Побитите камъни Край Варна – митове и реалност

древни мегалити
Да го споделим с приятели 🙂

Тази вечер съм ви подготвил нещо наистина интересно, нещо от българската природа, един уникален феномен. Това за което ще ви разкажа тази вечер са природни образования, или един обикновен човек би ги нарекъл „Побити камъни“. А те се намират на осемнадесет километра от Варна, и наистина си заслужава на връщане от морето да се загубите в тази уникална „Гора от каменни природни образувания“, която местните наричат просто „Побитите камъни“.

побити камъни варна

В този район от хилядолетия природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. Каменните стражи, Камилата, Трона, Каменната гора са имената само на част от тези природни пластики. Учените и различните изследователи на този феномен наричат различните видове групи побити камъни ансамбли.

Най-известният и атрактивен за различните туристи е ансамбълът „Дикилиташка група“. Намира се на около 18 км западно от град Варна и е лесно достъпен, защото се стига по шосе Е70. Комплексът се състои от повече от 300 различни по големина колони, разположени в ивица с размери 850 м х 120 м и около 50 структури в по-малко петно на юг. Някои от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуват интересни скулптурни групи.

Друг интересен ансамбъл е ансамбъла на т.н. „Страшимировска група“. Той също е много впечатляващ. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставен от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър.

Ансамблите  „Слънчево“ и „Баново“ са разположени в околностите на едноименните села и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 м, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще различите и други мистични форми.

Останалите групи са разположени около гр. Белослав и също си заслужава да бъдат разгледани.

В цялостен аспект този природен феномен представлява съвкупност от самородни каменни колони, високи до 10 м, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове, разпилени по целия комплекс.

побити камъни българия

Побитите камъни са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. Но са обявени са за природна забележителност едва преди петнадесет години, през 1937 г.

Разбира се като всяко подобно място и това си има легенди, като най-известната от тях гласи, че преди много векове, когато морето е достигало до тези земи, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето. Близо до това място имало малко селце, в което живеел млад мъж. Един ден Бог му разкрил своето име, с което го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова той му дарил безсмъртие, но го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, той отново ще стане простосмъртен.
Една ранна сутрин, докато мъжът се разхождал по морския бряг, съзрял невероятно красива местна девойка. Те се влюбили от пръв поглед. Но когато мъжът се върнал в селото и разпитал местните първенци за нея, те му казали, че тази девойка била отредена да стане жена на предводителя на морските титани. Заради любовта той се престрашил и отишъл при титаните. След като поговорили, той им обещал, че ако му преотстъпят момичето, е готов да изпълни едно тяхно желание. След кратък размисъл те се обърнали към него и му заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да им разкрие името на Бога. Той поискал един ден за размисъл и се уговорил с пазителите на морето да се срещнат на другия ден преди слънцето да е изгряло.
На следващата сутрин, преди изгрева, те се срещнали на морския бряг. Младият мъж избрал да жертва безсмъртието си в името на любовта и им заявил, че е готов да им разкрие името на бога. След което мъжът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато титаните били подредени той им казал: „Аз току що изписах името на Бога с вашите тела“.
Бог от високо наблюдавал всичко и останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Тогава той решил да накаже титаните, затова, че посегнали на най-скъпото на младия човек – неговото безсмъртие.
Когато първите слънчеви лъчи озарили морския бряг, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги бил подредил. Скоро след това мъжът тръгнал по брега да намери отново своята любима.
В мига, в който се срещнали и се прегърнали, из под краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.

За реалния им произход има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др.

древни мегалити

Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята „Табернас“ в Испания.

Още една легенда за последните богомили в Каменната гора, се свързва с Побитите камъни край Варна: 

    В 10 век, през царуването на българския цар Петър, в България се разпространило учението на Богомилите – ранни предвестници на реформаторските движения в Европа. Една морна вечер, събрани между побитите камъни, сред малката пясъчна пустиня, при тях пристигнали да се скрият гонените от турски орди рицари-кръстоносци. Турците обкръжили местността, рицарите заели отбранителни позиции, а богомилите отказали да посегнат на оръжие, тъй като религията им била срещу убийствата. Боят започнал, а богомилите се наредили в кръг и отправили молитва към Бог за спасение на душите на тези люде, които се сражавали. Бог чул молитвите им и като по чудо излязъл ураганен вятър, свирепи вихрушки вдигнали стълбове от пясък, които образували непрогледна стена между турците и рицарите. Небето като че ли слязло на земята, станало тъмно като нощ, а урагана се усилвал все повече като че ли да очисти земята от греха на сражаващите се. Много от войниците загинали, само онези рицари, които се скрили зад каменните колони, се спасили, заедно с богомилите. Именно на тях те дължали своето спасение и ги благославяли докато били в опасност. Веднага след като опасността преминала, те обвинили богомилите в богохулство и еретизъм. Решили да ги измъчват – хвърлили един от тях от най-високия каменен стълб, друг вързали за краката и дърпали между два коня, трети изгорили живи. Богомилите устояли докрай на мъченията, никой не се отказал от своята вяра, докато всички били избити. Така било унищожено и последното богомилско гнездо у нас, безславно завършил и последния кръстоносен поход. Каменната гора останала единствен и безмълвен зрител на тези събития -неръкотворния паметник на падналите жертви, символ на силната и непоколебима вяра.

Още една легенда за тази прекрасна Каменната гора гласи: 

Някога, преди много години тук се простирала приказна вековна гора. Бистри ручеи ромолили през китни поляни, безброй птички огласяли с веселите си песни цялата околност. В най-гъстата част на гората се криела хайдушка дружина. Турска потеря подгонила хайдутите, подпалила къщата на войводата, а младата му невяста с невръстното му дете повели в гората, за да покаже къде се крие дружината. Младата жена отказала да предаде любимия си и останала непреклонна – турският главатар съсякъл рожбата и с боздугана си… Небето изведнъж потъмняло, птичките замлъкнали, гората жално застенела. Извила се страшна буря и бушувала цяла нощ… Изведнъж войводата със своята чета връхлетял турската потеря – всички загинали в ужасната кървава сеч. При първите слънчеви лъчи се открила чудна картина – един до друг се издигали каменни дънери, не се чувала нито птича песен, нито нежно шумолене на листа – изворите били пресъхнали, всичко наоколо било пусто и глухо. В тази кървава нощ гората се вкаменила от ужас и останала така и до днес.

Трудно може да се отрече, че  има данни, които по- скоро са плод на любителите на фантастиката отколкото признат учен би признал, че има данни дори за останки от древна цивилизация… Но кой знае, тези фантазии един ден може и да се докажът!

Източник:

 

 

(Visited 58 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂