[ad_1]
Когато Александър Велики тръгва да завладява познатия свят, създава градове след себе си. Най-известният от тях е Александрия, макар и да е основал някъде към 17 различни града, носещи името му.
Но има една особена Александрия в Египет, която се отличавала сред съименничките си. Тази Александрия била домът на Александрийската библиотека – истинска енциклопедия на световното познание от онова време.
А след това била изгорена.
Макар и Александрийската библиотека да надживява няколко разрушителни сили в историята си, най-разрушителната се дължала на Юлий Цезар. Случайна жертва на война, библиотеката понася изключителни щети по време на Птолемеевата обсада през 48 г.пр.Хр.
Библиотеката продължила да работи след това и макар и да е несигурно доколко е била разрушена, несъмнено е имало безброй изгубени незаменими текстове.
По своето естество Александрийската библиотека събирала цялото световно познание.
От всеки нов кораб, който пристигал на пристанището, бордовите книги били конфискувани, копирани, а след това копията били връщани на първоначалните им притежатели. Това създало най-големия източник на познание в света.
Това може да е включвало познание за извънземните
Установяваме исторически документи от години. Летящи чинии в небето, мигащи светлини и други странни явления се документират от векове.
Ако преживяваме необясними явления в нашето съвремие, то има вероятност Александрийската библиотека да е съдържала истината за извънземните.
Тази истина, разбира се, може да е под най-различни форми. Има го отдавнашното вярване, че древните египтяни са получили указания от друг свят, когато са установявали цивилизацията си.
Макар и да нямаме твърди оцелели доказателства за това, Александрийската библиотека може да е съхранявала такова познание. Има нещо повече от пряка намеса, което теоретично би могло да ни информира за съществуването на извънземни.
Разкази на очевидци, записи, срещи – всичко това може да се е съхранявало в библиотеката, за да се учат бъдещите поколения. Само че възможността това познание да е оцеляло до сега е малко вероятна поради изгарянето на библиотеката.
Има разкази, които още са живи
Александрия, макар и да имала най-голямото хранилище на световното познание, не задържала всичките му копия. Имало твърде много цивилизации по онова време, че да не се съхрани историята ни.
Дори Александрия да е изгубила значителна част от това, което бихме приели за исторически запис на извънземен контакт, имаме и други източници, от които да черпим.
1. Плутарх
Плутарх бил гръцки историк и биограф, който живял между 46 и 120 г.сл.Хр. По-късно става римски гражданин, приемайки името Луций Метрий Плутарх.
Макар и житейските му длъжности да били най-различни, най-забележителните му творби описвали подробно най-различни римски императори. Тези римски фигури живели дълго преди неговото време, но трудовете му се смятат от историците за надеждни исторически източници.
Повечето от трудовете на Плутарх са изгубени във времето. Тези, които са оцелели до днес, са в по-голямата си част само фрагменти на творчеството му, и съвсем малко са цели.
Но пък има важна информация, която да се извлече от труда, който все още имаме от него.
Една от биографиите, върху които работел Плутарх, била центрирана около един човек на име Лукул. Той бил политик, който служил както в правителството, така и в армията.
Важното тук не е самият човек, а един случай, който Плутарх записал в биографията. Историята разказва, че Лукул водел войска срещу Митридат, царя на Понт.
Конфликтът между римляните и Митридат бил дълъг, като Лукул се изправил срещу него в Третата митридатова война. Въпросното събитие се случило преди една битка с Митридат, преди конфликтът да започне.
Разказът за извънземни за мнозина изглежда подобен на съвременните разкази. Докато Лукул се придвижвал към битката, небето ясно се отворило, за да посрещне идващия обект.
Той бил описан като “[на вид] бързо спускащ се обект, приличащ на пламък, който имал формата на ваза и като сияещ нагрян метал на цвят”. Това описание е взето директно от плутарховата биография на Лукул.
Трябва да се отбележи, че Плутарх е живял дълго след всеки от тези римляни.
Обаче живял и дълго след първоначалното изгаряне на Александрийската библиотека. Плутарх бил известен с проучванията си, включващи цитати и източници за всеки живот, който описвал.
По същество, след като той научил за това извънземно събитие, вероятно е друга документация за подобни събития също да е оцеляла.
2. Александър Велики
Няма по-добър източник от самия човек, основал Александрия. Александър Велики се смята за един от най-великите военни водачи на човечеството.
Според историческите записи, Александър е преживял подобни явления, които лесно могат да се опишат като извънземни. Съвременният поглед върху историята е установен от Франк Едуардс, написан през 1959 г.
Според историята, докато Александър Велики водел обсадата на Тир, му помогнали “големи сребърни щитове” в небето.
Обхватът описание на НЛО свършва там, като три от тях летели в триъгълна формация. След това НЛО-тата изстреляли лъч към стените на Тир, отваряйки път на войската на Александър към града.
Тези щитове се появявали и при други кампании, които Александър водел. Докато се сражавал с индийската войска, същите щитове се появили над реката, за която воювали.
Спускането им стреснало и двете войски, а след като Александър Велики спечелил битката, решил да не продължава навътре в индийската територия.
Само че има въпроси, които трябва да се вземат предвид при този разказ за извънземно присъствие.
Макар и митът, че извънземни помагали на Александър в похода му, да е добил популярност, степента му на валидност не отива по-далеч от Едуардс.
Той не цитира никакви източници, когато пише за преживяването, а историческите хроники за подвизите на Александър за изгубени. Макар и да има шанс да има истории, описващи извънземни присъствия при кампаниите на Александър Велики, към момента няма уважавани източници, които достоверно да се съгласят, че тези събития са се случили.
Ако Франк Едуардс тайно е имал документи, описващи тези истории, те така и не са били публикувани. Истината дали извънземни са помагали на Александър Велики, вероятно би се намирала в Александрийската библиотека.
3. Тит Ливий Патавински
Тит Ливий Патавински, разговорно известен като Ливий, е друг добре познат римски историк.
Въпреки че той също живял след пожара в Александрия, всички римски документи се смятат за исторически значими заради обширните им практики за надеждна документация.
Самият Ливий е уважаван, което му печели още повече достоверност, когато става дума за история.
Историческите книги на Ливий, а той написал много, са в основата на голяма част от установената римска история.
Само че пасажът, който ни интересува, разглежда разказ за “кораби фантоми” в небето. Макар и самият запис да изглежда смътен, самото метеорологично явление е значимо.
Възможно ли е това да е разказ за посещение от извънземни? Не е сигурно, а експертите по изследване на НЛО мислят, че това преживяване е било по-скоро символично, отколкото буквално.
Само че самото описание като че ли по странен начин клони към специфично физическо описание, подобно на тези, за които чуваме в наши дни. То дори има прилики с описанието на Плутарх.
Независимо от това, откъсът описва събитие, което се е случило през 218 г.пр.Хр., в рамките на времето на съществуването на Александрия.
Оцелелите разкази, пазени от наследници на историческото познание, остават необяснен феномен, свързан с нещо, което може да е било извънземна намеса преди изгарянето на Александрия.
Никой не може да каже какви други трудове, написани със същото намерение, може би са изгорели в пожара.
[ad_2]
Source link