ядрена война преди христа

ЯДРЕНАТА КАТАСТРОФА ПРЕЗ 2024 Г. ПР. ХР

Завоевания на Инана

        Около 2350 г. пр. Хр. с помощта на Инана .Саргон започнал да гради мощна империя из цяла Месопотамия. Правейки това, той взел всички мерки да не развали отношенията си с останалите богове от Близкия изток. Първоначално завоеванията му не засягали града на Енлил -Нипур, града на Нинурта – Лагаш, спорната областна Вавилон и стратегическите места на боговете в Йерусалим и Баалбек. После, когато остарял, той извършил фаталната грешка да пренесе„свещена почва“ от Вавилон, за да узакони някак си града на Инана – Агаде.

Сякаш този светотатствен акт накарал Мардук да се върне във Вавилон. Античният текст твърди, че Мардук разбил хората на Саргон чрез глад и жажда, а самия Саргон изтезавал с „безсъние“, което довело до неговата смърт след петдесет и четири годишно царуване.

Обединявайки своите разпръснати последователи, Мардук възстановил Вавилон и според древния текст изградил една съвременна водоснабдителна система. Това е интересна подробност, защото мястото на Вавилон от осемнадесетия век пр. Хр.наистина лежи под сегашното водно ниво, което пречи на разкопките там. По мое мнение Мардук предотвратил наводнението чрез изпомпване на водата от Вавилон към обкръжаващите области. Околните градове бързо се превърнали в зависими от тези доставки на прясна вода от Вавилон, тъй като средните валежи във Вавилон били незначителни, откакто свят светува. Разбира се, без напоителните канали и пълноводието на реките Вавилон би бил една безплодна пустиня.

Последователите на Мардук продължили яростно да се бият с нас­ледниците на Саргон, а съветът на боговете в опит да предотврати бъдещи въоръжени конфликти изпратил Нергал – брат на Мардук, да го убеди да напусне Вавилон. Нергал предоставил на Мардук убедителни доказателства, че неговото „съдбоносно време“още не е настъпило. Накрая Мардук се съгласил да напусне, но при условие че никой няма да се намесва в устройството на напоителната система във Вавилон:

„В деня, когато ще отстъпя мястото си, водното течение ще престане да действа от извора си… Водите няма да извират… светлият ден ще (се превърне) в мрак… Ще настане объркване… Ветровете на сушата ще вият… ще се разпространи болест.“42

След заминаването на Мардук Нергал влязъл в тайните зали на Вавилон и с учудваща враждебност разрушил прецизната водоснабдителна система. Според предварителното предупреждение настъпило сериозно засушаване в околните градове. Нергал бил наказан сурово от по-възрастните богове.

Около 2250 г. пр. Хр. вследствие на заминаването на Мардук и настъпилото засушаване Инана още веднъж решава да изпробва мускулите си – този път с внука на Саргон, наречен Нарам-Син. Името му ясно показва, че Инана е успяла да спечели подкрепата на нейния чичо -бога Нанар/Син.

Този път изглежда сякаш Инана иска да изпробва докъде би могла да се разпростре мощта й. Месопотамският текст ни предоставя дълъг списък от завоеванията на Нарам-Син, включително Йерихон, Баалбек, страната Дилмун (Синай) и накрая Египет.

ЯДРЕНА ВОЙНА В ДРЕВНОСТТА

       Съществува ли някакво историческо потвърждение за завоеванията на Нарам-Син?Археологията потвърди, че ерата на Йерихон завършва през третото хилядолетие пр. Хр. с разрушение. Атаката срещу Баалбек, където според слухове Инана изгорила вратите му и държала в плен неговите защитници, напълно обяснява изоставената дейност в кариерата, която може да бъде видяна и сега на онова място – особеност, която никой досега не е дръзнал да обясни. В Египет също е потвърдено нашествие от чужденци по това време от историята чрез дълга поема, известна като „Поученията на Ипуер“.

Колкото до митичното завоевание на космическия център в Синай от Нарам-Син, били могло това събитие да е същото, увековечено от известната стела за Нарам-Син, сега изложена в музея „Лувър“ в Париж.

Нарам-Син
Нарам-Син

Централното изображение , в което мнозина виждат планина, прилича повече на ракетите, с които страната Дилмун се свързва. Короната с рога, носена от победоносния Нарам-Син, е била символ на боговете и внушава, че това е било победа в най-свещения район, където единствено боговете са били допуснати да управляват.

Все пак ни се струва, че Нарам-Син е попрекалил с едно от завоеванията си. Дали това е бил космическият център, териториите на Енкиитите или и двете, не можем да сме сигурни, но съветът на боговете решил да арестува Инана и да сложи крайна нейната грандомания. Шумерска поема, известна под заглавието „Проклятието на Агаде“, описва как Инана избягала от град Агаде. После боговете освободили града от властта й, вероятно включвайки някои от „МЕ“-тата, които тя откраднала от Енки:

„Короната на властта, тиарата на царството, тронът, даден на управлението, Нинурта предаде на своя храм; Уту отнесе градското „Красноречие“; Енки от неговата „Мъдрост“.

Неговото величие, че би могъл да достигне Небесата, Ану издигна до средата на Небето.“

Текстът твърди, че братът на Мардук – Нергал, също е помогнал на завоеванията на Нарам-Син и така е действал в неприемлив съюз с Инана, за да попречи на завръщането на Мардук. Можем само да гадаем за причините на неговата братска враждебност. Скоро след това Инана и Нергал организирали огромно въстание против властта на по-възрастните богове – бунт, който завършил със загуба и катастрофално разрушение на Агаде.

„Проклятието на Агаде“ обвинява за разрухата Нарам-Син, който уж атакувал града на Енлил – Нипур, светотатствайки над неговия свещен Екур.Известно ни е от една шумерска поема, озаглавена „Химн на Енлил“, че този Екуре бил мястото за отдих на „бързо стъпващата птица“, от чийто „дъх, никой не може да избяга“, и мястото, откъдето той е можел да „издига лъчи, които търсят сърцевината на земите“.50 По този начин атаката не е била просто символична обида към най-висшия бог на Земята, но и физическо унищожение на неговите сили.

Според „Проклятието на Агаде“ боговете изтрили Агаде от лицето на Земята. После Енлил заповядал на ордите на гутите да напуснат родината си в планината Загроси да поробят последователите на Инана. Акадската империя била разоръжена и централната администрация изпаднала в състояние на анархия. Дали боговете са имали пръст в това дело? Факт е, че Агаде е един от малкото древни градове в Месопотамия, чието местонахождение никога не бе открито от археолозите,а в същото време историците са в неведение за залеза на толкова мощна империя,която рухва около 2200 година пр. Хр. толкова внезапно, колкото някога се е появила.

Битките на царете

Гутите окупирали Месопотамия за около един век, но са оставили малко следи от своята култура. Междувременно между 2200-2100 години пр. Хр. няколко шумерски и еламитски града обявяват своята независимост и навлизат в нова ера на просперитет, който се оказва тяхната лебедова песен.

Държавата Еламит на Нинурта първа се появява като доминираща сила, концентрирана около столицата Суса в югоизточна Месопотамия. Нейните мощни укрепления и високообучена армия са й дали възможност да избегне завладяване чрез военен съюз с Нарам-Син. Все пак след смъртта на Нарам-Син нейният владетел Пуцур-Иншушинак обявява независимост и за да подчерае този факт, приема титлата „Цар на Вселената“.

            Шумерският ренесанс започва в Лагаш, чийто известен владетел Гу-деа царувал в началото на 22-ото столетие пр. Хр. Този цар се заел с мощна програма за възстановяване на храмове и довел шумерската култура до нови висоти.Лагаш все пак бил предназначен да си остане религиозен център, без аспирации за политически контрол над новата империя в Шумер.

             Скоро след това градът Ур се възродил като новата шумерска столица. Знаменитата(и последна) Трета династия в Ур извела шумерските постижения до нови хоризонти на изкуството, външната търговия и строителството на храмове. Богът, отговарящ за управлението, бил Нанар/ Син, стъпка вероятно целяща да контролира братовчедка му Инана.

              Сега вече навлизаме в период, когато историческите дати могат да бъдат установявани с голяма степен на точност. Първият владетел на Ур -Ур-Наму, най-общо е определен към около 2112 година пр. Хр. Ур-Намуустановил нов законов и морален кодекс и започнал възстановителна програма из цял Шумер, която възвърнала храмовете на боговете, включително Екур в Нипур,към тяхното предишно величие. Не само храмовете трябвало да бъдат реставрирани,но също и упованието на хората в техните богове. След двеста години хаос народът на Месопотамия станал независим и неуправляем. Шумерски текстове описват, че Енлил дал разрешение на Ур-Наму да вдигне на крака тези бунтовни градове.

          За нещастие тъкмо когато шумерите започнали да откриват ново упование в своите богове, пак се случило бедствие. Техният цар Ур-Наму паднал от каретата си в битка и бил „изоставен на бойното поле “.

Новият владетел на Ур, около 2094-2047 г. пр. Хр., се казвал Шулги. Към края на неговото царуване вече забелязваме първите признаци на опасност за последната династия в Шумер. Шулги се ангажирал с участие в серия от битки, за да сломи надигащите се външни провинции, около 2054-2047 г. пр. Хр. С цел да укрепи положението си, той се добрал посредством женитбата на своята дъщеря до съюз с Еламит.  В замяна на контрол над град Ларса Шулги наел услугите на прословутите войски на Еламит като вид чуждестранен легион под командването на Хедорлаомер.

Къде е бил Мардук по това време? Според хронологията на Захарна Сътчин през2048 г. пр. Хр. Мардук тъкмо щял да навлезе в земите на Хати (земята на хититите в Анатолия), където щял да остане 24 години в очакване на „благоприятно знамение“ за своето завръщане във Вавилон.Присъствието на египетски бог в Анатолия по онова време наистина се потвърждава от археологическо описание. На мястото на Алака Хююк (важен град, датиращ най-малкото от 2500 г. пр. Хр.) входът на града бил намерен обграден по фланговете от египетски сфинксове, датиращи от около 2000 г. пр. Хр.

Алака Хююк
Алака Хююк

След смъртта на Шулги през 2047 г. пр. Хр. синът му Амар-Син се изправил пред продължаваща борба за отстояване на властта в Ур, а шумерските текстове от седмата година на неговото управление – около 2040 г. пр. Хр.,описват огромна кампания за потушаване на въстания в четири западни страни.Изпращането на войски от Амар-Син под ръководството на Хедорлаомер за умиротворяване на бунтовниците е предмет на описание както в Стария Завет, така и в „Текстове на Хедорлаомер“, като и двата потвърждават, че бунтовете са се състояли през тринайстата година от управлението на Ур.

Каква е била причината за въстанието? „Текстовете на Хедорлаомер“ изясняват, че бунтът бил за промяна на васалната зависимост от Син – бога на Ур, към Набу –сина на Мардук. Шамаш – синът на Син, твърдял, че народът е изменил на договора с неговия баща:

„Честността в неговото сърце (царят) предаде по времето на тринадесетата година, предателство против баща ми (той има); царят престана да се грижи за опазване на доверието; всичко това стана по вина на Набу“.67

Промяната във васалната зависимост към Набу в Ханаан е увековечена и до днес под различни наименования в района – връх Небо на североизток от Мъртво море и огромния град Набулус на северозапад. В по-късни времена името на Набу възприело значението „говорител/ уведомител/пророк“, отразявайки ролята,която синът на Мардук е изиграл при разбиване на въстанието.

Но какво било естеството на този бунт, което е предизвикало неговото запазване в историята като главно събитие? Отговорът идва от щателното изследване на битката, състояла се през следващата година. Според Битие 14:

„През четиринадесетата година Хедорлаомер и царете, съюзили се с него, дойдоха и поразиха рафаимите в Астарот-Карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-Кириатим ихорейците на поляната им Сиир, до Ел фаран, който е при пустинята. А като се върнаха, дойдоха в Ен-Мишнат (който е Кадис) и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Аса-сон-Тамар.“

Тази последователност на битките също е потвърдена от „Текстовете на Хедорлаомер“. Едва след тази изнурителна обиколка царете от изтока накрая се конфронтирали с царете на неподчинените градове, които те били изпратени да накажат. Тогава защо е това отлагане, защо се е загубило толкова време за тази напълно извън маршрута екскурзия до пустинята? Както отбеляза Захарна Сътчин, единствената вероятна забележителност на Ел фаран (Нахъл) и Кадеш-Барнеа е тяхното стратегическо местоположение в ограничената зона на боговете – космическия център в пустинята Синай. Защо иначе нападателите ще си набележат за цел един град-оазис в средата на нищото?

Шумерски цилиндричен печат

Шумерски цилиндричен печат, цитиран от Захарна Сътчин , дава забележително точно визуално изображение на инцидента с космическия център, макар че моето тълкуване се различава от това на Сътчин. Ханаанските царе, подтикнати от Набу, са тръгнали на юг, за да окупират космическия център.После, когато чули за чудотворната мощ на наближаващия източен съюз, предвождан от Хедорлаомер, те избягали в Кадеш-Барнеа. По този начин агресорите се върнали от Нахъл към Кадеш, както е описано в Битие 14, с цел да подгонят избягалия си враг.

От Кадеш царете от изтока преследвали царете от запада чак до долината Сидим, където последните били принудени да се установят в родните си земи и били тежко разбити. Цилиндричният печат, показан по горе, идентифицира местоположението на космическия център чрез знака на Син – полумесец и кула скрила. Все пак няма сцена на битка (както се предполага от Захариа Сътчин), а само изображение на походен линеен строй на четирима царе към военния строй на петима царе, тръгнали в обратната посока!

Моето тълкувание на тези събития илюстрира желанието на Мардук да влезе във владение на космическия център в допълнение към връщането му във Вавилон. Това е жизнено важно за разбирането на екстремалните действия, които впоследствие са били предприети срещу него и сина му Набу.

Според хронологията на Захарна Сътчин едва след около 16 години Мардук се връща във Вавилон и се стига до употребата на ядрени оръжия. През онези шестнадесет години последните двама царе на Ур -Шу-Син около 2037-2039 г. пр. Хр.и Ибби-Син около 2028-2024 г. пр. Хр. предприели отчаяни отбранителни мерки, за да предпазят една сгромолясваща се империя във времена на огромна несигурност.

Забележително, Шу-Син потушил въстание в Мардин, Северна Турция -оттогава територия на Мардук. Около 2034 г. пр. Хр. той построил крепост, за да помогне на отбраната на шумерските територии от нашествието на амореите.

В началото на царуването на Ибби-Син Третата династия на Ур буквално се разпаднала. Последните спомени за Шумер описват множество пророчества за надвиснала опасност от инвазия от запад, прекъсване на подчиненото положение от външните провинции и накрая прекратяване на външната търговия през третата година от идването на власт на Ибби-Син. Не са намерени*никакви писмени спомени от неговото царуване след петата година –около 2024 г. пр. Хр. В онази година принц на име Ишби-Ирра предизвиква въстание в ключовия град Мари, който пазел от запад достъпа до Шумер.Последните описания за Ибби-Син разказвали за дълбокото проникване на амореите в териториите на Шумер.

Връщане на Мардук

Шумерските текстове твърдят, че хаотичната последна битка за Шумер била проведена и загубена от войските на еламитите срещу изумително превъзхождащите ги по брой нахлуващи амореи. Тези амореи били предопределени да се превърнат впървата династия от новото царство във Вавилон. Кои били тези племена и защо са подкрепяли Мардук?

Тъй като инвазията в Шумер дошла от запад, ще ни е от полза да открием, че терминът амореи (аморити) произхожда от акадската дума „Амуру“ и означава просто „западняци“. Библейски изследвания все пак успяха да идентифицират амореите като преобладаващо племе между ханааните и по този начин произлезли от рода на Хам. Последната битка поради това била основана на расови принадлежности – семитските източни племена, отбраняващи своите територии срещу хамитски-те африканци, които подкрепяли един африкански бог-Мардук.

По същия признак трябва да очакваме родените египтяни да се състезават за каузата на Мардук. Какво в такъв случай е станало в Египет през 2024 г. пр. Хр.? Тази дата се пада между края на Старото царство в 2100 г. пр. Хр. и началото на Средното царство – около 2000 година пр. Хр. Египтолозите наричат тази празнина във времето „Пръв преходен период (ППП), обозначавайки период на хаос, по време на който страната била разделена между враждуващите династии.Падането на Старото царство най-общо се приписва на „социална революция“и както аз ще предположа в следваща глава, много е вероятно тези първи египетски фараони в действителност да са били шумери. Дали датирането на ППП е било просто съвпадение, или пък то би могло да отбелязва вътрешен бунт от родените африканци в подготовка за връщането на Мардук на власт?

По-задълбочено изследване на положението в Египет потвърждава, че бунтовниците са били базирани на юг в Тебес, който наистина бил центърът на преклонение към Мардук като Амон, „Скритият“. Тяхната вярна подкрепа за Мардук била увековечена с думата „аман“, която е запазена в иврит, буквално значеща „строя/подкрепям“,а фигуративно – „постоянен/предан“. В географски смисъл тези последователи се разширявали на север, към областта на Делтата и Синайския полуостров. Би линаправил още един опит Мардук да вземе под свой контрол космическия център?

Изгнаничеството на Мардук е описано върху една частично счупена плочка, намерена в огромната библиотека на Ашурбанипал. Нейната значимост е останала незабелязана, докато Захарна Сътчин не я постави в исторически контекст –последното обратно броене на 24 години от 2048 до 2024 г. пр. Хр., когато Мардук накрая се връща във Вавилон:

„Аз съм божественият Мардук, един, велик бог. Бях изгонен заради греховете си,в планината отидох. Бях скиталец из много земи; там, откъдето изгрява слънцето, до там, където то залязва, съм пребродил. Изкачих се до върховете на земята Хати. В земята Хати помолих за предсказание (за) моя трон и моето Господство; в сърцето й (аз попитах) „Докога?“ 24 години останах в недрата й.“

„Дните ми (на изгнание) свършиха; Вдигнах се на крак към Вавилон, през земите преминах към моя град; да стана цар във Вавилон най-напред, в средата му да издигна моя храм-планина, достигащ до небето.“

Древните текстове са отбелязали краткотрайна победа за Мардук. В хаоса на битката различни храмове били разрушени, включително светинята на Енлил в Нипур. Енлил, който бил някъде „въздигнат нависоко“, побързал да се върне в Шумер и поискал обяснение. Въпреки че вавилонските летописи обвиняват за оскверняването бога Ерра (Нергал), други богове приписват светотатството на Мардук.

Именно по това време съветът на боговете се събрал, за да реши какви мерки да бъдат предприети, а богът Ерра избухнал с гневното обещание за отмъщение. И хронологично, точно по това същото време и в този контекст, друго божество –Библейският Господ, решил да се появи в град Содом, „за да види дали онова,което те са извършили, е толкова лошо, колкото врявата, която стигна до мен“.Резултатът, както вече бе обсъдено по-рано, бил разрушаването на Содом и Гомор и на космическия център в Синай.

В този момент трябва да бъде припомнено, че промяната на васалното подчинение на „греховните градове“ е станало седемнадесет години по-рано -през 2041 г. пр.Хр., и е извършено от Хедорлаомер. Разрушаването на Содом и Гомор по този начин се оказва съвсем различно наказание за отделен случай.

Какво е било второто престъпление на Содом и Гомор, „врявата“ за което стигнала чак до ушите на Господ? От гледна точка на предишния опит на ханаанските царе да пленят космическия център и от гледна точка на експанзионистичната заплаха от поддръжниците на Мардук в Северен Египет може да съществува единствено заключение – царете на Содом и Гомор отново са подготвяли армия, която да тръгне към космическия център.

Именно на този фон би трябвало да се разбира радикалното решение на боговете да използват ядрено оръжие срещу Мардук и сина му Набу. Можем единствено да правим предположения какви ли намерения е имал Мардук спрямо космическия център, но текстът твърди, че Мардук и Набу трябвало да бъдат спрени на всяка цена.

Какво е станало с Мардук и Набу? Едно от намеренията на Ерра/ Нергал било да ги убие и двамата, но според древните текстове те били предупредени за атаката срещу Содом и Гомор и затова избягали. Все пак изглежда, че Нергал е осъществил още един опит. На някакви си 50 мили на север при отделен инцидент, също датиран към 2000 година пр. Хр., град Тел Гасул бил напълно разрушен.Използваната сила била толкова мощна, та някога се смятало, че този град е мястото на древния Содом. Археолозите се оказаха неспособни да обяснят причината за такова широкообхватно разрушение и хилядите овъглени камъни, които намериха разпръснати в района. И все пак Мардук и Набу отново избягват. Според една легенда Набу станал бог на един остров в Средиземно море,докато на самия Мардук накрая било позволено да поеме върховната власт на боговете от Вавилон.

Авраам шпионинът

По-рано вече отбелязахме присъствието на Авраам в Содом и Гомор, но той също е бил в Ханаан по време на Битката на царете. Кой всъщност е бил библейският патриарх Авраам и каква роля е изиграл в този критичен момент от световната история? Повечето учени са пренебрегнали или отхвърлили възможността, че тъй като Авраам е дошъл от Ур, той би могъл всъщност да е родом от Ур. Наистина няколко изследвания са заключили, че той бил шумер.Главното доказателство за шумерския произход на Авраам е неговото оригинално име АБ. РАМ,което носи ясното значение „Любимецът на Отца“ на шумерски език.Друго доказателство съществува в библейския термин „Ибри“, с който се е представяла фамилията на Авраам. Този термин – коренът на думата „иврит“, обикновено се превежда като „странстващите“, или „онези, които кръстосват навсякъде“, но на шумерски той означава „родом от ИБР“. Мястото, наречено ИБР, наистина е свързано с глагола „ибри“, значещ„кръстосвам“, но както един експерт отбеляза, той е тясно свързан с оригиналното шумерско име за град Нипур – НИ. ИБ. РУ, буквално преведено като„Място на Кръстопът“. Ние описахме този град в глава 8 като първоначалния космически център за контрол на полетите на боговете и затова той приема името си от планетата НИБИ-РУ -„Пресичащата Планета“.

По тази причина библейските Ибри са шумерските „ни-ибри“ – родените в Нипур. АНипур бил най-важният религиозен град в Шумер. Освен това Авраам не произхождаот семейство на типични жители на Нипур. Напротив, доказателството подсказва, че той бил от най-благородната класа на свещенослужителите.Лекотата, с която Авраам е предизвиквал уважение, дори и в чужди страни, клоникъм подкрепа на тази гледна точка.

Какво е правел един свещеник от Нипур в Ур? Очевидното заключение е, че придвижването съвпада с възхода на Третата династия в Ур по време на Ур-Намупрез 2113 г. пр. Хр. Шумерските текстове разказват, че Енлил – богът на Нипур –възложил охраната на своя град на Син -бога на Ур. Времето на тръгване на Тераи Авраам от Ур към Харан вероятно е било близко до момента, когато Ур-Намустигнал до преждевременния си край – около 2095 г. пр. Хр.

Нека се вгледаме по-отблизо в ролята на Авраам, след като напуснал Ур. Първо, неговото семейство било уредено в Харан – град, идентифициран от археолозите вполите на планината Таурус.  После, когато Авраам бил на 75 години, му било казано от „Господ“ да напусне Харан.  Пътят му го превел през Ханаан, където Бог му се явил, а той тогава му построил „олтар“, където„зовял името Господне“.  Пътешествието му после продължило до Негев– безплодния район, граничещ със Синай, а оттам към Северен Египет.Според Книгата на Празника престоят му в Египет продължил 5 години. Пресмятайки назад от възрастта на Авраам, който през 2024 г. пр. Хр. е бил на 99 години, той е роден през 2123 г. пр. Хр. и по този начин престоят му в Египет обхваща годините 2048 –  2043 пр. Хр.

Според Стария Завет, първото нещо, което Авраам направил обратно в Ханаан, билода се добере до олтара, който сам построил, и отново да „извика името Господне“.  Годината приблизително била 2042 пр. Хр., точно една година преди ханаанските царе да въстанат срещу Син, и затова е времето, когато Набувероятно активно е лобирал за тяхната подкрепа.

През 2040 г. пр. Хр. веднага след Битката на царете Авраам демонстрира съюза, който е изковал с местните благородници. Той взел 318 добре обучени аморейскивойници и освободил Лот от семейно свързаните царе от изтока -голямо постижение за неговата страхотна възраст -83 години! Три години по-късно Агар му родила син – Исмаил. Библейската притча после остава безмълвна за период от 13 години, когато на 99-годишна възраст Авраам стига до споразумение с Господ, който му обещал дете през следващата година (друго отлично постижение!). Преди да изтече тази година,  Содом и Гомор били разрушени; датата била 2024 годинапр. Хр.

И така, след като амореите нападнали родината на Авраам на изток, Господ обещал на наследниците на Авраам земите на запад. Бил ли Авраам само една пионка в тази игра, или сам е спечелил наградата си? Нека сега преразгледаме придвижването му в контекста на заплахата от Мардук.

Първо, Авраам се преместил в Харан – най-северния външен пост на Ур, на границата със земите на хититите, където Мардук всеки момент щял да се появи. През 2048 г. пр. Хр. – годината, в която Мардук пристигнал за своя двадесет и четири годишен престой, Авраам напуснал Харан, но неговият баща останал. Това преместване може и да е било предизвикано от смъртта на Шулги –  цар на Ур, и перспективата за предстоящи вълнения в неговите имперски западни провинции. При всички случаи Авраам се е насочил към Египет и провел консултации със северните фараони, които отчаяно се съпротивлявали на последователите на Мардук от юг. Може ли тогава да бъде случайно съвпадение фактът, че Авраам се върнал в Ханаан само една година преди бунта на царете?

Не бих се подписал под гледната точка на Захарна Сътчин, че Авраам е играл военна роля в Битката на царете.Както намекнах по-рано, в Синайне е имало битка, а само тактическо оттегляне. Военното участие на Авраам, както се оказва от Библията, е ограничено само до последвалото освобождаване на неговия братовчед Лот чрез нещо, което вероятно е било внезапно нападение. Нищо не потвърждава друго, освен това. Все пак съществува едно доказателство, че ролята му е била шпионска*.

По време на огромна несигурност за Третата династия на Ур неговият бог Синвероятно е проумял, че е крайно полезно да притежава чифт доверени очи и уши в земите на нестабилните западни провинции, особено както се е страхувал от предстоящото връщане на Мардук от запад. Няма съмнение, че такъв шпионин есъществувал в Ханаан, защото Библията описва факта:

„Тогава Господ каза:

„Врявата срещу Содом и Гомор е толкова голяма, а грехът им толкова тежък, че аз ще сляза долу и видя, дали онова, което са сторили, е толкова лошо, колкото оплакването, стигнало до мен.

След като е спечелил доверието на ханаанските царе, Авраам е имал отлични възможности да докладва за политическото положение и вероятното придвижване на войски. Вече предположих по-рано, че Набу е мотивирал царете от запада да съберат армия и превземат космическия център в Синай през 2041 г. пр. Хр. Точнопо това време Авраам се върнал в Ханаан да наблюдава намеренията им. „Олтарът“, който Авраам построил в Ханаан, където призовавал името Господне, по всяка вероятност бил способ да държи Син информиран за събитията.

Връзката Петра

След разрушаването на Содом и Гомор, другите градове от равнината и космическияцентър отзвукът стигнал по целия свят. Ядреният взрив в Шумер накарал многооцелели да се превърнат в бежанци. Тяхната миграция била придружена от високо ниво на технология и култура, оттам и обяснението на много от загадъчните постижения през 2000 година пр. Хр., които археолозите разкриха из целия свят. Ще обсъдим някои от тези миграции по-нататък в глава 15. Въпреки това, докато някои от шумерите избягали на хиляди мили, други предпочели да стоят близо до дома. Един от тези бегълци бил братовчедът на Авраам, Лот:

„Лот и двете му дъщери напуснали Зоар и се заселили в планината, защото той се страхувал да остане в Зоар. Той и неговите две дъщери живеели в пещера. Един ден по-голямата дъщеря казала на по-малката:

„Нашият баща е стар, а наоколо няма мъж, който да легне с нас, какъвто е обичаят по целия свят. Нека накараме нашия баща да пие вино и после да легнем с него, така че да запазим семейния род чрез нашия баща.“

Тази кръвосмесителна притча за Лот и неговите дъщери показва обхвата на катастрофата, която се стоварила върху областта. Въпреки че боговете понякога извършвали подобни актове на кръвосмешение, този обичай не е бил широко приет от хората по онова време. Кръвосмешението може да бъде възприето само в контекста на последствията от ядрена експлозия. Самите ние бихме могли да размишляваме теоретично за такива недопустими действия само при изключителни обстоятелства; примери на канибализъм от оцелели при самолетни катастрофи в отдалечени места доказват тази идея. Лот и дъщерите му, които станали свидетели на ядреното унищожение, вероятно са били убедени, че са единствените оцелели.

Къде са „планината“ и „пещерата“, където Лот живял с дъщерите си? Доколкото ми е известно, никой не е правил опит да ги открие, вероятно защото цялата притча, свързвана със Содом и Гомор, се разглежда като библейски мит. Въпреки това съществува място, скрито дълбоко в планината на тази област, което напълно подхожда – място, което аз посетих през 1994 година.

Загадъчният изчезнал град Петра е разположен на по-малко от шейсет мили право на юг от южната част на Мъртво море, където се смята, че са се намирали някогаСодом и Гомор. По този начин той е достатъчно близо и същевременно на безопасно разстояние от първоначалното местожителство на Лот в Зоар, малък град, който бил пощаден от разрушение. Като изучих картите на областта, стана ясно, че Петра бил разположен в планински район, който се простирал по целия път южно от Мъртво море, почти толкова далече, колкото залива Акаба, който тогава е обграден от планини от двете си страни. Всеки, избягал на запад, не е имал никакъв избор, освен да търси убежище в тези планини. Пътеводителят„Хачетс“ за Близкия изток описва Петра като:

… не толкова град, колкото естествена твърдина, където всеки може да по­търси убежище, без да енеобходимо да строи стени, и където всеки би могъл да живее в пещери толковакомфортно, колкото и в изработени от човека къщи.“ (Следваобяснение).

Петра, буквално означаващо „Скала“, се достига през тесен Сик -дълъг една миляи тесен едва шест фута напречно, под две канари, които се издигат до 260 фута на височина. Този прашен път бе показан във филма „Индиана Джоунс и последнияткръстоносен поход“. Когато се излезе от Сик, се влиза в нещо, което подходящо е описано като „фееричен град от розов пясъчник“.  Върху едно мястоот осем квадратни мили в пясъчните скали са изваяни фантастични храмове игробници.

След като изучих историческите книги за Петра, се натъкнах на пълно затъмнение. Градът е „открит“ през 1812 г. от млад швейцарски изследовател на име Йохан Лудвиг Буркхарт, но почти никакъв напредък не е постигнат за разширяване на познанието ни за това някога важно място. Както отбелязва една книга:

„Почти нищо не се знае за неговия произход и естество.“

Независимо от това, ширналата се колекция от храмове и  гробници в Петранай-общо се приписва на набатейците, народ със загадъчен произход, койтопостепенно е населил областта в периода между 500 -400 г. пр. Хр.Тези набатейци станали богати за сметка на положението на Петра като важен кръстопът на два точно толкова важни търговски маршрута. Затова е наивно да се мисли, че предишните пътешественици и жители не са оставили своите следи. Разбира се, Петра съдържа зашеметяващо разнообразие от различни стилове и култури. От една страна, има множество изображения на неправилни пирамиди, доказващи месопотамската връзка, а от друга – обелиски и змейове, сочещи египетска връзка. Римляните също не са могли да устоят на силното желание да построят огромен амфитеатър там.

Моето впечатление за това уникално място бе за страхотен контраст в качествотона човешката дейност. Повечето от гробниците и храмовете са с много опростендизайн – природни цепнатини, уголемени, за да оформят пещери, увенчани върху външната повърхност на канарата от двуразмерни релефни изработки с посредствено качество. Много от тези фасади са силно ерозирали под въздействие нахимическите процеси.

Ед Деир
Ед Деир

В сравнение с тях „Ед Деир“ („Манастирът“) е впечатляващ, с височина 135 фута и ширина 150 фута. Горните му части са изваяни триразмерно, а главната художествена стойност е прекрасна урна, самата тя с височина 30 фута. Манастирът е датиран към 40-ата година сл. Хр., което може би е приемлива оценка, тъй като той е претърпял малка ерозия, независимо от разположението си от едната страна на възвишение. И все пак въпреки добрата изработка и това, че е достатъчно запазен, с простия стил и величествени размери манастирът не можеи да се сравни със „Съкровищницата“.

За мен „Ел Хацне“ (Съкровищницата) напълно превъзхожда останалата част от Петракато дело със страхотно качество. Както е показано на илюстр. , детайлното триизмерно резбарство е зашеметяващо и е немислимо да бъде изработено днес отнякой скулптор. Това произведение на изкуството може да бъде сравнено с великия Сфинкс на Египет. И отново най-характерната му особеност е една урна и описанияза името на „Съкровищницата“.

Навсякъде из Петра има множество нискокачествени и силно ерозирали релефни изображения, които представляват копия на „Съкровищницата“. В контраст с тези по-късни копия строителите на „Съкровищницата“ са се погрижили да извършат разкопки дълбоко във фасадата на канарата, преди резбиването.

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Visited 1 554 times, 1 visit(s) today