„Малките зелени човечета“, откриването на Пулсарите и седемдесетте години на двадесети век

[ad_1]

Преди петдесет години този месец една малка група астрономи направиха революционно космическо откритие – обясняващо явление, което първоначално смятаха, че може да дойде от интелигентна извънземна цивилизация.

През ноември 1967 г. Джоселин Бел, която е завършила университета в Кеймбридж в Англия, прави интересно откритие, което се оказа първото откриване на пулсар – невероятно плътна топка от материал, образувана, когато масивна звезда изхвърля гориво и го изгаря в себе си.

В това време на откриването на пулсарите обектите дадоха представа за жизнения цикъл на звездите и крайните състояния на материята и предоставиха доказателства, които подкрепят теорията за гравитацията на Алберт Айнщайн.

А в наши дни се правят усилия да се използват пулсари, за да се открият гравитационни вълни или вълни в тъканта на вселената, и друга да се използват пулсари като част от космическата навигационна система.

Пулсарите се въртят бързо, като същевременно излъчват противоположни лъчи на радиовълни в пространството. Настройката е подобна на фар, който се върти около една ос нагоре и надолу и излъчва два светлинни лъча от втора ос. За корабите на водата, постоянните лъчи изглеждат като светлинен пулсиращ морски фар. Същото важи и за пулсарите; ако някой от гредите се спусне през Земята, за астрономите изглеждат така, сякаш обектът мига или пулсира.

Бел Бърнел изследваше предмети, използвайки радиотелескоп, който помогна да се изгради в Обсерваторията за астрономическо наблюдение на Mullard, извън Кеймбридж, под надзора на нейния съветник Антоний Хюиш, който проектира такъв инструмент. Този инстромент представлява телескоп предназначен да помогне за изучаването на радио космоса, използвайки техника, наречена интерпланетарна сцинтилация. Хюиш е възнамерявал да използва този метод върху обекти, наречени квазари, или невероятно ярки центрове от масивни галактики, осветени от материал, който се върти около чудовищно големи черни дупки. Той смята, че междупланетарната техника на сцинтилация е подходяща за идентифициране на тези промени.

„Ние гледахме далеч отвъд това, което може да се види с оптични телескопи“ , каза Хюиш на Би Би Си.  „Всъщност се чувствахме много привилегировани. Беше като да отворите нов прозорец във вселената и вие бяхте първите хора, които са се оглеждали и видяли какво е там“.

Бел Бърнел е отговарял за работата на телескопа и анализирането на данните, през 70-те години на миналия век. Използвайки тази техника, той е забелязал обект, който сякаш проблясва на всеки 1,3 секунди; този модел се повтаря в продължение на дни. Обектът не съответства на профила на квазара. Сигналът е различен с най-общо хаотичната природа на повечето космически феномени изочавани до тогава, по-късно изследователите ще обяснят, че е нормална. Освен това светлината е с много специфична радиочестота, изследваните до тогава естествени източници  излъчват в по-широк диапазон. Поради тези причини Бел Бърнел, Хюиш и някои други членове на астрономическата служба е трябвало да признаят, че са открили изкуствено създаден сигнал – нещо, излъчено от разумни същества. Бърнел дори е означил първия пулсар LGM1, който е наречен „малки зелени човечета“.

Второ откритие

Бел Бърнел по-късно съобщава, че Хюиш свиква среща без нея, в която обсъжда с други членове на катедрата как трябва да се справят с представянето на резултатите си пред света.

И все пак колегите им упражняват сдържаност и скептицизъм, и то защото вероятно  откриването за интелигентна извънземна цивилизация да създаде хаос сред обществото, твърдят учени от това време. Страх ги е било да не станат за посмешище пред пресата.

„Тук се опитвам да придобия докторска степен с помоща на нова технология и някои глупави мънички „зелени човечета“ решават да изберат точно антената и честотата ми да комуникират с нас“, пише Бел Бърнел в статията за Cosmic Search Magazine.

Седмица по-късно Бел Бърнел решава проблема. Тя се връща през някои от данните от радиотелескопа и намера нещо, което приличаше на подобен, редовно повтарящ се сигнал, който идва от съвсем различна част на галактиката. Този втори сигнал показва, че това е семейство от обекти, а не една цивилизация, която се опитва да се свърже с нас.

„Най-накрая извадихме хипотезата за малките зелени човечета „, каза Бел Бърнел в документалния филм на Би Би Си, заснет през 2010 г. „Тъй като е много малко вероятно да има две малки зелени човечета на противоположните страни на вселената и двете да решат да сигнализират  по едно и същото време, използвайки някаква техника и то на една и съща  честота. “

През 1974 г. Нобелова награда по физика е присъдена на Хюиш, заедно с радиоастронома Мартин Райл, „за техните пионерски изследвания в областта на радиоастрофизиката: Райл за своите наблюдения и изобретения, по-специално за техниката на синтез на отворите, а Хюиш за решаващия му роля в откриването на пулсарите. “ Пропускането на името на Бел Бърнел като участник в откриването на пулсара предизвиква противоречия сред учени и членове на обществеността, въпреки че Бел Бърнел не е публично оспорила решението на Нобелова комисия, разказват от SPACE.

 

[ad_2]

Source link