Викингското плячкосване на Париж от 845 година


Обсадата на Париж и последвалото превземане на града през 845 година се превръщат в кулминация на викингската инвазия в кралството на западните франки. Викингите са предвождани от скандинавеца, наричан “Reginherus”, или Рагнар, който традиционно се свързва с възпявания във викингските саги Рагнар Лодброк.

Рагнар е начело на флота от 120 викингски кораба, превозващи хиляди воини. Навлизат в Сена през март 845 година и продължават нагоре по течението на реката. Крал на западните франки по това време е Карл II Плешиви. Той събира малка армия, която обаче не успява да се противопостави на викингите. Скандинавците нанасят поражение на половината от силите на Карл Плешиви, след което останалите му воини се принудени да отстъпят.

Викингите пристигат край Париж в края на месец март, в навечерието на Великден. След като нахлуват в града го ограбват и се оттеглят едва когато получават от Карл Плешиви откуп от 7000 френски ливри (равняващи се на 2570 килограма) сребро и злато.

Викингите предприемат първите си набези срещу империята на франките през 799 година (десет години, след като са предприели първите си атаки срещу Портланд, Дорсет в Англия). В отговор на тези набези Карл Велики до 810 година създава по севрното крайбрежие система от укрепления за защита срещу тях. Тази система успява да спре викингите през 820 година година, когато правят опит да нахлуят в устието на Сена, но не успява да се се справи с нападенията им през 834 година.

Все пак, и през 820, и през 834 година, викингите атакуват с относително малки сили, но пък набезите и от двете страни на Ламанша се редуват. Нападенията от страна на викингите често са свързани с битките им за влияние вътре в скандинавските общоности, а както и мнозина други съседи на франките, датчаните са сред най-добре осведомените за случващото се в политическия живот на Франкската империя.

Флотът от 120 кораба, нахлул по Сена през март 845 година, превозва близо 5-хилядна армия. Предодителят Рагнар Лодброк около 841 година получава от Карл Плешиви земи в Турхолт, Фризия. В крайна сметка обаче губи тези владения. При нахлуването си по течението на Сена през 845 година викингите първо опустошават Руан. В отговор на инвазията им, и за да не допусне да бъде разрушено абатството Сен Дени край Париж, Карл II разделя малобройните си сили на две и ги разполага на двата бряга на Сена. Рагнар атакува и разбива едната част от по-малобройната армия на франките. Пленява 111 мъже и нарежда да ги избесят на едно от островчетата в Сена. С този акт той отдава почит на скандинавския бог Один, но едновременно с това цели да всее паника и страх у останалите френски воини.

Точно на Великден, 29 март 845 година, викингите превземат Париж и се впускат да грабят. По време на обсадата му обаче, в лагера на нападателите започва да върлува чумата. Викингите се молят на своите си богове, но това не дава резултати. По съвет на един от пленените християни, отчаяни от епидемията, която ги коси, гордите скандинавци се обръщат с молби и към християнския бог. Случва се едно от онези необясними съвпадения, които наричат чудеса – чумата секва.

Франките обаче не са в състояние да окажат никаква сериозна съпротива. Затова са принудени да се съгласят да изплатят на викингите откуп от 7000 ливри сребро и злато. Хазната на Карл Плешиви олеква с 2570 килограма от ценните метали. Но като се отчете фактът, че по-рано Рагнар губи земите си от Карл II, изплатеният откуп може да се приеме и като вид компенсация за загубата, а нападението да се разглежда като кампания за отмъщение.
Така или иначе, това става първото от общо тринадесет плащания – т.нар. Данегелд – които франките са принудени да направят срещу викингските нашествия. След като получава откупа и се оттегля от Париж, Рагнар ограбва по пътя си още няколко населени места по крайбрежието, сред които е и абатството Сен Бертен.

Карл Плешиви е критикуван, че се съгласява да изплати унизителния откуп. Но той има да решава много по-важни въпроси по същото време. Регионални бунтове му създават проблеми, недоволни благородници не му се подчиняват, а най-сериозни са делата, свързани с двамата му братя. Тъй като съзнава, че не може да разчита на сериозна подкрепа с войски, избира унизителното плащане на Рагнар, но и сключването на мир, което поне в близкото бъдеще да държи викингите далеч.

През същата година друга флота на викингите разграбва и Хамбург. Градът получава архиепископия от Папа Григорий IV през 831 година по инициатива на Лудвиг Благочестиви. С този акт папата цели да се контролират процесите по налагане на християнството в саксонските земи и скандинавието. Предводителят на викингите, разграбили Хамбург, крал Хорик I, се съгласява с предложените от Лудвиг условия за мир и дори обещава да върне заграбеното и да освободи пленените при нападението. За Хорик основната задача е да си осигури спокойствие по границата със Саксония, докато води вътрешните битки с краля на Швеция Олаф. Мирният договор изисква от Хорик да се постави във васална зависимост от Лудвиг Благочестиви, редовно да изпраща посланически мисии с дарове за саксонския владетел и да не оказва подкрепа на викингските орди.

Мнозина от викингите на Рагнар умират по обратния път, тъй като все още носят заразата от чума, връхлятяла ги край Париж. Вождът им все пак успява да доживее завръщането при крал Хорик. Според някои източници, чумната епидемия се стоварва върху викингите заради това, че по пътя си нападат абатството Сен Жермен де Пре, което по това време е в покрайнините на Париж.

Мълвата твърди, че когато Рагнар покзвал на Хорик златото и среброто, заграбено от Париж, се сринал, облян в сълзи, защото хвалбите му колко лесно завладял града били абсолютно без значение, след като бил поразен от само един отдавна починал светец. Крал Хорик се притеснява обаче от това, че още няколко мъже от хората на Рагнар умират в дните след завръщането им от похода. Страхът чумата да не се развилнее из кралството му го подтиква да нареди всички пленени християни да бъдат освободени. Този му акт отчасти допринася за това, Хорик да получи сана архиепископ на Ансгар и да го наричат “Апостол на Севера”.

Около 860 година викингите отново се връщат край Париж, за да се сдобият със сигурна плячка и откуп, но този път новите укрепени стени на града спират нашествието им. Обсадата от 885-886 година и оцеляването на Париж се превръщат в повратна точка за историята на Франция.

———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

Visited 13 times, 1 visit(s) today