Има много предположеия за истинския произход на древен Египет и Шумер. Дали историите са били просто митове, основани на същества с богоподобни способности, които дошли от звездите? Едно такова същество, често незабелязвано в модерно време, било наречено „Господарка на звездите” и „Господарка на небето и живота”, почитана в Нубия, семитска Западна Азия, Етиопия и Либия. Ако търсим отговори, очевидно е нужно да погледнем доста по-отблизо.
Едно божество гадняр
Името ѝ е Хатор и последователите ѝ почитали тази богиня-майка от началото на египетската религия до края на ок. 500 г.пр.Хр. От митологията ѝ става ясно, че това било едно божество гадняр, почитано като всяко мъжко божество.
Триадна статуя, изобразяваща богинята Харе Номе, богинята Хатор и фараон Микерин. За разлика от други статуи, тази е надписана в основата си в посвещение на фараона. Първоначално от Храма на Микерин в Гиза, направена от граувака. Създадена по време на 4-тата династия, около 2548-2530 г.пр.Хр. Сега в Музея на изящните изкуства в Бостън.
Днес повече хора са чували за Изида, майката на Хор, но Хатор била тази, която дошла първа, „ прабогинята, от която произлезли всички други”.
Богинята на Млечния път
В търсене на връзки с нейния произход, като цяло Хатор била представяна като небесна крава, понеже представлявала Млечния път и млякото, стичащо се от горе. Тя била свързвана с Венера – зорницата и богинята на римляните. При гърците била свързвана с Афродита – богинята на любовта.
Хатор била един от единствените богове, изобразявани в анфас вместо в профил. Тя често имала червено тяло и красиво изрисувани очи, но можела да бъде и чисто бяла. Човешкото ѝ лице често имало рога и уши, с червен диск на слънцето между рогата. Червеният слънчев диск по-късно се появява в изображенията на Изида.
Хатор можела да приема много форми, да се появява като лъв, гъска, котка, лешояд, кобра, или дърво явор. Отношенията ѝ с други богове и богини са еднакво променящи се. Тя била женена за Хор, но връзката им е любопитна. Името на Хатор се превежа „Царство на Хор”, със способност да подмладява и да съживява бога слънце. Описвана е като съпруга, дъщеря и майка на бога-слънце Ра едновременно.
Факсимиле на скица от Книгата на мъртвите от Ани. Хатор, като Господарка на Запада (богиня на отвъдното), се появява от един хълм, представляващ Тиванския некрополис. Тя е изобразена като крава, носеща типичните за нея рога и слънчев диск, заедно с колие менат. Окото ѝ е изобразено като свещеното Око на Хор. В дясното дъно има стилизирана гробница.
Хатор се радвала на голяма популярност, както сред обикновените хора, така и сред царските особи, като богинята-покровителка на радостта, празненствата и любовта. Тя свирила на мистериозен инструмент, наречен систрум, за да прогонва злото от земята. Какъв бил този странен уред? Прилича на порта с кобрата в отвора, или на камертон, или на египетския Анкх в други случаи (виж по-долу).
Систрум с глава на Хатор от Керън Грийн
Систрум с името на цар Амасис
Иронията на тази асоциация с радостта е, че Хатор започнала с опустошаване на човеците. В една история, много подобна на Великия потоп от Библията, бог Ра се разочарова от човеците затова, че са го забравили и пуска Хатор да ги унищожи, като нещо като нейна зла близначка, богинята Сехмет. Разрушението на Сехмет е толкова опустошително, че другите богове молят Ра да спре разрушителния ѝ размах.
Трансформиран мъчител
Според „Енциклопедия на древната история”, тогава именно богинята-майка напълно се променя, благодарения на нещо, което сигурно е най-важната бира в световната история.
„Ра съжалява за решението си и измисля план да спре кръвожадността на Сехмет. Той заповядва на Тененет, египетската богиня на бирата, да свари особено силна партида, а след това бирата да бъде боядисана в червено и доставена в Данадара. Сехмет, по това време, е полудяла от жажда за още кръв и, когато се натъква на кървавочервената бира, бързо я грабва и започва да пие.
Напива се, заспива и се събужда като Хатор благосклонната. Човечеството е пощадено от унищожение и бившият му мъчител става най-голямата му благодетелка. След трансформацията си Хатор дарява само красиви и ободряващи дарове на децата на земята и получава толкова висок статут, че всичките по-късни богини на Египет могат да се смятат за форми на Хатор.
Тя била богинята пра-майка, владетел на небето, слънцето, луната, земеделието, плодородието, изтока, запада, влагата и раждането. Освен това, била свързвана с радостта, музиката, любовта и майчинството, танците, пиянството и, преди всичко, благодарността.”
Да благодарим на боговете за онази червена бира! Без нея, дали днес щеше да има човечество? Вместо да елиминира човечеството, Хатор дарила на оцелелите радост, музика, изкуство и празнуване. Не само живите били благодарни, ни и тези, преминаващи в отвъдното.
„Вярвало се, че майчинският персонаж на Хатор приветствал душите на мъртвите и им помагал в последното им пътуване до едно място, наречено Дуат. Тя дори им предлагала освежителни напитки от сянката на един явор.”
Хатор в явора
Хатор била неразделна част от празниците за новата година, като жреците носели статуята ѝ, полагали корони на главата ѝ и извършвали тайни ритуали, пеели и свирили. Днес празнуванията на Нова година могат да се видят върху стените на 2000 годишния храм на Хатор в Данадара близо до прочутата „електрическа крушка”. Ранните християни повредили лицето ѝ върху скулптурите в опит да заличат историята ѝ, но не успели.
Колона на Хатор
Както виждаме, историята на Хатор е фундаментална за вярванията на древен Египет. Богинята, представляваща Млечния път, без малко да заличи човешката раса, но след това се преобразила в обичан покровител на радостта, благоденствието и празнуването.