Това е една от най-трагичните истории, свързани с забележителни антични артефакти. Разказва за древни, впечатляващи кораби от зората на Римската империя, които са оцелели през хилядолетията, само за да бъдат унищожени по време на Втората световна война.
Тези кораби са построени по заповед на император Калигула – противоречива личност, известна със своите налудничави поведения. В началото на I век той нарежда изграждането на плаващи дворци. Откритите останки в езерото Неми демонстрират всички характерни черти на хедонистичния стил от епохата на Птолемеите, когато Сиракуза е била под тяхно управление. През 1929 година археолозите започват усилия за възстановяване на останките им, но съвсем скоро след това идва и техният фатален край.
В сферата на религиите, Калигула има много уникални възгледи: той е почитател на култа към Изида, но същевременно е и поклонник на Александър Велики, за когото се смята, че е негово превъплъщение. Две от основните му мечти са да надмине славата на своя предшественик и да построи по-луксозни творения от тези на предците си. Не е ясно каква точно причина го е подтикнала да построи тези кораби, но очевидно е, че е движен от своята суета. Впечатляващите плавателни съдове са проектирани като плаващи съкровищници, с изключително богата декорация. Те представлявали плаващи дворци с мозаечни подове, отоплителна система, мраморни украшения, бани и много други удобства.
Езерото Неми е малко вулканично езеро, разположено в област Лацио, на само 30 км южно от Рим, което го прави лесно достъпно за императора.
В продължение на векове останките на корабите остават неизвестни. Местоположението им става известно през XV век, когато се провеждат едни от най-необичайните археологически разкопки в историята. Странната експедиция, ръководена от кардинал Просперо Колона и Леон Батиста Алберти през 1446 година, използва стари източници, за да открие останките на древните кораби.
На дълбочина от 18,3 метра първите “гмуркачи” започват да изследват артефактите, използвайки т.нар. водолазни камбани. Авантюристите, които се съгласили да поемат тази задача, откриват потопените кораби, заобиколени от тухли, мед, бронз, няколко ценни предмета, греди от корпуса на плавателните съдове и мраморни фрагменти. Мястото се трансформира в истински източник на находки, но повечето от тях са продадени или след изваждането им следите им изчезват и съдбата им остава неизвестна.
През вековете артефактите от този район стават обект на плячкосване, докато професионални изследователи не поемат един от най-амбициозните проекти в края на XIX век – възстановяването на двата древни кораба. Най-накрая, през 1927 година, по заповед на италианския диктатор Бенито Мусолини, специалисти пресушават езерото и изваждат останките на античните плавателни съдове. Това събитие привлича вниманието на медиите от онова време, а безценните находки стават основна атракция в невероятен музей, изцяло посветен на тяхната история.
Единият от корабите, известен в литературата като Prima nave, е с дължина 70 метра и ширина 20 метра, докато вторият, Seconda nave, е 73 метра дълъг и 24 метра широк.
Как са изглеждали? Освен материалните находки, открити при разкопките, можем да добием представа и от описанието на кораба, вдъхновил Калигула да построи своите плаващи дворци. Става въпрос за прочутия кораб на Птолемей IV Филопатор, който управлявал Египет между 254 и 204 г. пр.н.е.:
„Когато някой се качи за пръв път на кораба, попада на кърмата, където се намира вестибюл, отворен в предната си част, обграден с колони от двете страни; от него към носа води врата, изработена от слонова кост и най-изискана дървесина. Преминалият през вратите навлиза в пресцениум, над който се издига покрив. Там втора врата отделя втори вестибюл в напречната част, от който навън води портал с четири порти. От двете страни, вляво и вдясно, са прозорците за вентилация. Голямата кабина е свързана с тези две; в нея има само един ред колони и могат да се поберат 20 кушетки. Повечето колони са изработени от кедър и кипарис; 12 врати с богато гравирани орнаменти обграждат залата на кабината. Декоративните елементи и дръжките на вратите са изработени от червена мед, потъмнена на огън…“
Корабите на Калигула се явяват идеален пример за качеството и възможностите на римското корабостроене. **Prima nave** е по-малкият кораб, с повече коридори и стаи. Всъщност, и двата кораба имат сложни конструкции и множество помещения с неясна функция. **Seconda nave** е по-голямият от двата и на него са изградени няколко структури; за съжаление, подробности относно точно какво представляват тези конструкции не са се запазили. Въпреки това, известни са някои детайли – учените предполагат, че една от конструкциите е била храм, посветен на богиня Диана.
През 1944 година светът вече пета година е обхванат от ужаса на Втората световна война. Най-кръвопролитният конфликт в човешката история засяга и тези два антични артефакта. В полунощ на 31 май музеят, в който се намират уникалните кораби, е ударен по време на бомбардировка на американската армия. Немската артилерия, разположена в района, е унищожена, а избухналият пожар поглъща завинаги и безценните кораби.
След вековете, прекарани на дъното на езерото, войната изтрива красотата на тези плавателни съдове.
През 1995 година започва проект на асоциацията **Dianae Lacus** (асоциация на езерото на Диана), чиято основна цел е да се запазят историческите съкровища на езерото Неми. Първата задача, която си поставят от асоциацията, е да създадат точна реплика на **Prima nave**.