Home ЛЮБОПИТНО Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно. Сьорен Киркегор

Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно. Сьорен Киркегор

by admin


Ролята му в развитието на световната мисъл е толкова голяма, че трудно би могла да се опише с няколко думи. Достатъчно е само да се спомене, че следовници на философията му са Франц Кафка, Жан-Пол Сартр, Албер Камю… 

В биографията на датския философ Сьорен Киркегор няма да намерите пиперливи факти. Датчанинът е роден в Копенхаген на 5 май 1813 година, в семейството на дълбоко религиозния Михаел Киркегор. Бащата развива мания за преследване от Божия гняв – най-вече заради факта, че жена му забременява, преди да му стане законна съпруга. Отношенията между Михаел и сина му изиграват изключителна роля върху Сьорен – двамата беседват дълго по сложни теми, занимават се с развиващи интелекта игри.

Философът обаче никога – в нито едно своя творба, не споменава името на майка си.

Регине Олсен

Според историците другият важен момент в живота на датчанина е проваленият годеж на Киркегор с Регине Олсен. По незнайни причини тя се омъжва за висш държавен чиновник, после напуска страната заедно със съпруга си и заминава на Вирджинските острови. Това е.

Киркегор бива интерпретиран като екзистенциалист, нео-ортодоксист, постмодернист, хуманист, индивидуалист и прочее. Философията му прекрачва границите и навлиза в теологията и литературата, а всичко това превръща датчанина в една от най-значимите фигури на съвременната хуманитарна мисъл.

Киркегор запълва съществуващата празнина между философията на Хегел и това, което по-късно ще се превърне в екзистенциализъм. Едновременно с това, той категорично отхвърля размислите на Хегел, ведно с онова, което разбира като празната формалност на датската църква. Голяма част от философските разсъждения на Киркегор са свързани с религиозни проблеми като същността на вярата, институциалността на църквата, християнската етика и теологията. Това кара мнозина критици да определят понякога Киркегор като християнски екзистенциалист, в противоположност на екзистенциализма на Жан-Пол Сартър или пра-екзистенциализма на Фридрих Ницше – и двата основани на силна атеистична основа.

Киркегор умира в болница през 1855 година, като последните няколко години яростно атакува датската църква – заради реч на проф. Ханс Ласен Мартесен. Професорът нарекъл един покоен епископ “свидетел на истината, един от истинските свидетели на истината”, а това доста разгневило християнския екзистенциалист Киркегор. На 2 октомври 1855 година, преди да публикува десетия брой на „Моментът“, Киркегор припада на улицата и е закаран в болница. Там прекарва близо месец и отказва да приеме причастие от свещеника, когото философът смята просто за чиновник, а не за Божи служител. Пред приятеля си Емил Боесен, който е пастор и записва този разговор, Киркегор казва, че неговият живот се е превърнал в едно от големите и незнайни страдания, което макар че за другите изглеждало като суета, всъщност не е.

Сьорен Киркегор почива на 11 номеври 1855 година в болницата. Вероятно причините за ранната му смърт се крият още в детските му години, когато пада от високо дърво. Въпреки че почива само на 42 години, философът донякъде опровергава маниакалното внушение, преследвало баща му през целия живот – Михаел Педерсен Киркегор бил убеден, че никое от децата му няма да доживее до Христова възраст – 34 години, смятайки че така ще бъде наказан за греховете си на младини, когато проклинал Божието име. Пет от седемте му деца почиват преди да навършат 34 години.

Сьорен Киркегор е погребан в Копенхаген. На погребението му неговият племенник Хенрик Лунд предизвикал скандал, протестирайки, че погребват Киркегор според официалната църква, макар че той още приживе скъсал с нея. По-късно Лунд бил глобен.

Един от най-известните цитати на Киркегор може лесно да даде най-обща представа за философските му схващания:
Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.



Source link

(Visited 1 times, 1 visits today)

Related Articles