoustic of Cumaean Sibyl; Gino Iannace, Umberto Berardi;
Published by the Acoustical Society of America; 2017
5. Снимки от https://commons.wikimedia.org/
–––––––––––––––––––––––––
@ЕНТУСИАСТИТЕ май 2021
[ad_2]
Source link