Случаят на К. Паркър и Ч. Хиксън: близка среща от четвърти вид …
Един от най-странните случаи на контакт с НЛО се случва на 11 октомври 1973 г. с двама рибари от Паскагула, Мисисипи (Pascagoula, Mississippi). (HiddenTruth.site)
Келвин Паркър (Calvin Parker), на 19 години, и Чарлз Хиксън (Charles Hickson), 42 години, седели на любимото си място за риболов, близо до стара корабостроителница. Хиксън току-що бил хванал риба, когато двамата чули странен звук, идващ отзад.
Обръщайки се, те видели 30-метров кръгъл обект с два илюминатора, който кацнал на поляна на около 35 ярда зад тях. Внезапно, една врата се отворила и в отвора светнала ярка бяла светлина.
Секунди по-късно, три високи фигури излезли от там и се насочили към двамата уплашени рибари. Високите фигури не вървели, а сякаш си плъзгали.
Веднага станало ясно, че тези фигури не са хора. Странно изглеждащите същества били със сив цвят, набръчкани тела и дълги ръце.
Хиксън споделя:
„Ако имаха по-човешки вид, нямаше да ме шокират така. Главите им сякаш излизаха директно от раменете, без врат. Имаха нещо наподобяващо нос. От всяка страна на главата, там, където трябва да бъдат ушите, имаше нещо подобно на носа. Точно под носа имаше цепка, наподобяваща уста.
Ръцете бяха подобни на човешките, но дълги, непропорционални на тялото. Те приличаха на ръкавици без пръсти, с отделен палец. Краката бяха нещо като слонски крака.
Целите им тела бяха набръчкани и имаха сивкав цвят. Можеха и да имат очи, но областта над носа беше толкова набръчкана, че не мога да кажа …“
И двамата мъже имали впечатлението, че фигурите всъщност са роботи. Калвин Паркър бил толкова уплашен, че припаднал. Два от субектите хванали Хиксън за ръцете и мъжът почувствал, че се парализира. Третият вдигнал Паркър и групата се върнала в НЛО.
По време на интервюто през 1973 г., Хиксън се опитва да обясни какво е видял, след като се е озовал в НЛО:
„Вкараха ме в това нещо … Всички се движехме така, сякаш плувахме във въздуха. Аз просто плувах, не усещах нищо, нито страх, нито болка. Те ме държаха в това положение малко време, след това ме прегледаха.“
Четете още: Жител на Кънектикът се среща в гората със синьо-сив хуманоид
Хиксън описва машината, с която според него са му извършили медицински преглед.
Той казва:
„Не беше като никой рентгенов апарат. Трудно ми е да го опиша … Приличаше на око, на голямо око. Движеше се и преминаваше по цялото ми тяло, нагоре и надолу. Тогава ме оставиха.”
Хиксън отговаря на много въпроси и описва извънземните като високи създания, с ръце без пръсти, израстъци, които изглеждали като уши, нос и уста, но нито една от характеристиките не изглеждала човешка.
Той казва, че бил толкова уплашен, че не може да си спомни дали имат очи. Не помни подробности за напускането си на кораба, а само реакцията на Паркър.
Хиксън разказва:
„Единственото нещо, което си спомням, е, че детето, Калвин, просто стоеше там. Никога не съм виждал такъв страх по лицето на мъж, както при Калвин.
Отне ми известно време, за да го успокоя и първото нещо, което му казах, когато вече беше на себе си, е: „Сине, никой няма да повярва на това. Нека запазим цялото това нещо за себе си.“ Но, колкото повече се замислях, толкова повече се убеждавах, че трябва да уведомя някой.“
Чарлз Хиксън е участвал в Корейската война и знае какво е силен страх. Според него, това преживяване е далеч по-страшно.
Мъжът продължава да разказва това, което си спомня. Той се озовал в стая с бели, заоблени стени, плаващ и неспособен да се движи. Двамата с Калвин били в отделни стаи.
След това ярка светлина с леща, с форма на око, излязла от стената и обиколила тялото му, сякаш го изследва. Тогава, извънземните го оставили за кратко сам.
Хиксън извикал приятеля си, но не получил отговор. Малко по-късно, извънземните се върнали и върнали Хиксън обратно в първата стая, а след това и извън космическия кораб. Калвин също бил там, разтърсващ се от страх.
На излизане, Хиксън получил силно телепатично съобщение от извънземен: „Ние сме мирни. Нямаме предвид нищо лошо.“.
След това извънземните се върнали в кораба си и излетели.
Когато двамата мъже решили да не мълчат за случилото се, те отишли в полицейското управление.
За да разбере дали лъжат, шерифът скрил магнетофон в бюрото си и оставил мъжете сами. Знаел, че ако лъжат, сигурно ще говорят за това. Но, когато прослушал лентата, мъжете обсъждали историята си. Паркър дори се разплакал.
По-нататъшното разследване разкрило, че няколко полицаи в района, по едно и също време, също са видели НЛО.