Истински истории за духове 1 май 2020 г. | 15 коментара
Кредит за изображение: sxc.hu
Тази история беше изпратена на сайта от GothWarrior84 от Rainham, Essex, UK.
Срещнах съпругата си през 2005 г. По това време тя все още живееше с майка си в семейния си дом в Rainham. Тя не си губи времето да ме покани да остана да живея при нея и майка й. Една вечер трябваше да стана и да отида до тоалетната и когато излязох от стаята й, бях замръзнал от присъствието на тъмна сянка на върха или на стълбите до прозореца, трябваше набързо да го подмина, за да стигна до баня.
Това същество беше там много нощи, предизвиквайки страх всеки път, една вечер се втурнах да се върна в спалнята ни, когато жена ми попита дали съм добре. Тогава й разказах всичко за това и за факта, че понякога съществото ще бъде в долната част на стълбите и бавно си проправя път нагоре. След това тя въздъхна с облекчение и ми разказа всичко за нейния опит със същото същество и че от най-ранния си спомен това същество е било там в нейната къща.
Минаха години, ние се изнесохме, оженихме се и имахме две деца, когато внезапно майка й почина, оставяйки къщата на жена ми в завещанието си. Върнахме се украсени и всичко беше наред за около 6 месеца, докато синът ми (4 по това време) не изтича в спалнята ни, плачейки за лошия човек в съня си, който стоеше на върха на стълбището. Неговото описание на съществото беше точно същото като това, което жена ми и аз бяхме виждали с крайчеца на очите си, когато минавахме покрай него, високо тъмно същество, облечено в черно без лице.
Това, което беше още по-смущаващо, беше фактът, че жена ми имаше въображаем приятел, докато растеше (не е необичайно) и снощи, докато гледах една от любимите ни паранормални програми, попитах сина си дали си спомня съня си, когато беше на 4 години, и той си го припомни дума по дума, сякаш се е случило вчера, след което той продължи да ни разказва за своя въображаем приятел, който имаше в същия дом. Жена ми пребледня и когато синът ми си легна, тя ми заговори за това. Точно същото описание на неговия въображаем приятел беше и нейният въображаем приятел. Малко момиченце с тъмна коса в стара бяла рокля (като рокля за кръщене), която се появяваше само през нощта.
Излишно е да казвам, че това беше нашият катализатор за преместване на домове, но дори в този дом има присъствие, но много по-приятно присъствие, което не ни притеснява. Съществуваме щастливо.
Коментари (15)