Тази епична история е достигнала до нас от Омировите “Илиада” и “Одисея”. Разказва за дългата война между процъфтяващата древна Троя и ахейската войска. Наричаме я Троянската война.
Според приетото от историците и изследвалите текстовете на Омировите поеми, този колосален сблъсък на античния свят приключва на 25 април 1184 г. пр.н.е. Събитията, свързани с Троянската война, са описани в много творби на гръцката литература и изобразени в древното изкуство. Не съществува цял текст, който да описва случилото се по време на войната. Историята е съчетание от различни източници, които често си противоречат помежду си. Но проучванията на историци и най-големите умове на човечеството, извършени през изтеклите хилядолетия от тогава, традиционно се опират на разказаното в двете епични поеми, за които се смята, че са съставени от Омир. “Илиада” разказва за последните 50 дни от Троянската война, продължила цели 10 години, според Омир. В другата поема – “Одисея”, се описват свързаните с края на войната събития и завръщането у дома на един от участниците в нея – царят на Итака, Одисей. За двата епоса е прието да се смята, че са създадени около IX – VI век пр.н.е. Като информация за други събития от Троянската война служат и още старогръцки епични поеми “Киприя”, “Етиопида”, “Малка Илиада”, “Разграбването на Троя”, “Връщане” и “Телегония”.
Тетида потапя сина си Ахил в река Стикс |
В епичния сблъсък на античността са преплетени много от митологичните вярвания и предания от древногръцката митология. Главното действащо лице в лагера на ахейците е непобедимият Ахил, син на върховния бог Зевс и морската нимфа Тетида. Според предсказанието синът на царя Пелей, за когото Тетида е сгодена, ще умре млад край Троя. Затова майката на Ахил го потопила във водите на митичната река Стикс, превръщайки го в неуязвим за всякакви оръжия. Незащитена останала само петата му, където морската нимфа държала сина си, докато го потапяла.
Парис като съдия в спора между трите богини за “ябълйата на раздора” |
Паралелно и вплетена в тази история се развива другата линия – легендата за ябълката на раздора. На сватбата на Пелей и Тетида били поканени всички богове, с изключение на Ерида, богинята на раздора. Обидената Ерида незабелязано се промъкнала на пиршеството и подхвърлила под масата златна ябълка, върху която било изписано “Kallisti” (“На най-красивата”). Спорът за това, коя е най-красива веднага се разгорял между трите богини – Хера, Атина и Афродита. Никой не смеел да се намеси в разгорещената свада между богините, защото реши ли някой да нарече една от тях най-красива, веднага ще си навлече гнева на другите две.
И така Зевс решил да изпрати Хермес и трите богини при троянския принц Парис, който пасял стадата. Принцът бил заточен, защото предсказание гласяло, че той ще подпали Троя. Когато се явили пред смъртния, на когото се паднала “честта” да отсъди, коя от трите е най-красива, богините започнали да го подкупват. Атина му обещала да го дари с мъдрост и умения в битките; Хера обещала да го направи могъщ водач на народа си, а Афродита му обещала любовта на най-красивата жена на света. Парис дал ябълката на раздора на Афродита. След това се прибрал в родната си Троя.
Парис отвлича Елена |
А най-красивата жена на света по това време се казвала Елена. Била толкова красива, че кандидатите за ръката ѝ били десетки и всеки от тях бил готов да поведе война, за да спечели Хубавата Елена. В крайна сметка, по съвет на Одисей от Итака, Елена трябвало сама да избере някого за свой съпруг, а останалите да приемат избора ѝ без никакви претенции. Елена избрала Менелай, който наследил трона на Спарта от бащата на Елена – Тиндарей. Брат му Агамемнон се жени за сестрата на Елена, Клитемнестра и се завръща в родния си Аргос. Одисей се жени за Пенелопа и античният свят отново е на път да заживее в мир и сговор.
Но докато е на “дипломатична мисия” в Спарта по повод сватбата на Менелай и Елена, Парис се влюбва в Елена и с помощта, която му била обещала по-рано Афродита, я отвлича (прелъстил, най-точно казано) и я отвежда със себе си в Троя.
Царете на всички древногръцки полиси били призовани да спазят клетвата си и да върнат Елена на законния ѝ съпруг. Започнала подготовка за война, в която се включват всички герои от античния свят – само така, според гадателите, ахейците имали шанс да победят могъщата Троя.
Стените на древна Троя след разкопките |
Троянската война се превръща в десетгодишно изтощително противоборство между армиите на ахейци и троянци. Подвизите на героите са неизброими, случките и епизодите на кървава сеч – епични. След десет години неуспешно обсаждане на непристъпната крепост Троя; след като загиват мнозина от прочутите герои на ахейци; след като и царят на Троя – Приам, дава свидна жертва – по-големият му син Хектор, загинал в двубой с Ахил; когато и самият Ахил е поразен от отровна стрела, с която Парис го уцелва в единствено незащитеното място на тялото му, петата; и след като всичко сочело, че войната не може да бъде спечелена и Парис ще остане с “плячката си”, хубавата Елена, ахейците все пак успяват да влязат в Троя.
Краят на войната идва, след като гърците решават да използват нечувана до тогава хитрост. По съвет на богиня Атина, Епей, син на Панопей, построява гигантски дървен кон. Вътре в него се скриват най-храбрите от гръцките воини, които се наема да командва сам Одисей. Останалите ахейци, под прикритието на нощта изгорили становете си, качили се на корабите и… на следващото утро под стените на Троя вече нямало обсаждащи войски. Троянците открили един огромен дървен кон. Оставеният от ахейците грък на име Синон имал за задача да убеди троянците, че трябва да приемат в града си коня като дар за боговете, закриляли град им и “прогонили” обсаждащите ги гърци.
Предупрежденията на двамата пророци на Троя – Лаокоон и Касандра не успяват да предотвратят трагедията. Призивите им, да не приемат “дарът от данайците” остават нечути и Троянският кон е прибран зад стените на града, успял десет години да устои на всички атаки.
Падането на Троя |
През вековете много учени, историци и големи умове са опитвали да установят доколко достоверна е историята за Троянската война. По легендарния епос са създадени много нови творения. И така, докато един ден през 1870 година запаленият по митовете за древна Троя Хайнрих Шлиман съобщава на света, че е намерил останките на древния град.
Според приетото към момента от историците схващане, съотнесено към днешния календар, внасянето на Троянския кон зад стените на града се случва на 24 април 1184 година пр.н.е. Повечето изследователи и историци са приели тази дата. През нощта, докато троянците пирували “победата” над ахейците, затворените вътре в коня гърци излезли, впуснали се по улиците на града и започнало масово клане. На следващия ден Троя паднала. Всички мъже, момчета и бебета от мъжки пол, които не успели да избягат, били убити. Жените и момичетата – поробени.
Цар Менелай си върнал Елена и се прибрал в родната си Спарта. Одисей скитал още десет години, за да може накрая да се добере до родната Итака.
Еней бяга от Троя с баща си Анхис, сина му Асканий (Юл) и Мимас |
Касандра, дъщерята на цар Приам, която предупреждавала троянци, да не приемат дървения кон, била изнасилена от малкия Аякс. После отведена в робство, където… но това е друг мит.
Пак от разгромената Троя тръгва друга легендарна личност. Еней, син на троянския принц Анхис (Приам му е чичо) и богинята Афродита, заедно със сина си Асканий, баща му Анхис, лечителите Апикс и Мимас, успели да напуснат опожарения град. След години, прекарани в търсене на нов дом, Еней по съвета на пророчицата Сибила се установява някъде близо до устието на река Тибър. Споразумява се с местния владетел цар Латин, жени се за дъщеря му Лавиния и основава колонията Алба лонга. Техните наследници стават царе на Алба лонга, а по-късно Рея Силвия – потомка на Еней и Лавиния, ражда двамата близнаци Ромул и Рем, които основават Вечния град Рим.
История, преплетена с легенди. Митове, скрили историята в себе си.
“… или пък друга е лъжата тук. Не, не вярвайте на коня, троянци!
Каквото и да е това, аз се боя от данайците, поднасящи ни дарове”
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>