От дълго време се удивлявам как неиздържани научни тези могат да бъдат натрапвани дълги години, докато други, предлагащи алтернативна информация, а и различно тълкуване биват осъдени на забвение. Смятам, че читателите трябва да имат достъп до всяка версия на дадена теория. Сравнявайки, всеки може да направи изводите сам за себе си…Използвам случая да ви представя нещо интересно. То е важно за нас, но поне по мои свeдения нито един от нашите траколози и историци не си е направил труда да го популяризира.
През 1981 г. Излезе една изключително интересна книга – Авторите – проф. Ян Бест и Сибила фон Реден представиха своето виждане за възникването на гръцката цивилизация като бяха отделени цели сто и седемдесет страници за ролята траките. Представени бяха нови карти, някои от които доста необичайни и разтърсващи стереотипите. На една от тях се вижда, че през второто хилядолетие преди Христа Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките. Това означава, че през 17-ти век пр. Христа над 80% -90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в Античността траки, а по-късно, в Ранното Средновековие българи.
Към посочените в картата области трябва да се добави и Атика. Както знаем от Страбон, тя е била обитавана от траките – for Attica was once held by theThracians -VII-7
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html
Павзаний съобщава, че тракийския цар Терей е властвал в Давлида – Here in Daulisthe women are said to have served up to Tereus his own son (Описание на Гърция -X.4.8).
http://www.greecetravelblog.com/pausanias-greece/10-phocis.asp?pg=8
Потвърждение за това, че в дълбока древност тракиец е царувал в сърцето на Гърция получаваме и от друг летописец: Tereus lived in Daulis, part of what is now calledPhocis, but which at that time was inhabited by Thracians ( Тукидид-II-29).
http://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Peloponnesian_War/Book_2#2:29
Интересен, а и важен факт е това, че името на полуостров Пелопонес е дадено оттракиеца Пелопс, който идва от Фригия: Pelops brought over peoples fromPhrygia to the Peloponnesus that received its name from him (Стpабон, География, VII-7-1)…Софокъл без заобикалки нарича Пелопс фригиец: – “Не ти ли е известно, че Пелопс, твоят древен дядо е варварин фригиец? (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийският Свят, стр.286 )“.
Виждаме, че древните исторически извори дават право на Бест и Фон Реден да създадат карта показваща, че в далечното минало, преди идването на данайците от Африка, Гърция е била обитавана предимно от нашите деди траките.
Друго доказателство за правотата на картата са древните топоними и хидроними.Известният изследовател на гръцката култура Джон Чадук признава, че названията на населени места като Атина, Микена, Коринт, Закинт и др. не принадлежат на гърците, а на друг народ живял в земите им дълго преди тях (J. Chadwick, Thedeciphеrment of Linear B, 1958, cтp.31)
Нека обърнем повече внимание на Коринт, Закинт, а и на Саминт, Каминт. Те имат същата наставка както тракийския град Перинт и тракийската дума волинт – вол.Според В. Георгиев тракийската наставка инт е идентична на старобългарскатаумалителна наставка енте (намираме я в думи като воленте, осленте, жребенте).От това става ясно, че древните селища Коринт, Закинт, Саминт, Каминт,Провалинт, Тиринт, Препесинт, Трикоринт, Зеринт и много други са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.
Отново Георгиев отбелязва, че на територията на Гърция има пет хидронима Ахеро(н), чието име се обяснява с думата езеро ( има тракийски град Азера). Със същото обяснение е и топонима Азорос.
Нашия лингвист бе един от първите, които обясниха значението на името на течащата в Тесалия река Пеней с думата пена, пяна, т.е. Пеней означава пенлива река. Трябва да се отбележи, че на територията на Тракия са регистрирани реките Панис, Панисия,а и поток Панак. Вариацията А-Е в Панис, Пеней е древна тракийска диалектна особеност, която същевременно е типична за българския език.
Друга важна подробност е това, че Тесалия е дом на предвожданите от Ахил мирмидони. Според Йоан Малала тези хора са предци на българите от негово време (491 – 578г.) – “И така споменатия Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидони, а сега българи.
“ .
http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html
Нека продължим с анализа на древните хидроними и топоними от земите на Гърция. Името на Копайското езеро, а също и на девет реки (с име Кафисос) във обитаваната от траките Фокида и две в Атика, В. Георгиев свързва с думата капя. Цели дванадесетхидронима от територията на нашите южни съседи са свързани с българските думикапя, капка, капене…
Георгиев доказа също, че името на Олимп се тълкува със санкритския глаголлумпати-троша, правя отломки, т.е. Олимп означава място с отломки. Санкскритската дума лумпати отговаря на нашите ломя, лумя (диал.) лупам. За пореден път виждаме, че едни от най-древните топоними от земите на Гърция се обясняват с помощта на български език. Eто, Олимп, чието име повечето хора свързват с гръцката история е всъщност древно българско название на планина, но историята е така жестоко изкривена и изпълнена с лъжи, че волю-неволю хората им вярват.
Не трябва да забравяме това, че освен в Тесалия (дом на мирмидоните –българи), има идруг Олимп наречен Мизийски. За него говорят Херодот (История-1-36, 7-74), а и Д. Хоматиан, който дава едно интересно, а и важно свидетелство: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия…”.
http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html
Поредното доказателство за тракийското присъствие в Гърция са десетките тракийски имена споменати в Линеар Б документи от второ хилядолетие преди Христа. Някои от тях са Бато, Гета, Арей, Бузо, Марон, Котис, Перкун, Мирул, Рескупорис, Гоаксис, Козар. За техния тракийски произход спор няма, но съществуват и други, които изследователите избягват да споменат.
Това са Вокил(о), Крумен(о), Карамесийо, Винайо, Кубирийо, Северийо, Ерма, и Токеу. Поне за мен те са най-древният вариант на старобългарските Вокил, Крум, Кормесий, Винех, Кубер, Севар, Ерми иТокту.
Какво излиза сега, на документи от територията на Гърция, датирани XIV-ти век преди Христа са записани имена на стари български владетели:
1.Крум
2.Кормесий
3.Винех
4.Кубер
5.Севар
6.Токту
В древните документи присътват също две родови имена – Вокил и Ерми. Не е трудно да се досетим защо тези данни не са никак популярни…В случай, че тези сведения бяха представени на широката публика на всеки щеше да му стане ясно, че ние сме потомци на древен, местен народ, а нашественици в нашите земи са гърците. Друго заключение е невъзможно, как иначе да обясним старобългарските имена в документи по на 3350 години?
Тези негръцки имена са добре известни на учените.Сам Джон Чадуик признава, че много от антропонимите в документите с Линеар Б не са гръцки (J.Chadwick, Thedeciphеrment of Linear B, 1958, стр. 102). Британския учен обаче не уточнява, на кой друг народ принадлежат тези странни имена. Характерът им е толкова ясен, че едва ли може да има спор относно тяхната принадлежност. Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино (плочици 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А 301 lxxxvii – по Чадуик) са българските лични имена Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин…
Смятам за изключително странно това, че тези важи подробности са пренебрегнати от изследователите на нашата история. Същите тези хора лекомислено определят дедите ни като нашественици на Балканите. Подобна теза е абсурдна понеже е невъзможно през второто хилядолетие преди Христа в Гърция да има топоними обясними на нашия език, а същевременно нашите деди да не са обитавали тези земи. Кой друг да даде названия на населени места, планини, реки и езера… обясними на нашия език!
Невъзможно е древни български имена да са документирани още през XV-ти век преди Христа в земите на Гърция и същевременно предците ни да са нашественици в Тракия по времето на Ранното Средновековие. Около две хиляди години не връзват, а това е огромен период от време. Лъжите, с които ни омаяха станаха възможни само с премълчаване и укриване на важна информация. Щетите нанесени на историята, а и на държавата ни като цяло са огромни.
Заради неиздържаните и неверни теории на учени в миналото, от нас бяха откъснати Беломорска Тракия и Македония. Загубихме не само земи, но и милиони сънародници. Загубихме заслужен престиж, уважение и признателност. Нямаше да се стигне до тук, ако в началото на 20-ти век Европа знаеше, че ние българите сме потомци на траките, хора населявали земи от Карпатите до Пелопонес и от Мала Азия до Адриатическо море. На тези, които неуморно разпространяваха искрата на познанието, на тези, които дадоха способни императори на Рим и станаха ревностни пазители на истинското християнство.
Земите няма да си върнем, но е важно светът да разбере, че дълго време сме били третирани несправедливо, че много неправди са извършени спрямо нас. Европа ни дължи много и ние трябва да си го поискаме. След като няма воля от страна на управляващите, обикновените хора, родолюбците трябва да поемат инициативата.Истината има много гласове, много са и пътищата тя да бъде разпространена. Заслужава си защото макар Европейската Общност да ни е отнела правото за териториални претенции, ние имаме право да бъдем поне морално компенсирани и очистени от калта хвърлена по нас векове наред. Не е малко, нали?
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!