Откакто съществува папската институция тронът на св. Петър е заеман от 266 души (265, ако се вярва на други източници). Някои от наместниците на Христос на Земята са безлични, други – противоречиви, а има и такива, които с делата си пряко влияят върху живота на цялата ни цивилизация.
На 7 януари 1502 година, в семейството на търговец от Болоня, Италия, се ражда Уго Бонкомпани – бъдещият папа Григорий XIII. Младият Бонкомпани завършва Болонския университет и получава диплома за квалифициран юрист. Това го изпраща на служба като юридически съветник в помощ на епископите в Рим и Тридент. Освен това, Бонкомпани преподава право.
През 1539 година се премества в Рим, където папа Павел III му поверява съдебната институция на Капитолия и е назначен и за вицеканцлер на Шампан. 3 години по-късно, когато навършва 40 години, приема монашеството. Като божи служител Уго изпълнява няколко успешни дипломатически мисии. Качествата му са оценени по достойнство и е назначен за епископ на Виесте.
През 1565 година Бонкопани вече е кардинал. На 13 май 1572 година, след смъртта на папа Пий V конклавът на кардиналите избира Уго Бонкомпани за негов наследник. При интронизацията му, която се извършва на 25 май 1572 година, той приема името Григорий XIII и служи с него като понтифекс до смъртта си на 10 април 1585 година. Изборът му е в чест на папа Григорий I, когото смятал за свой покровител.
Понтификатът на Григорий XIII е кратък – 13 години, но забележителен. Папата се проявява като твърд привърженик на идеята за издигане на интелектуалното ниво на църковните служители. Воден от тази идея, той създава няколко църковни училища в Италия, както и висшия Римски Колегиум, който по-късно е наречен в негова чест Григориански университет.
Но онова, с което повлиява на живота на цялото човечество е календарната реформа, която е осъществена по негово настояване. Причина за реформата в календара е фактическото изоставане на датата на Пасхата. По традиция пролетното равноденствие трябва да се пада на 21 март. По времето на Григорий XIII обаче, отчитаното по Юлианския календар време е натрупало доста голяма грешка – равноденствието се пада в дните около 10 март. За да се коригира това, папата издава булата Inter gravissimas, с която въвежда в употреба разработеният от монаха-йезуит и астроном Христофор Клавиус календар.
На 1 март 1582 година влиза в сила новото отчитане, като следващият ден вече не е 2, а 13 март. Така се заличават дните натрупана разлика. Григорианският календар повтаря разпределението на дните, месеците и високосните години, въведени още от Юлий Цезар, но се различава по това, че годините 1700, 1800, 1900, 2100 и т.н., въпреки че се делят без остатък на 4, да не бъдат смятани за високосни.
Другата голяма заслуга на Григорий XIII е засилването на папската дипломация. Яростно се опитва да се противопостави на реформаторските настроения във вярата. След клането, организирано по заповед на Екатерина Медичи в нощта на св. Вартоломей (Вартоломеевата нощ, в която са изклани над 10 000 хугеноти), Григорий XIII нарежда да бъде отслужен благодарствен молебен, с което фактически одобрява кървавата разпра. Папските легати следят отблизо случващото се в кралските дворове на Франция, Испания, Португалия, в немските княжества, в Швеция и Полша. Все пак, усилията им да подтиснат протестантските настроения не се увенчават с големи успехи. Историците смятат, че папата е изразявал готовност да подкрепи заговор за убийството на английската кралица Елизабет. Твърди се още, че тя от своя страна е готвила подобен заговор срещу него.
Интересен факт е, че Григорий XIII е последният папа, за който със сигурност се знае, че има незаконно дете. Той официално не встъпва в брак, но е категорично известно, че му се ражда син – Джакомо.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>