Слънчевото изригване е експлозия на повърхността на Слънцето, която се случва, когато определено количество енергия, акумулирана в усуканите магнитни полета на звездата ( обикновено над слънчевите петна ), внезапно се освобождава. Този изблик е причина за изхвърляне на радиация в електромагнитния спектър, от радио вълни до рентгенови лъчи и гама-лъчи. Първото слънчево изригване, записано в астрономическата литература, се е случило на 1 септември 1859 година.
Честотата на изригванията съвпада с единадесетгодишния цикъл на активност на Слънцето. Когато слънчевият цикъл е в минимума си, активните региони на звездата са малко на брой и рядко биват регистрирани слънчеви изригвания. Те се увеличават на брой, когато Слънцето наближава максимума от своя цикъл.
Учените класифицират слънчевите изригвания според яркостта на рентгеновите им лъчи в диапазона на дължината на вълната от 1 до 8 Ангстрьома.
Има 3 категории слънчеви изригвания:
X-клас изригванията са най – големите; това са важни събития, които могат да предизвикат радио – затъмнения по цялата планета и продължителни радиационни бури.
М-клас изригванията са средни; те могат да причинят кратки радио – прекъсвания, които засягат полярните региони на Земята. Малките радиационни бури понякога следват изригвания от клас М.
С-клас изригвания – в сравнение със събитията от клас X и M, избухванията на С – клас са малки и със слабо забележими последици тук на Земята.
Всяка категория на слънчевите изригвания има девет подразделения на скалата ( от най-слабата 1 до най-силната 9 в класа ):
от С1 до С9
от М1 до М9
от Х1 до Х9