Досега, всеки който дори случайно е виждал древно изкуство, е забелязал, че едни и същи модели, символи и мотиви се появяват по земното кълбо. Дали е просто съвпадение? Или пък древните култури са били много по-свързани, отколкото разбираме понастоящем? Не е нужно да си академик или професионален археолог, за да видиш древното изкуство и да си задаваш въпроси.
Един такъв пример, от много, е повтарящият се мотив на нещо, което някои наричат „Господар на животните”. Наричан е също „Повелител на животните” и „Господарка на животните”, или Potnia Theron. Тези изображения датират още от 4000 г.пр.Хр. Както искате ги наричайте, това са изображения на човек, бог или богиня, държащ две животни или обекти от всяка страна.
Според изследователя и писател Ричард Касаро, това са икони на „богоаза” и представляват универсално познание. Той анализирал стотици подобни примери по цялата планета, заедно с подобни древни пирамидални структури.
След като тези мотиви се срещат отново и отново по цял свят, интересно е да се запитаме как е възможно това. Дали просто става дума за достигане на една и съща декоративна символика по случайност? Или пък виждаме доказателство за комуникация през хиляди километри, когато това се е смятало за невъзможно за времето си?
Освен тази мистерия, какво всъщност означава тази символика? Можем да разсъждаваме, че тези изображения показват надмощие над животинското царство на древните герои и героини. Звучи ли тази идея като вярна? А може би гледаме изображения, представящи древни същества с висока интелигентност, предаващи познание за земеделие или технологии, както предполагат някои теории за древния астронавт?
Не можем да кажем нищо определено тук, но ви иставяме да се чудите и да се насладите на тези красиви древни произведения на изкуството. Колкото повече ги изучаваме, толкова повече въпроси изникват и толкова повече истинското ни разбиране на историята се поставя под въпрос.
Един от най-старите примери е „Седящата жена от Чаталхьоюк” от Турция. Направен от изпечена неолитна глина, керамичният артефакт бил създаден през 6000 г.пр.Хр. Тя е широко известна като „Богинята майка” и е била намерена през 1961 г.
„В един от храмовете в един хамбар е намерена 12 см стаутя на голяма жена, седнала върху трон с два леопарда от двете ѝ страни. Статуята изобразява как жената раждам като се вижда главата на детето. Освен леопарди и лешпяди, до жената се намират и бикове. На стенописите са изобразени само главите на бикове.”
Седящата Богиня-Майка от Чатал Хьоюк: главата е възстановка, Музей на Анадолските цивилизации от Невит Дилмен
Виждаме някои от първите изображения на мотива върху цилиндричните печати от древния Близък изток и Месопотамия. Долу виждаме Ахеменидска печатна импресия с персийския цар, укротяващ две месопотамски ламасу, които били защитни божества.
„Съвременна импресия върху глина от ахеменидски цилиндричен печат, 5 в.пр.Хр. Крилат слънчев диск легитимира персийския цар, който укротява две необуздани месопотамски фигури на ламасу. Фино украсена финикова палма в края.”
Това може би представлява голия Енкиду с бога на стадата Шакан, както се вижда в друг печат по-долу. Енкиду бил централна фигура в древния месопотамски „Епос на Гилгамеш”.
Защитаващ господар от арфта, намерена в Ур. Датирана около 2600 г.пр.Хр.
Печат
На мястото в днешен Ирак виждаме този обект със странна форма от 2500 г.пр.Хр. Формата изглежда подобна на обекта тъй често забелязван в ръцете на древните същества в дърворезбите от цял свят. Понякога е наричан древната ръчна чанта, но какво ли е било наистина? Този обект сякаш съчетава Повелителя на животните с формата на древната ръчна чанта.
Хлорит, Джирофтска култура, ок. 2500 г.пр.Хр., Бронзова епоха I
Мистериозната ръчна чанта на боговете: Изобразена в Шумер, Америка и Гьобекли тепе
Сега се преместваме в Индската цивилизация от Южна Азия. Виждаме един „Пашупати”, или Повелител на животните, което на санскрит е пашупати. Седналата фигура е обградена от животни.
„Печат, открит по време на разкопки на археологическия обект Мохенджо-Даро в Индската долина, привлича вниманието като вероятна репрезентация на фигура на „йоги” или „прото-Шива”. Този печат на „Пашупати” (Повелител на животните, на санскрит пашупати), показва седнала фигура, вероятно итифалическа, обградена от животни. Има три лица към тази фигура, по едно от всяка страна и това маже да е четириглавият Брахма, като четвъртата глава се крие отзад. Ясно се вижда дългият нос и широките устни от двете страни.”
Да погледнем сега известния нож от слонова кост и кремък, наречен „Нож от Гебел ел-Арак” от Абидос, Египет. Обектът датира от около 3000-3200 г.пр.Хр. според конвенционалното познание. Въпросът защо един очевидно шумерски цар е намерен върху древен египетски артефакт озадачава изследователите. Фигурата може да представлява „Повелител на животните”, богът Ел, Мескиагкашер (библейският Хус), шумерският цар на Урук, или просто „воин”.
Както е видно от пастирската му шапка, един изследовател пише:
„Царят на Урук сякаш винаги е обграден от животни. Както е обяснено в „Царят на Урук”, „Непрекъснатото присъствие на животни в иконографията на урукския цар цели да установи идентичността му като пастир, като пазител и защитник на стадото му, хората.” Урукският цар е трябвало да използва картини вместо писмено слово, за да покаже, че е царят-пастир. Това е така, понеже шумерското писмо все още било в процес на изнамиране.”
Дръжката на слонова кост на ножа от Гебел ел-Арак (детайл от предната горна част)
Друг пример, който привлича референции, както от Египет, така и от древна Месопотамия, е този златен медальон, показващ Повелителя на животните. Макар и да изглежда египетски, той е минойски, датиращ от 1700-1500 г.пр.Хр. Сега се намира в Британския музей. Забележете, че змията изглежда зловещо подобна на тази върху Котела от Гундеструп от Дания по-долу.
Египтианизиран зладен медальон, показващи Повелителя на животните, Минойски, 1700-1500 г.пр.Хр. Aegina Treasure. (Британски музей) от Жан-Пиер Далбера от Париж, Франция.
Премествайки се в древна Гърция, виждаме женска богина, представена като „Господарката на животните” или Potnia Theron върху архаичен оброк от слонова кост.
Репрезентация на богинята Артемида в обичайната поза на Потня Терон върху архаичен оброк от слонова кост, (Национален археологически музей на Атина) от Марсиас.
На почти 3000 километра от там намираме друг повелител на животните в Дания върху Котела от Гуденструп – най-голямото известно сребърно произведение от европейската Желязна епоха. Котелът е намерен в торфено блато през 1891 г. и може да датира към 2-ри или 1-ви век пр.Хр. Този път „животните” в ръцете на фигурата сякаш представляват някаква погрешно разбрана технология, отколкото действителни змии.
Детайл от фигурата с еленови рога върху Котела от Гундерструп
Примерът долу, Луристанският бронз, е от между 1000 и 650 г.пр.Хр. и идва от планинската област в западен Иран.