Полумесецът е с много по-стара история като символика, отколкото исляма. В Древна Гърция, например, полумесецът е символ на девическата непорочност, затова увенчавали главата на богинята Артемида с диадема под формата на полумесец. И днес, ако се вгледате в диадемите, които носят младите момичета, ще видите, че те са с формата на полумесец.
Що се отнася до мюсюлманите, те предпочитат да не използват символи – нито в Корана, нито в Сунната се говори нещо за такива символи. Според легендите, през 1299 година владетелят на едно от многото малки княжества в Мала Азия – Осман, сънува полумесец, който се простира от единия край на земята до другия. Осман приема видяното в съня си за добро предзнаменование и така решава да направи полумесеца символ на своята династия. Сънят му наистина се оказва пророчески – потомците му превръщат малкото княжество в огромната Османска империя. Управляват не само като големи владетели, но са смятани и за върховни в мюсюлманския свят духовни водачи – халифи.
Затова няма нищо чудно, че символът на династията на Осман – полумесецът – започва да се асоциира и с исляма изобщо. Връзката се закрепва още повече, когато през XIX век, едновременно със създаването на Червения кръст е учредена организация и на Червения полумесец.
Обаче, дори и в наши дни, когато полумесецът украсява флаговете на много от мюсюлманските държави, не всички, които изповядват тази религия, са съгласни да го приемат за свой символ. Шиитите в Иран, например, като отколешни врагове на Турция, са сред неприемащите го. За тях полумесецът, както и всяко изображение, натоварено с религиозна символика, е чиста форма на езическо идолопоклонничество.
Така символът на династията на Осман се е превърнал в символ на исляма като цяло. Но да не забравяме, че и символът, който Константин Велики вижда в съня си преди битката при Милвийския мост, става в последствие първата стъпка към утвърждаването на християнството като религия.