[ad_1]
Неудобните артефакти: каменните лабиринти на остров Большой Заяцкий …
На студен, необитаем остров в Бяло море (Егейско море) има археологическо чудо, от което никой „официален“ учен не се интересува (HiddenTruth.site).
Британският Стоунхендж (Stonehenge) е изследван от стотици специалисти, а тези каменни лабиринти потъват в неизвестност.
В студените води на Онежския залив, в руското Бяло море, се намира ветровитият архипелаг, наречен Соловецки острови. Мрачният пейзаж е слабо населен, а хората там живеят прост живот.
Но, в продължение на много години един от островите привлича със своите загадки.
Този остров се нарича Большой Заяцкий. Той е малък по размер, площта му е само 1,35 квадратни километра.
На него са построени хотел за поклонници и туристи, каменно пристанище от 16-ти век и дървена църква на името на Андрей Първозвани (17 век – началото на 18 век). Понякога там отиват туристи, но практически островът е необитаем.
Няма езера, няма гори, блата или обработваема земя, почвата е скалиста, обрасла с мъх и оскъдни храсти. Това място е много далеч от цивилизацията и преди векове върху него са пребивавали само риболовци.
Наличието на голям брой древни каменни лабиринти на острова обаче, го отличава от много подобни незаселени северни острови. Историци спорят кой е създал тези лабиринти, за какви цели и защо на това забравено от всички място.
Общо има 13, според други оценки 14, каменни лабиринти, вероятно създадени през епохата на неолита, тоест преди поне няколко хилядолетия. Някои лабиринти са по-големи – до 25 метра в диаметър, други са доста по-малки – 3 метра в диаметър. Те са разположени в заоблени линии с помощта на големи павета.
Някои модели на лабиринтите приличат на две преплитащи се змии, други са разположени по по-опростен начин, но винаги имат само по един вход и изход. Около лабиринтите има множество допълнителни купчини камъни с неизвестно предназначение.
След като влезете в лабиринта и обиколите центъра няколко пъти, излизате от него през същия вход. След няколко „завъртания“ става неясно колко сте преминали и колко още имате да изминете. Субективно времето спира …
Един голям лабиринт се преминава средно за 15 минути. Трудно е да си отвлечете вниманието, защото пътеката е тясна и трябва постоянно да гледате стъпката си. Пътят се върти по посока на часовниковата стрелка и обратно.
За лабиринтите на Большой Заяцкий се знае много малко и дори точната им възраст е въпрос на спорове. Известно е, че Соловецките острови са били обитавани поне от 5000 г. пр. н. н., вероятно дори по-рано.
И въпреки, че повечето изследователи са склонни да изчисляват възрастта на лабиринтите от 2500 до 3000 години, те биха могли да бъдат много по-древни. Никой все още не знае …
Тяхната цел също е забулена в мистерия и се губи в мъглите на времето, предлагайки много теории.
Четете още: Неудобните артефакти на Джазиа Уитни от мина в Калифорния
Първо, има версия, че те са служили като вид капани за риболов, но повечето лабиринти са разположени достатъчно далеч от брега, за да се използват за нещо подобно.
На второ място, е предложена астрономическа версия. Например, че лабиринтите могат да представляват „изчисление“ на слънцестоенето или затъмненията.
Трета теория предполага, че лабиринтите са построени като капан за зли духове.
Най-интересната теория предполага, че тези каменни лабиринти са служили като врата, граница или преходна точка от един свят към друг. От живия свят към подземния свят на духовете, помагайки на изгубените души да намерят пътя си към другата страна.
Каменните лабиринти на Большой Заяцкий не са уникални по външния си вид. Подобни се срещат в Скандинавия, Британските острови и архипелага Нова земя.
Но, възможно ли е всички те да са създадени от една и съща култура? Ако е така, на кое място е възникнала първоначално тази култура? В Скандинавия или в Бяло море? Древните са преминали от Большой Заяцкий към Британските острови или обратно?
Поради трудностите при датирането на каменните лабиринти, тези въпрос остават без отговор.
На територията на Русия никъде другаде няма толкова голямо струпване на древни каменни лабиринти. Подобни могат да се видят само в Карелия и Мурманска област, което предполага, че хората, които са ги създали, наистина са се придвижвали предимно по северните морета.
И тук стигаме до легендите за страна, наречена Хиперборея, за която древните гърци са разказвали.
Хиперборея се превежда като „отвъд северният вятър“. Разказва се, че там са живели хиперборейците, които били наричани „един от народите“ и „обичани от боговете“. Твърди се, че те произлизат от титаните и са водили весел и безсмъртен живот. Бог Аполон (Apollo) редовно летял от Гърция до Хиперборея, където бил прославян и се пеели химни за него.
Изследователите все още не могат да разберат какъв тип хора са имали предвид древните гърци и кое място е било наречено Хиперборея. В същото време, те напълно отричат самата възможност, че развита цивилизация може да съществува преди хиляди години в района на северните морета.
Може би, защото няма оцелели артефакти, потвърждаващи съществуването й. С изключение на каменните лабиринти, разбира се.
По някаква причина обаче, никой никога не ги е смятал за дело на хиперборейците и практически не ги е изучавал. Дори в Уикипедия (Wikipedia) за лабиринтите на Большой Заяцкий можете да намерите само няколко абзаца с неинформативен текст.
Защо са така удобно забравени и не се изучават …? Вероятно защото са едни от многото неудобни артефакти за „официалната“ наука …
Избрано за Вас
[ad_2]
Source link