Творчеството му е определяно като основата на съвременната украинска литература, а в голяма степен и на литературния украински език. Наричат го Кобзар (украинските народни бардове, които си акомпанирали на инструмента кобза), заради проникновения начин на описание на украинската реалност от XIX век.
Казва се Тарас Григорович Шевченко. Ражда се на 9 март 1814 година. В детските си години е забелязан заради уменията му да рисува, което в бъдеще ще е втората му страст, след писането.
Остава сирак на 12 годишна възраст и израства сред много лишения, принуден да скита, за да търси препитанието си. Работи при местния свещеник, а помага и на самоуки художници, които обикалят околните села, за да изографисват икони в селските църкви. Успява все пак да се научи да чете и да пише, а страстта му към рисуването не остава незабелязана, когато на 16 годишна възраст е придаден към личната прислуга на помешчика Енгелгард. Именно патронът му го изпраща при преподавателя – портретист Ян Рустем. Желанието на помешчика Енгелгард да има собствен домашен живописец отвежда Шевченко в Санкт Петербург.
Следват опити младият талант да бъде откупен от помешчика. Приятелите му, с които се запознава в руската столица са все сред известните имена на руската живописна класика. Именно те продават картини, за да съберат нужната сума и да откупят свободата на Шевченко. Така или иначе, чак през 1857 година творецът ще получи свободата си и то след намесата на вицепрезидента на Академията по художествени изкуства Фьодор Толстой.
Самият Шевченко определя периода между 1840 и 1846 година като най-доброто време в живота си. Тогава се раждат някои от най-известните му творби. За пръв път е издаден и сборникът му “Кобзар”, който в последствие се превръща в синоним на творчеството на самия Шевченко. Някои повести Шевченко дори подписва с псевдонима “Кобзар Дармограй”.
През 1846 година Тарас Шевченко попада в т.нар. Кирило-Методиево братство – тайна политическа организация, сформирана в Киев от Николай Костомаров, чиято цел е да се бори срещу крепостничеството. В организацията се събират 10 от най-напредничавите млади интелектуалци от Киевския и Харковския университети. Тарас Шевченко изиграва решаваща роля върху формирането на идейните принципи на общността, чиято крайна цел е създаването на една панславянска държава. През март 1847 година, след донос от състудент, членовете на братството са арестувани и всеки е наказан по различен начин. Заради сатиричните си стихове в адрес на императрица Александра Фьодоровна (жената на Николай I), Шевченко е изпратен да служи като войник в Оренбургска губерния, “под строго наблюдение на началството” и със забрана да рисува и пише.
До 1857 година Шевченко е принуден да се смирява с наложеното му наказание. Но не крие, че забраната да рисува го води до отчаяние. И въпреки това, писането все пак не спира. След края на военната служба се връща в Петербург и се отдава с още по-голяма страст на рисуването и писането. Опитва да създаде семейство, но не му се отдава. През 1860 година му е присъдена академична степен по гравьорство, “за уважение на изкуството и познания в художествата”.
Малко преди да почине Шевченко се заема да пише учебници за народа на украински език. Почива на 10 март – само ден, след като навършва 47 години – 1861 година от “воднянка, предизвикана вероятно от прекомерната употреба на горещи напитки”, пишат историците.
Погребан е в Смоленското гробище в Санкт Петербург, но 58 дни след това урната с праха му е пренесена и препогребана край град Канев в Украйна.
За украинците Тарас Шевченко е това, което за българите е Христо Ботев.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>