Декември 1940 година. Адолф Хитлер подписва основна директива под номер 21, с която е описана стратегическата цел на операцията под кодовото наименование “Барбароса”. Директивата започва със следните думи: “Вермахтът трябва да бъде подготвен да разбие Съветска Русия в една светкавична операция (“Барбароса”), даже преди окончателното спечелване на войната срещу Англия.[…]”
На 22 юни 1941 година, изпълнявайки разработените в тази директива планове, немската армия извършва бомбардировки от въздуха, както и с артилерия срещу територията на граничните райони на СССР. Започва войната на Германия срещу Съветския съюз.
В учебниците по история, най-вече заради конюнктурни съображения, най-често нападението от страна на Германия е описвано като вероломно и неочаквано. Но в навечерието на войната Сталин постоянно получава предупреждения от разузнаването, но никога не се доверява до край на своите източници на информация. Ръководството на СССР наистина научава за готвеното нападение буквално в последния момент.
Вечерта на 21 юни на началника на Генералния щаб на СССР маршал Жуков е съобщено за немски дезертьор, според когото немската армия се подготвя да нападне на следващия ден. Жуков веднага докладва на Сталин и на народния комисар по отбраната маршал Тимошенко. По нареждане на Сталин е изготвена т.нар. директива № 1, под която подписи слагат Жуков и Тимошенко.
Директива № 1 е разсекретена дълги години след края на войната. Тя предупреждава военните окръжия за възможно внезапно настъпление на германската армия в дните 22-23 юни 1941 година.
“Нападението може да започне с провокационни действия. Задачата на нашите войски – да не се поддават на никакви провокационни действия, способни да доведат до сериозни усложнения. Едновременно с това, войските на Ленинградския, Прибалтийския, Западния, Киевския и Одески военни окръзи да бъдат приведени в пълна бойна готовност за посрещане на възможния внезапен удар на немците или техни съюзници”, се казва в директивата.
За предаването на директивата от Генералния щаб до окръжията са нужни 4 часа – военнослужещите научават заповедите малко след полунощ. Времето за реакция се оказва малко.
Броени часове след като директивата влиза в сила, в 3:15 часа московско време, немските войски започват атака по цялата гранична полоса от Баренцово до Черно море. Първите атакувани по земя обекти са граничните застави, а по въздух авиацията започва да нанася удари по военни обекти и летища.
През първия ден на войната са унищожени 1 200 съветски самолета, голяма част от които изобщо не успяват да излетят от местата си на базиране. В същото време руските пилоти извършват над 6 000 бойни полета и успяват да свалят около 200 немски бомбардировача.
Сталин и Жуков научават за началото на войната около 4 часа сутринта на 22 юни 1941 година. Разработена е директива № 2, с която на армията се нарежда да удържа границата и да нанесе мощен контраудар.
Когато на западните граници на Съветския съюз започва войната, огромната част от руските граждани все още сладко спят. За нападението научават едва по обяд. Около 12 часа по радиото със съобщение излиза народният комисар по външните работи на СССР Молотов.
“Днес, в 4 часа сутринта, без да предяви никакви претенции срещу Съветския съюз, без обявяване на война немските войски нападнаха нашата страна, атакуваха нашите граници и подложиха на бомбардировки много от нашите градове – Житомир, Киев, Севастопол, Каунас и други, като са убити и ранени над двеста души. Атаки от вражески самолети и артилерийски обстрел са извършени също от територии на Румъния и Финландия. Това нечувано нападение над страната ни е безпрецедентното вероломство в историята на цивилизованите народи”, казва Молотов в обръщението си.
Молотов обвинява за нападението Третия райх и призовава да му се даде отпор и завоевателят да бъде изгонен от страната.
Новината прозвучава като гръм от ясно небе за обикновените руски хора. Нормалният ход на мирния им живот изведнъж рязко е променен. На 23 юни започва пълна мобилизация.
След 22 юни 1941 година в бившия СССР вече нищо не е същото. В тази война, според съвременните оценки, животът си губят над 26 милиона руснаци. Буквално няма семейство, което да не е дало жертви. Особено многобройни са загубите в първите дни на онова горещо, съдбоносно лято.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>