![](https://otvad.com/wp-content/uploads/2021/07/1407.jpg)
Малцина знаят, че националният празник на Френската република изначално не е учреден в чест на превземането на Бастилията, а на съвсем друго събитие, случило се на същата дата, но една година по-късно.
Цели 80 години след революцията срещу монархията във Франция – с изключение на периода между 1848-1852 година – страната е управлявана от императори и крале. Първо Наполеон, после завърналите се на трона Бурбони, Луи-Филип Орлеански, племенникът на Бонапарт – Наполеон III…
Едва през 1870 година, след поражението във войната с Прусия, в страната се утвърждава демокрацията. Но и в новия парламент на Третата република монархистите преобладават. Минават още около десетина години, преди републиканците малко или повече да укрепнат, а опонентите им да се примирят и да запазят монархическата идея като умозрителен спомен. Настъпва време да се закрепи новата република, в това число и като се приеме нов национален празник.
![](https://otvad.com/wp-content/uploads/2021/07/20140714110937-ozo1_fede_001f.jpg)
Левите държат непременно да се отбелязва деня на щурма на Бастилията на 14 юли 1789 година. Десните твърдят, че по време на щурма загиват хора, а на същия ден е убит и губернаторът на Париж, при това по много жесток начин – главата му е отрязана с нож за отваряне на писма.
Разрешаването на проблема е подсказано от историците, които си спомнят, че на 14 юли не винаги е властвал духа на насилието и класовата ненавист. На 14 юли 1790 година – точно една година след щурма на Бастилията – се провежда грандиозно мирно тържество – “Празника на Федерацията” (La Fete de la Federation).
Краткият период между 1789 и 1791 година съвременните изследователи наричат “оптимистичната фаза” на Френската революция. Париж по това време е “градът на надеждата”.
Все още не е започнала войната, няма го и терорът. Кралят си остава на престола, но властта му е символична. Приета е Декларацията за правата на човека и гражданина, премахнато е класовото неравенство, избрано е Законодателното събрание. В обществото преобладава стремежа да се забравят старите сметки, започва да се заражда вярата в светлото бъдеще.
![](https://otvad.com/wp-content/uploads/2021/07/20140714110942-fete-de-letre-supreme1.jpg)
В тези условия властите решават да устроят грандиозно тържество под открито небе.
На Марсово поле, където днес се намира Айфеловата кула, е издигната 24 метрова триумфална арка и дървени трибуни, способни да поберат стотици хиляди зрители. В центъра се извисява Олтарът на Отечеството със свещените думи “Нация, Закон, Крал”.
Няколко хиляди доброволци се заемат с украсяването на мястото. Херцогини и цветарки заедно плетат гирлянди.
“Това е велик празник на човечеството, чистите помисли и общия труд”, пише историкът Симон Шам в книгата “Граждани”.
На 14 юли завалява дъжд, но празникът все пак се провежда. В параден марш минават батальоните на Националната гвардия от различни градове, командвани от маркиз дьо Лафает. За музиката се грижат военни оркестри. Произнасят се клетви за вярност на краля, а Луи XVI полага клетва в името на народа и конституцията. Отслужена е празнична меса.
Когато Мария – Антоанета вдига над главата си малкия дофин, тълпата изпада във възторг.
По думите на Анри Мартен, автор на закона от 1880 година, с който 14 юли се обявява за национален празник на Франция, “това е най-хубавият ден в историята на Франция, а може би и на цялото човечество, когато всички са убедени, че единството тържествува”.
Историкът Жорж-Анри Суту пише: “Съществувала е реалната възможност да се построи общество, в което да има място както за свободата и правата на човек, така и за религията и краля”.
Но не се получава. След по-малко от две години започва войната с европейските монархии, и Френската революция рязко се устремява към кървавата си кулминация.
![](https://otvad.com/wp-content/uploads/2021/07/20140714110947-01011.jpg)
През 1880 година социалистите успяват да наложат в закона да не се споменава конкретно в чест на кое събитие се провъзгласява националния празник, но за съвременниците им всичко е било ясно.
В последствие, благодарение най-вече на лявата пропаганда, наименованието “Ден на превземане на Бастилията” се налага като “основно събитие”, което се чества на 14 юли. “Празника на Федерацията” бива изместен от фокуса и днес много хора по света изобщо не са чували за него.
Франция все пак е имала своя шанс за мирна революция. И това е неоспорим факт от историята.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>