Истински истории за духове 26 октомври 2019 г. | 2 коментара
Кредит за изображение: CC BY 2.0 Анджел Уилямс
Тази история беше изпратена на сайта от CyanideMachine от Мичиган, САЩ.
Изминаха единадесет години от срещата ми с едно същество, което мога да нарека само The Houndsman. Преживяването ме остави с много въпроси и справедлива доза ужас, до ден днешен все още нямам отговор какво е искал или защо ми се е явил.
2008, 17 юли, 02:45 – Докато бях през уикенда с приятел, който ще наричам R тук в този пасаж, реших да се разходя до магазина. Тъй като закъснях толкова много, на този етап бяха отворени само бензиностанции и други подобни, а тази, която предпочитах да посещавам, беше на умерено разстояние. И така, обух едни обувки и се отправих за питие и леки закуски, като обичайният маршрут ме отведе покрай местната гимназия, след това футболно игрище и след това до оградата в края беше старото гробище. Винаги съм вярвал в паранормалното и съм имал повече от няколко преживявания с него и имаше доста „градски легенди“ за старото гробище. Никой от тях обаче не споменава съществото, което срещнах онази нощ.
Докато пътувах по страничния път, започнах да получавам странен натиск в дъното на стомаха си и космите по цялото ми тяло се усещаха като жици под напрежение. Опитах се да го игнорирам и да продължа да вървя, но усещането прерасна от интензивно до непоносимо крайно, така че спрях и се огледах.
Когато погледнах през желязната ограда около гробището, видях едно от най-страшните същества, които някога съм срещал. Той стоеше на кръстовището на пътищата, които водеха от портата към задната част на имота.
Фигурата имаше формата на мъж, но той беше висок почти седем фута, носеше шапка от тъмна кожа с широка периферия и тренчкот от тъмна кожа. Носеше черни кожени ръкавици и имаше вериги, нанизани около него на различни места. Кожата му беше бледа и сива, в лявата си ръка държеше краищата на две много дебели вериги, а в другия край имаше нещо, което изглеждаше като кучета, но всяко беше с размерите на малък кон, бяха невероятно гъсти мускули и оранжеви светещи очи, и слаба червена аура около тях.
Дясната му ръка държеше нещо, което приличаше на мачете. Когато го погледнах, той вдигна глава и вече можех да видя лицето, което беше скрито от шапката преди. Лицето му беше красиво и натрапчиво зло. Имаше перфектни ъгловати черти, очи, които изглеждаха по-черни от въглен, имаше улични светлини, но сякаш бяха празни. Той се вгледа в мен и го чух да се кикоти, смеейки се от вида смях, който казва, че знам, че искаш да бягаш и знам, че знаеш, че това няма да свърши нищо добро. Зъбите му бяха като зъби на акула, целите заострени и устата му сякаш преливаше от тях.
Той затегна веригите и тръгна към мен, отдалечи се на около пет крачки, през цялото време „кучетата“ му ръмжаха и дърпаха края на веригите, докато той просто вървеше с бавна небрежна крачка и точно преди да направи следващата стъпка, той сякаш просто се изпари в мъгла, оставяйки след себе си воня на сяра и гниене, като развалени яйца и (извинете за графичното описание тук) смърт на пътя, оставена на магистрала в средата на юли.
Миризмата беше заседнала в носа ми четири дни и сънувах кошмари месец след това. И от време на време долавям полъха на същата миризма отпреди единадесет години и се чудя дали някога наистина си е тръгвал или чака нещо.
Коментари (2)