От Дионис и Бакхус до св. Трифон


Корените на деня, в който православието почита свети Трифон или както е известен празника на Трифон Зарезан, се крият дълбоко в античността. Няма да сбъркаме, ако твърдим, че в днешният си вариант св. Трифон е православният наследник на езическите ритуали и празници, водещи началото си още от времето, когато земите ни са населявани от траките.

Заселвайки се през VII век на тези земи прабългарите наследяват и уменията, предавани от поколения сред местното население в приготвянето на божествената напитка – виното. С приемането на християнството за основна религия в Българската държава постепенно почитаният от църквата свети Трифон заменя езическият бог Дионис, като покровител на винарите, лозята и лозарството.

В най-краткия си вариант житието на свети Трифон разказва за християнски свещеник, убит заради проповядването на христовата вяра по време, в което в Римската империя все още последователите на Христос са подлагани на гонения. Мъченикът Трифон е подложен на жестоки изтезания, а накрая и обезглавен, без вярата му да бъде сломена. Според легендите, в деня, когато през 250 година св. Трифон е екзекутиран, насекоми нападат лозовите насаждения и лозарите се обръщат с молба към светеца, за да опази насажденията им и гроздето.

Така християнската традиция намира в лицето на св. Трифон достоен заместник на бог Дионис, който древните гърци приемат в своя пантеон на боговете от тракийските земи, е почитан като повелител на възраждащата се и умираща природа, на виното, лозарството и веселието. На Дионис дължим не само виното. Като един от 12-те олимпийски богове и Дионис се ползва с привилегията да бъде почитан с празници. В негова чест в древна Елада са устройвани т.нар. Дионисии – празници на виното, театъра, екстаза и лудостта. Големите или още градски Дионисии се провеждали в края на март и началото на април и продължавали седем дни. През това време се провеждали състезания и карнавални шествия. Поети се надпреварвали с творбите си, а хоровете пеели дитирамби (химни в чест на Дионис / Бакх). Късно наесен и през декември се провеждали малки или селски Дионисии, с които се благодари на бога за реколтата от грозде и виното, което е произведено.

По време на Дионисиите наемали актьори, които заставали на някое издигнато място и играели ролята на бог Дионис. Разказвали със стихове за живота на бога на виното, а по време на паузите се прибирали в подслона си, поставен някъде около хълма, от където рецитирали. Тези заслони, подобни на палатки, се наричали скене, от където по-късно идва и думата “сцена”. И понеже народът обичал тези празници, организаторите им се стремели да ги направят по-масови и наемали изкусни певци и танцьори да забавляват публиката. Така пък се ражда съвременният театър (от гръцкия глагол theatron, който може да се преведе като “зрелище”). В древна Атина, в склоновете под Акропола, например е построен театър, който можел да побере 17 хиляди души, тоест половината от населението на тогавашния елински полис.

Гръцките театри не са затворени конструкции, но строителите им са владеели до съвършенство тайните на акустиката. Умеели са така да построят съоръженията, че всяка дума, произнасяна от актьорите на сцената, се чувала ясно и на най-крайните редове. Някъде по времето на войните между перси и гърци се появява обичаят в дните на Дионисиите да се поставят четири пиеси и авторите им да се състезават чия творба е най-добра. Три от тези пиеси били трагедии. Последната, за да може народът да се отпусне и развесели, била “сатирична драма”, или просто сатира и в нея героите са митичните същества от свитата на бог Дионис, които осмивали всичко и всички.

Затова, почитайки свети Трифон, спомняйте си, че той е наследник и един по-цивилизован вариант на древния Дионис/Бакхус, “специализирал” се в покровителстване на лозарите и винарите. От плещите му е свалено бремето да е застъпник на актьорите, танцьорите, хората на изкуството, които се грижат с виното да идва и веселието – над тях бдят други светци от христовата свита.



Source link

Visited 20 times, 1 visit(s) today

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *