Акри с диаманти – част 3

Това копие се разпространява безплатно. Надеждата ми е читателят да открие диамантите, които се намират под собствените му крака. Имам сантимент към този текст заради позитивното му отношение. Надявам се така да бъде и при вас.

 Забележка: текстът е без редакция и е в оригиналната си форма.

Чувствайте се свободни да разпространявате този ръкопис, но моля НЕ таксувайте четенето му.

Благодаря,

Блеър Робъртсон

http://www.blairrobertson.com

Акри с диаманти

от Ръсел Х. Конуел

А. Т. Стюърт, големият разкошен търговец от Ню Йорк, най-богатият човек в Америка за времето си, бил бедно момче; имал долар и половина и навлязъл в търговията. Но изгубил осемдесет и седем цента и половина от първия си долар и половина, понеже купил няколко игли, конец и копчета, които да продаде, но хората не ги искали. Беден ли си? Това е защото не  те искат и си оставен на собствените ти ръце. Такъв бил големият урок. Прилагайте го по какъвто начин искате за живота на всеки един човек, млад или стар. Той не знаел какво им трябва на хората и следователно купил нещо, което те не искали, и стоката останала в ръцете му като пълна загуба. А.Т. Стюърт научил там големия  урок на търговския си живот и казал, „Няма да купя нищо повече, докато не разбера по-напред какво искат хората; чак тогава ще направя покупката”. Започнал да обикаля по вратите и да ги пита какво искат и когато разбрал какво искат, инвестирал шестдесет и двата си цента и половина и започнал да доставя „известно търсене”

Не ме интересува каква ви е професията или занятието в живота; не ме интересува дали сте адвокат, доктор, домакиня, учител или нещо друго – принципът е точно същият. Първо трябва да знаем от какво се нуждае светът и след това да инвестираме себе си, за да доставим тази нужда и успехът е почти сигурен.

А.Т. Стюърт продължил, докато не стигнал четиридесет милиона. „Е”, ще кажете, „човек може да направи това в Ню Йорк, но не може да го направи тук във Филаделфия”. Статистиките, много внимателно събрани в Ню Йорк през 1889 г., показват сто и седем милионера в града, притежаващи по над десет милиона всеки. Това е забележително и хората си мислят, че трябва да отидат там, за да станат богати. От тези сто и седем милионери само седем са направили парите си в Ню Йорк, а останалите са се преместили в Ню Йорк, след като са забогатели, а шестдесет и седем от останалите сто са направили състоянието си в градове с население под шест хиляди души, а най-богатият човек в страната по онова време живал в град с тридесет и пет хиляди жители и винаги си е живял там и никога не се е местил. Не е важно къде си, а какъв си. Но в същото време ако големината на града се окаже проблем, спомнете си, че именно малкият град предоставя възможност да се печелят милиони.

Най-добрият пример, който мога да дам, е във връзка с Джон Джейкъб Астор, който бил бедно момче и който направил всичките пари на фамилията Астор. Той направил повече, отколкото наследникът му някога спечелил, и при все това някога той държал полица един магазин за дамски шапки в Ню Йорк и понеже хората не можели да печелят достатъчно пари, за да си плащат лихвата и наема, той сложил възбрана на ипотеката и взел магазина и станал партньор на човека, който се бил провалил. Запазил стоката същата, не им дал и долар капитал, а ги оставил на мира, излязъл и седнал на една пейка в парка.

Там на онази пейка в парка той имал най-важната, а според мен и най-приятната част от това бизнес партньорство. Наблюдавал дамите, докато преминавали; а къде е мъжът, който не можел да забогатее от този бизнес? Но когато Джон Джейкъб видял да преминава една дама, с опънати рамене и вдигната глава, сякаш не ѝ пука дали целият свят я гледа, той изучил бонето ѝ; и преди това боне да се изгуби от поглед, той вече знаел формата на рамката и цвета на украсата, извивката на… нещо си на бонето, но то не било от голяма полза, понеже щяло да е демоде до следващата вечер.

И тъй, Джон Джейкъб Астор отишъл в магазина и казал:

• Сложете на витрината такава шапка, каквато ви опиша, – казал той, – току-що видях една дама, която харесва точно такива бонета. Не правете други, докато не се върна.

И той отново излязъл и седнал на онази пейка в парка, и още една дама с друга форма и тен минала покрай него с боне с различна форма и цвят, разбира се.

• Сега, – казал той, – сложете едно такова боне на витрината.

Той не напълнил витрината с шапки и бонета, които прогонват хората, а след това седят в склада на магазина да реват, понеже хората отиват някъде другаде да пазаруват. Не сложил шапка или боне на онази витрина, преди да е видял как е направена.

В нашия град особено има страхотни възможности за производство, и е настъпило времето, когато е теглена чертата много остро между акционерите на фабриките и служителите им. Сега, приятели, е настъпил и обезсърчителен мрак над тази страна и работещите хора започват да усещат, че главите им са натиснати от черупка, която смятат, че не могат да пробият, а самият аристократичен собственик на пари е тъй високо, че никога няма да се наведе да им помогне. Това е мисълта в главите на народа ни. Но, приятели, никога в осторията на нашата страна не е имало такава страхотна възможност за бедния да забогатее, както сега и то в град Филаделфия. Самият факт, че се обезсърчават, им пречи да забогатеят. Това е. Пътят е отворен и нека го държим отворен между бедните и богатите.

Зная, че профсъюзите имат два големи проблема, с които да се преборят, и има само един начин да ги решат. Профсъюзите поставят толкова пречки за решаването им, колкото те са капиталисти днес, и това положително има две страни. Профсъюзът има две затруднения; първото е, че започна да прави разпределението на труда по равно за всички класи и определят за човек, който може да печели по пет долара на ден, по два и половина на ден, за да изравнят с него някой идиот, който не може да спечели и петдесет цента на ден. Това е едно от най-опасните и обезсърчаващи неща за работника. Той не може да получи резултатите от труда си, ако работи по-добре или по-квалифицирано, или по-дълго; това е опасно нещо, и за да се освободи всеки работещ човек и всеки американец да е равен на всеки друг американец, нека работникът да попита колко струва и да го получи… никой капиталист да не му казва:

 „Ще работиш за мен наполовина, на колкото струваш”; и никоя трудова организация да не му казва: „Ще работиш за капиталиста наполовина, колкото струваш”.

Бъди мъж, бъди независим и тогава работещият човек ще намира винаги отворен пътя от бедност към богатство.

Другото затруднение, което профсъюзът трябва да вземе предвид, и този пробел те сами трябва да решат, е ораторите, които идват и говорят какви подтисници са богатите. И насън мога да цитирам речта, която чувам отново и отново при такива обстоятелства. Животът ми е с трудовия човек. Аз самият съм трудов човек. Често, на събранията им, съм чувал речта на човека, поканен да се обърне към профсъюза. Мъжът се изправя пред събраните честни трудови хора и започва, казвайки: „О, вие, честни, работливи трудови хора, които сте доставили всичкия капитал на света, които сте построили всички палати и сте конструирали  всички железопътни линии и сте покрили океана с кораби. О, вие, трудови хора! Вие сте просто едни роби; смазани сте от капиталиста, който злорадства над вас и се радва на красивите си имения, а банките му са пълни със злато, и всеки долар, който притежава, е изсечен от кървавото сърце на честния трудов човек”. Е, това е лъжа; и вие знаете, че е лъжа; и при все това, точно такива речи слушат през цялото време, представящи капиталистите за зли, а трудовите хора за поробени.

Колко погрешно е това! Нека човекът, който обича флага си и вярва в американските принципи да се стреми с цялото си сърце да събере капиталистите и трудовите хора заедно, докато не застанат един до друг, рамо до рамо, и се трудят за общото благо на човечеството.

Този, който настройва капитала срещу труда, или труда срещу капитала, е враг на тази страна.

Представете си, че тръгна през тази публика и ви помоля да ме представите на изобретателите, които живеят тук във Филаделфия. „Изобретателите на Филаделфия”, бихте казали вие, „ами че ние нямаме такива във Филаделфия. Всичко е твърде бавно, за да се изобретява нещо”. „Но вие наистина имате толкова големи изобретатели, и те са тук в тази публика, колкото всеки от тях е изобретил някаква машина. Но вероятно най-големият изобретател, който ще облагодетелства света с откритието си е някой, а може би дама, която си мисли, че не може да изобрети нищо.