Свикнали сме да смятаме, че св. Константин Велики и майка му св. Елена поставят основите на превръщането на християнската вяра в държавна политика. Това е вярно, макар и официалното налагане на христовата религия да става почти 60 години след провеждането на Никейския събор, смятан за основополагащ за светата Църква.
Превръщането на Християнството в официална религия за Римската империя се случва през 380 година. С едикт на император Теодосий I християнството се обявява за религия на империята, при това в нейната форма, утвърдена на Никейския събор. От този момент нататък държавата спира да стои встрани от религията – поведение, което е наложено от времето на Константин Велики. Вместо дотогава поддържаният неутралитет от страна на светската власт спрямо вярата, нещата се обръщат и догмите на християнството вече не се фиксират след свободно обсъждане в църковните кръгове, а се налагат с административни укази.
На 27 февруари 380 година едиктът “de fide catholica” на император Теодосий I формално налага християнството като официална държавна религия в границите на Римската империя. Година по-късно, през лятото на 381 година, е свикан първият Константинополски събор, на който след допълване бива утвърден Символът на вярата в редакция, известна като Никео-Цариградска. Дали е случайно или умишлено търсено съвпадението на излизането на едикта на същата дата, на която през 272 година се ражда и самият Флавий Валерий Аврелий Константин, когото знаем като император Константин Велики, не може да се каже, заради липсващи достоверни източници.
В едиктът на Теодосий I се казва: “В съответствие с Нашето разпореждане, всички народи, намиращи се под Нашата милост, са длъжни да се придържат към вярата, предадена на римляните от апостол Петър, защото тя е пречистваща и до днес. Това е вярата, която следва понтифик Дамасий, а също и епископът на Александрия Петър, човек с апостолска святост. Следвайки апостолската святост, иначе казано, в съответствие с ученията на апостолите и Евангелията, ние сме длъжни да вярваме в единния Бог Отец, Син и Свети Дух, придържайки се към положението, че те са равни по величие, а също и с догмата за Светия Дух.”
От този момент насетне се говори за католическа Църква. Ако през 313 година Константин Велики с Медиоланския (Милански) едикт признава равнопоставеността между всички религии в империята, то след Теодосий I християнството става единствено “законното” вероизповедание. Всички богове от римския пантеон са низвергнати, светилищата им закрити, а голяма част от храмовете на старите божества са преустроени в църкви. Преследването на еретици вече е държавна политика.
Самият термин католическа е използван още през I век от Игнатий Богоносец, вторият поред епископ на Антиохийската църква. Католическа идва от гръцки и приблизително се превежда като “в цялото си единство” или по-просто “универсална” в смисъла на всеобхватна и всеединнна. На практика след издаването на едикта на Теодосий I и последвалият година по-късно събор може да се смята, че завършва изграждането на каноничните основи на Христовата Църква.
Пак по ирония на съдбата, на същата дата, но през 1932 година британският физик Джеймс Чедуик съобщава официално за откриването на неутрона. Фундаменталното значение на това откритие за развитието на всички области на науката е без никакво съмнение. Така датата 27 февруари се оказва “свързваща” за два аспекта от живота ни, за които сме свикнали да мислим по отделно – грижата за душите и изучаването на материалното. Но дали обстоятелствата не ни “намигат” с подобни съвпадения?
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>