Кетцалкоатъл — Пернатият Змей или първият от „белите“ извънземни богове на мезоамериканците

Да го споделим с приятели 🙂

 

В миналото и Маите и, Ацтеките смятали Кетцалкоатъл за едно от основните божества и го свързват с вятъра, планетата Венера, зората, търговията, изкуствата, занаятите и познанието.  В наши дни има много легенди за него.  Като една шарена палитра от тези митове го превръща в Кетцалкоатъл —  Пернатият Змей.  Според изследователите му това е формула, свързваща силата на Земята, представена от тотема коатл, и силата на Небето, представена от тотема кетцал. Този образ се е превърнал в своеобразен символ на трансформацията в традициите на маите, запотеките, толтеките и ацтеките (макар и при ацтеките той да представлява повече Бог, отколкото човек, както е било в първите племена на маите).

Формирането на знания, от които се възползва Кетцалкоатъл, е свързано с олмеките. Тези, така да се каже, „каучукови знания“, свързани с възможността за компресиране и преобразуване на напрежението, ни демонстрира великият Пернат Змей, издигайки себе си от човешко състояние до нивото на Бога.

Кетцалкоатъл е познал и усвоили основните форми и свойства, с които човек може да си взаимодейства: силата на Ягуар. Всъщност чрез него човек може да се противопостави на тотемната сила, т.е. може да я регулира и управлява, вместо да й се подчинява и й служи. Кетцалкоатъл притежава онова знание, което е заложено в основата на двадесетте най-големи символа на маите, описващи кода на преобразуване на енергията и които не са просто календар, както обикновено се смята.

Смята се, че Кетцалкоатъл (Quetzalcoatl) е първият от белите богове, които посетили нашата планета. Това е и един от най-важните богове в мезоамериканските култури. Маите го наричат Кукулкан. Гватемалското коренно население му е дало името Гугумац. А хуастеките от Мексико му казват Ехекатл.

Кетцалкоатъл е този, който създава света и човечеството в мезоамериканския фолклор. Той е бил покровител на вятъра и дъжда. Познат е още и като същество на изкуството и културата. Смятало се е, че той е организирал обществените дейности на първите си творения.

По-късно, в Централно Мексико, той е приеман като бог на агрикултурата, науките и изкуствата. Той бил патрон и на търговците, защото с помощта на огромна червена мравка успял да намери планина, препълнена с жито и семена. Кетцалкоатъл бил наричан и „Богът на зората“. Това е и една от причините да се смята, че той идва от далечна планета.

Периодът, в който започва легендата за белия бог, е същият, в който са направени известни рисунки и скулптури, които наподобяват технологии от нашето време. В много изображения боговете са облечени в странни костюми, които приличат на екипировката на космонавт от XXI век.

 

Смята се, че Кетцалкоатъл се подпалил и изчезнал в небесата към планетата, която днес наричаме Венера. Възможно ли е това да означава, че извънземното същество е изпълнило задачата си и се е отправило към други планети, които да наставлява?

Кецалкоатъл е описван със светла кожа, брада, висок ръст, с глава на змия, която прикрива човешкия му вид. Най-ранното изображение на бога идва от Олмекската цивилизация. Изобразява се като змия с клюн, обградена от две птици кетцал.
Най-ранните изображения в Мексико представляват скулптури на пернати змии, които са от III век. На същото място е построена 6-етажна пирамида в чест на Бога змия на знанието. След XIII век Кетцалкоатъл вече е изобразяван в човешката си форма и най-често е бил окичен с доста бижута.

Писателят Робърт Маркс (Robert Marx) изследва надълго и нашироко концепцията за „белите богове“. И стига до заключението, че те присъстват в почти всяка култура на американския континент.

След пътешествието си в Южна Америка британският писател Харълд Уилкинс (Harold Wilkins) също стига до заключението, че бяла раса е управлявала американския континент в древни времена. Тази раса е помагала на коренното население да култивира храната си, да построи пирамиди и други структури, които иначе биха били непосилна задача, защото местните нямали нужните знания и инструменти по онова време. Уилкинс твърдял също, че Кетцалкоатъл е дошъл от Атлантида.

 

Доста време е минало от тези екзотични дни и сега ние осъзнаваме, че някои неща от миналото ще да са били доста трудни без помощ отвън. Възможно е наистина белите богове да са дали важни знания на хората, които впоследствие са били използвани за придобиване на власт. Но след като боговете си отишли, хората не били в състояние да контролират тази власт, за която всъщност все още не били готови.

Това довело да самоунищожение на едни от най-проспериращите цивилизации в миналото ни. Дали днес историята не се повтаря?

(Visited 10 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂