На дъното на Атлантическия океан се намира най-дългата и най-широката от всички планински вериги на земята – Средно-атлантическият подводен хребет. Повече от 90% от нея се намира под вода. Тази подводна планина се вие по дъното в продължение на повече от 65 хиляди километра.
Има само няколко места на земята, където тя се появява на повърхността на океана, под формата на няколко острова, един от които е Исландия. Тук се намира най-голямата част от билото на планината, която е над морското равнище. То се е издигнало над водата преди около 24 милиона години, когато в района е имало вулканични изригвания.
Подводната планина бележи границата, където северноамериканските и евразийските тектонични плочи се срещнат. Вулканичните изригвания в тази граница създават новото океанско дъно и в същото време двете тектонични плочи се разделят при скорост 1 см до 20 см на година.
Тъй като океанските плочи се раздалечават, на повърхността от десетки километри дълбочина идват огромни вулканични изригвания на базалт, които изграждат най-дългата верига от вулкани в света.
Мястото, където Средно-атлантическият подводен хребет е най-видим, е в национален парк Thingvellir, в югозападната част на Исландия. Континенталният дрейф между тектонските плочи на Северна Америка и Евразия може ясно да се види в появата на пукнатини или дефекти, които преминават през региона – най-големият от тях е каньонът Almannagjá.
Раздалечаването на тектонските плочи не само променя дъното на океана, но и географията на Исландия. То е отговорно и за вулканичната дейност, от която е създаден островът. Заради растящата пукнатина между двете плочи Исландия е едно от най-геоложки активните места на Земята с повече от 15 вулкана, които са изригвали през миналия век.
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!