От 1983 г.,статии за наблюдавани аномални явления ,се появяват все повече в периодичните издания на СССР.Ето няколко типични примера.
Летище Горки
Доклад на А. Шукшин, въздушен диспечер, летище Горки, 27 март 1983 г., 17:50 ч. Московско време: „Обичайните радари за наблюдение на летище Горки засекли обект, който не могли да идентифицират. Тоест обекта не е разпознат от летищните власти дали е „приятел или враг“. Той прелетял около 70 километра югоизточно от Горки. След това сменил посоката леко на изток и изминал още 7-10 км. Височината на полета на обекта не надвишавал един километър, скоростта му била приблизително 180-200 километра в час. Обектът бил с размерите на самолет IL-14, но без никакви следи от крила или опашка. Светлосива „пура“ бавно се носела в небето … Феноменът продължи 40 минути. На разстояние 30-40 километра североизточно от летището радарните станции го изгубили от поглед. „
Небето на Украйна, Беларус и Централна Русия
На 2 декември 1983 г. в небето на Украйна, Беларус и Централна Русия хиляди хора наблюдават светещи обли НЛО. Някои обекти се разделяли на няколко по-малки. Най-ярките от тях надминавали Венера по яркост в най-ярката си фаза. Ъгловата скорост на групата обекти била приблизително 0,8 градуса в секунда. Гледката била впечатляваща.Настроенията на наблюдатели била от еуфория,изненада до силен страх.Тази случка е разказана от десетки медии.
Н. Ерпилев, координатор на оптични наблюдения на изкуствени земни спътници в Съвета по астрология на Академията на науките на СССР, споделя: „Същите явления, както съобщават очевидци, са регистрирани в много наблюдателни станции на изкуствени земни спътници. За сега нямаме научно обяснение“
Мнение изразява и П.Попович-Заместник-председателят на Комисията по аномални явления и пилот-космонавт на СССР: „Събитията през декември 1983 г. в небето на Украйна могат да бъдат обяснени в резултат на изгарянето в атмосферата на един от изкуствените сателити, въртящи се в орбита. “ Комисията за А.Я. обаче получава съобщения , където се споменават подробности, които не се вписват в тази версия. Тези факти са внимателно проучени и взети предвид.
„Понякога се случва да има достатъчно данни за наблюдаваните обекти, те са установени надеждно, следователно явлението обективно е съществувало и никой не може да го обясни в рамките на съвременната наука. Именно тези събития се наричат неидентифицирани. Както например наблюдението на обекта от 27 март 1983 г. в района на летище Горки. Освен това има обекти, които радарът „не може да прихване“. Ето защо е необходимо, освен да описват техните наблюдения, очевидците да обръщат внимание(ако е възможно разбира се), за датата, часа и мястото на наблюдение на обектите, тяхното положение в небето, ъглова скорост, продължителност на наблюдението и др.“ споделя още Попович.
Ето още един случай от НЛО Хрониките.
По време на полета на самолета Як-40 през януари 1978 г., в участъка между село Медвежие и град Надим, екипажът забелязва някакво кръгло, много лъскаво тяло, което бързо се приближавало срещу самолета. С всяка секунда размерът на това тяло се увеличавало и когато сблъсъкът изглеждал неизбежен, обектът се издигнал пред самия нос на самолета, без да му причинява вреда.Пилотите споделили случката по радиото а след кацането на земята ги отвели с черна Волга.Подробности за случая така и не видели бял свят а разказа на служителя на кулата в Надим получил минимален отзвук в медиите.
„Тайната на Кугитангтау“
На 12 октомври 1984 г. съветския вестник „Труд“ публикува статия, озаглавена „Тайната на Кугитангтау“ от специални кореспонденти Н. Домбровски и О. Квятковски, в която се отбелязва следното: „По време на работата на секретна експедиция, организирана от Института на Академията на науките на СССР, на територията на Туркменистан, в планинската система Хисаро-Алай и по специално хребета Кугинтангтау е открита дълбока пещера, пълна с мумии на странни хуманоиди и останки от непознати електронни прибори.
На четвъртия ден от експедицията преди слизане в пещерата, Кугинтангтау ни поднесе още една изненада. На североизток над хребет на близките планини се появи ярко светеща перлена топка с размер 3-4 слънца. Непрекъснато увеличавайки се, тя се движеше право към нас.
Десет минути по-късно сиянието покри половината от безоблачното небе, нещо огромно и светещо надвисна точно над нас. Всеки изкара своята камера и опитахме да заснемем какво виждаме. След 15 минути сиянието започна да избледнява и скоро изгасна.“
Случаят е засекретен а КГБ изземва всички доказателства.Повече от месец се наблюдава военна активност около хребета Кугинтангтау. Никога до сега не са се появявали подробности по темата,освен една поръчкова статия озаглавена „Точно в 4.10“
„Точно в 4.10 …“
В статията „Точно в 4.10 …“, се споменава ,че случаят „Тайната на Кугитангтау“ е изследван изчерпателно от членове на Ленинградската комисия по аномални явления под ръководството на член-кореспондент на Академията за медицински науки на СССР В. Троицки. Изследването показа, че това явление е научно-технически експеримент за изследване на атмосферата чрез пръскане на специални реактиви в нея и този експеримент няма нищо общо с НЛО (?!).“ В статията не се споменава,защо е правен този експеримент и какво е намерено в пещерата.