Парапсихолозите и учените имат диаметрално противоположни гледни точки по въпроса за живота след смъртта. Първите смятат, че енергоинформационната същност (или душата на човека) продължава да съществува след смъртта на физическото тяло и може да встъпва в контакт с живите. Хората на науката отричат това. В същото време има немалко достоверни факти, свидетелстващи, че контактите с тънкия свят не само се осъществяват, но и оставят материални следи в нашата реалност…
За първи път този феномен става известен през 1945 г., когато в Холандия започва съдебен процес по делото на търговеца на картини – милионера Хенрикус Антониус ван Меегерен, обвинен в сътрудничество с нацистите в годините на окупацията. Едно от доказателствата е платното „Христос и блудницата“ на знаменития холандски живописец от 17-ти век Ян Вермеер. Фашисткият водач Херман Гьоринг я купува през 1943 г. от Меегерен за 1 млн. Гулдена.
В отговор на обвиненията Ван Меегерен заявява, че той е автор на картината „Христос и блудницата“, а не класикът Ян Вермеер.
Още по време на обучението си в Академията по изящни изкуства Ван Меегерен проявява таланта си на живописец. Първата му голяма картина с изображение на интериора на църквата „Свети Лаврентий“ в Ротердам е наградена, а през 1922 г. той участва с голяма изложба в Хага и творбите му са разпродадени само за няколко дни.
Критикуват го обаче за безнадеждно остарелите му библейски сюжети. Отчаяният Хенрикус напуска родината и заминава за Франция, но и там не получава признание. В безизходицата си Ван Меегерен решава да сложи край на живота си. В този момент в мислите му се появява беловлас старец, който строго му казва: „Ще погубиш не само душата си, но и изпратения ти свише талант, който имаш. Мен също не ме признаваха, но аз не се предадох. Ще ти помогна“. „Кой си ти“, пита потресеният Меегерен. „Ян Вермеер отговаря старецът…
Така според Меегерен става тяхното фантастично запознанство, оказало се съдбоносно за него. Той отново се хваща за четката и изведнъж забелязва, че ръката му сякаш се движи от другиго. Меегерен започва да отдава предпочитание на студените светли тонове, които по-рано не обича. Постепенно постига съвършенство в пресъздаване на най-деликатните оттенъци на светлината, изграждащи контурите на осветените предмети и фигури, както е на платната на Вермеер.
Покойният художник го учи как да забърква бои по старинни рецепти, да купува картини на неизвестни средновековни художници, да отмива боите им и да рисува върху старите платна, след което изкуствено да ги състарява, за да потъмнеят и да се появят пукнатини по горния слой боя.
През 1932 г. в частна колекция се появява неизвестна картина на Ян Вермеер – „Христос в Емаус“. Експертизата установила, че и платното, и боите са истински – от 17-ти век. Находката (с посредничеството на Меегерен) става собственост на Ван Бьонинген за 550 хиляди гулдена – огромна сума за онова време. Купувачът на „Христос в Емаус“ моли посредника да издириот частни колекции и други творби на Вермеер и той „открива“ още няколко картини.
Пред съда Меегерен твърди, че тези картини са негово дело и в съавторство с духа на холандския живописец е нарисувал десетина платна. А когато веднъж пита Вермеер: „За какво ти е всичко това?“, духът на майстора отговаря: „За да продължавам да разкривам на хората красотата на заобикалящия ги свят“.
.jpg)
Признанието на обвиняемия е толкова фантастично, че предизвиква съмнения, но Ван Меегерен настоява, че всичко е истина и смята да го докаже: „Дайте ми бои и четки и ще ви нарисувам още един Вермеер“.
След дълги спорове и съмнения съдът решава да проведе следствен експеримент. От август до ноември 1945 г. в охранявана къща и в присъствието на експерти той създава нова картина на Делфтския майстор. Никой от надзираващите го специалисти не знае, че още в самото начало на Меегерен се явява духът на Вермеер, който го обнадеждава: „Ще бъдеш оправдан, ще ти помогна – обещава той. – С ръката ти ще нарисувам „Христос, проповядващ в храма“, така че у никого да не останат съмнения в нашето съвместно творчество“.
Когато картината е завършена, експертите се оказват пред сложен избор: ако признаят, че картините на Ван Меегерен, приписвани на великия живописец Вермеер са фалшификат, означава да признаят професионалната си некадърност. Но и не могат да отрекат очевидния факт – всички платна са дело на една и съща ръка ! В края на краищата те произнасят компромисното становище, че съдейки по нарисуваната пред тях картина, Меегерен би могъл да бъде автор и на останалите, приписвани на Вермеер.
Обвинението за сътрудничество с нацистите и разхищение на национално богатство е свалено, но е повдигнато друго – за мошеничество в особено големи размери. Продажбата на „съвместните“ картини носи на Меегерен повече от 2 млн. фунта стерлинги. Съдът го осъжда само на година затвор, но на 30 ноември 1947 г. художникът неочаквано умира от инфаркт.
Феноменът на психографията
По това време не е известно нищо за психографията или автоматичното писмо, когато човекът само държи молив или четка, а ръката му сама се движи, независимо от волята му. Затова случаят с Ван Меегерен остава загадка. Но през втората половина на 20-ти век изследователи на паранормални явления откриват, че този феномен не е рядкост. При това много често починали художници се опитват да продължат творчеството си на този свят. Ето няколко от най-известните примери.
През април 1973 г., три месеца след смъртта на Пабло Пикасо, англичанинът Питър Кроуфорд – инженер по професия, усеща непреодолимо желание да рисува и прекарва цялото си свободно време пред статива. Скоро забелязва, че живописните му занимания са ръководени от невидима сила. Питър твори бързо, без подготвителни скици и поправки и на всяка картина поставя отчетлив подпис – Пикасо…
Подобен е случаят с холандеца Г. Мансфелд, който до 46-годишна възраст не е държал четка и не може да нарисува дори най-елементарна картинка. Той започва периодично да изпада в транс и да рисува прецизни по техника и сложни по композиции картини в различен стил – при това с лявата ръка, макар че не е левичар. Според изкуствоведи творбите му са толкова разнородни по стил, че принадлежат на четката на различни художници.
С две ръце
Феномен е и бразилският психолог Луис Гаспарето. В състояние на транс той провежда повече от сто публични сеанса на „задгробна живопис“. Пред телевизионна камера създава 21 картини, като за всяка отделя от 5 до 30 минути! Експертите ги признават за творения на такива майстори като Леонардо да Винчи, Дюрер, Реноар, Сезан и Пикасо.
При това медиумът рисува шедьоврите не само много бързо, но и на две платна с двете ръце едновременно! Самият Гаспарето признава, че го прави, защото с всяка ръка рисува по един от великите художници, пребиваващи в тънкия свят. Затова той може да рисува дори в пълна тъмнина. Медиумът е убеден, че починалите майстори го използват като инструмент, за да покажат, че животът продължава и след смъртта.
Такава загадъчна проява на задгробно творчество се наблюдава и при бразилката Мария Гертруда Коельо. Тя никога не е учила рисуване и не се смята за художник. Но щом изпадне в транс, създава истински шедьоври. С удивителна точност копира платна на Веласкес, Ван Гог, Реноар, Матис, като върху всяко от тях стои автографът на оригиналния автор. Мария твърди, че ръцете й се управляват от духовете на великите художници. Първо се появява телепатична покана от майсторите, след което ръцете й започват да се движат сами. Тя не използва четки, а рисува само с пръсти.
Според сеньора Коельо тя невинаги успява да установи връзка с тънкия свят. Парапсихолозите, изследващи феномена на необичайнта художничка смятат, че възможността за контакт зависи не от нея, а от физическото състояние на енергетичния канал за връзка, който очевидно понякога не допуска вълните от тънкия свят.
инфо:http://universalnite000.blog.bg/
Ако ви хареса побликацията подкрепете ни като я споделите с бутончетата отдолу.
Благодарим Ви!