Home ЛЮБОПИТНО „Войната на розите“, белязала края на тъмното Средновековие за Англия

„Войната на розите“, белязала края на тъмното Средновековие за Англия

by admin


Историците описват събитията, на които са били свидетели, или пък са научили от тях от други източници. Писателите и поетите също пишат за такива събития и понякога неволно стават „кръстници“ на важни за историята периоди.

Нещо подобно се случва и с „Войната на розите“. След края на Стогодишната война Англия е разбунена от недоволството на знатните родове, заради претърпените поражения от Франция. В страната властват смут и недоволство. Знатните родове се борят за трона на кралството и така се стига до стълкновения, които приемат мащабите на гражданска война. Едни срещу други се изправят родовете Йорк и Ланкастър.

На 22 май 1455 година двете противопоставящи се фракции водят първото голямо сражение помежду си – битката при Сейнт Олбънс, който се намира на 30-тина километра от Лондон. С това се слага началото на война, продължила три десетилетия, която – но доста по-късно – започват да наричат „Войната на розите“. След 30 години на битки и затишия, след като  страните в конфликта постигат совите успехи, но и търпят поражения, се стига до това, че на власт в Англия идва династията на Тюдорите. Плантагенетите слизат от историческата сцена.

Историците са почти единодушни и по още един факт – „Войната на розите“ слага край на тъмното английско средновековие и поставя началото на една нова, „ренесансова“ Англия. Факт е смяната на династиите, но всичко останало е въпрос на интерпретации. А най-интересното в цялата тази „цветна“ война е, че… всъщност враждуващите страни не са я наричали така. Самата война не е онова, което си представяме днес, като използваме тази дума. Армиите на двете страни са съставени предимно от многобройни феодални отряди, в които основа роля се пада на професионалните наемни войници.

В допълнение всеки от феодалите при нужда събира сред селското население от подчинените му имения доброволци, които най-често са стрелци с лък или копиеносци. Сраженията, макар и мащабни и кръвопролитни, рядко са с решителен характер. За пример, в битката, която слага началото на войната, Ланкастър извеждат на бойното поле около 2 000 души, срещу 7 000 на Йорк. И двете страни дават по около 100 души жертви. И логично победата в тази битка е за по-многобройните „бели рози“ на Йорк.


Всъщност, по време на войната никой не я нарича „война на розите“. Розите са ползвани като отличителни белези между двете враждуващи фракции, но не е известно кой пръв ги е „въвел в употреба“. Известно е, че бялата роза, символ на Богородица, е използвана като отличителен знак още от първия херцог на Йорк Едмунд Лангли още през XIV век, но не се знае кой е „създал“ червената роза на Ланкастър. Предполага се, че тя е „разработена“ като контрастно изображение на емблемата на врага. Терминът „Война на розите“ навлиза в употреба едва през XIX век, след като излиза повестта на сър Уолътр Скот „Анна от Гейерщайн“. Той пък от своя страна избира това наименование на база на измислена сцена от I част на „Хенри VI” на Уилям Шекспир. В пиесата на Шекспир противостоящите си страни избират рози с различен цвят в двора на лондонския Темпъл.

По време на войната на розите повечето участници се сражават под гербовете на феодалните им владетели. Например, силите на Хенри се бият под знаме с червен дракон, докато армиите на Йорк използват личния знак на Ричард III – бял еднорог.

За важността на символите на розите може да се съди само по това, какво се случва в края на войната. След като се възкачва на трона на Англия Хенри VII обединява червената и бялата роза на враждуващите фракции в една – Розата на Тюдорите.



––––
За още новини
харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

(Visited 8 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂

Related Articles