Интересни факти от днес, 30 март

240 г. пр.н.е. е описано първото наблюдение на Халеевата комета. Това е най-популярната за човечеството комета, поради факта че се появява в близост до Земята на всеки 76 години. За последно е наблюдавана през 1986 г.

Първото документирано наблюдение е направено от китайски астрономи, които са я описали като „звезда метла”. Кометата е кръстена на английския астроном Едмънт Хали. Издава своята трактовка за нея през 1705 г. Той е първият учен, който е доказал че кометите се въртят в елипсовидна орбита около слънцето.

Обосновавайки се на теорията си, твърди че кометата ще се върне отново през 1758 г. А когато предсказанието му се сбъднало с абсолютна точност, кометата била кръстена на неговото име.

Предишните теории за нея са включвали три основни съждения – че тя лети в права линия, че се движи по назъбена парабола и че се движи по силно издължена елипса. Първоначално, след като е била забелязана през 1456 г., 1531 г. и 1607 г. се е смятало, че това са три различни комети. Чрез теорията за гравитацията и гравитационния ефект на Юпитер и Сатурн, Хали успешно доказал, че това всъщност е една и съща комета.

През 1986 г. Европейската космическа агенция успява да доближи свой спътник до необходимата за изследване близост. Данните показват че тя има неравна скалиста повърхност. Диаметърът й е около 10 км. Ядрото и се състои от скали и прах, сковани заедно в лед. Когато кометата се доближава до слънцето ледът се превръща директно в газ. Когато това се случва, от ядрото се отделя значителен облак от газ и прах, който обгръща цялата комета. Именно по тази причина ние виждаме своеобразната сияеща опашка.

Следващото приближаване до Слънцето ще бъде през 2061 г.

1842 г. д-р Кроуфърд Лонг използва за първи път анестезия при извършване на хирургична операция. Американският физик, фармацевт и лекар завършва медицинско си образование в университета в Пенсилвания през 1839 г.

През 1275 г., докато правел опити с химически вещества, испанският лекар Раймунд Лулий получил бързо изпаряваща се, леснозапалима течност, която нарекъл „сладък витриол”. През 16 в. един лекар, роден в Швейцария и широко известен като Парацелз, накарал пилета да вдишват сладък витриол и забелязал, че те не само заспали, но и не усещали болка.

Както Лулий преди него, той не експериментирал с хора. През 1730 г. немският химик Фробений нарекъл тази течност етер, което на гръцки означава „небесен”, и така е известна до днес. Но щели да минат още 112 години, преди упойващите свойства на етера да бъдат напълно оценени.

И въпреки че Уилям Мортън е известен като човека, който прави първата демонстрация на анестезия с етер на 16 октомври 1846 г. в Бостън, САЩ, всъщност Крауфорд Лонг е признат за първия, който извършва хирургическа операция с анестезия. На 30 март Лонг за пръв път прилага анестезия с етер при операция за отстраняване на тумор.

По-късно д-р Лонг прилага същата анестезия при операция за ампутиране на крайник и при израждане на дете. Резултатите и наблюденията си от тези операции той публикува на страниците на специализирано списание през 1846 г.

1858 г. Хаймън Липман патентова молив с прикрепена към него канцеларска гума.Въпреки че било чисто ново и невиждано до тогава изобретението не получило кой знае какви овации.

Може би това се дължало на факта, че моливът и гумата вече съществували. Някъде около 1500 г. в Англия е открито първото голямо находище на графит. В самото начало англичаните го използвали само за маркировки по-корпусите на корабите. Графитът вършел чудесна работа, защото не се отмивал от водата и лесно се нанасял. Тъй като находището давало чист графит, който много лесно се нацепвал на отделни продълговати парчета някой се досетил, че с него може и да се пише.

Италианците обаче са тези, които първи се сетили да облекат графита в дървено тяло. Направили го за да не си цапат ръцете, докато пишат.

Гумата пък се е появила през 1770 г. Химикът Джоузеф Пристли случайно открил, че твърдата каучукова субстанция може да изтрива графита. Откритието на химика се появило съвсем навреме, защото търговията с каучука тъкмо била започнала да замира. Но, когато разбрали новината, търговците на каучук се преориентирали, прекръстили го на гума и започнали продажбата му с нова сила.

Любопитен факт е, че днес изобретението вече не фигурира в книгата за патентите, защото било решено,че не било нещо ново, а само свързвало две други изобретения.

1867 г. е основана Австро-Унгария. Дуалистичната монархия се появява в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 в. Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия. През 1914 г. влиза в състава на блока на Централните сили, където заедно с Германия, Турция и България влиза в Първата световна война.

Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след Руската империя и Германия.

Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на четири фронта – Южен Балкански (Солунски), Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната.

През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия, при което загиват около половин милион сърби и още толкова емигрират от страната. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупира 2/3 от територията на Румъния.

През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италианския фронт, избити са няколко стотин хиляди италианци, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.

Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.). Главната причина затова е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.

Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокъсаната по безпринципен начин от окупаторските войски и от Сен-Жерменския договор.

1909 г. открит е за експлоатация мостът, свързващ кварталите Манхатън и Куинс в Ню Йорк. Манхатън е един от петте административни района на град Ню Йорк, както и окръг в самия щат Ню Йорк. Този модерен и преизпълнен с живот квартал заема обширна територия, обиколена от океана, като е свързан с континента и с Лонг айлънд, който пък е другия голям остров, влизащ в състава на мегаполиса Ню Йорк.

Между Манхатън и континенталната част има изградени голям брой мостове, тунели, по които се движат както автомобили, така и железопътен транспорт. Помежду им има безброй мостове и тунели с няколко линии на метрото.

Разрастването на Ню Йорк започва именно от земите на днешен Манхатън, когато първите европейски заселници в района на Ню Йорк полагат основите на холандско селище в южната част на Манхатън. Те кръщават селището си с името Ню Амстердам. Според популярната легенда целият остров впоследствие е закупен от местните индиански племена срещу шепа дрънкулки.

По-късно колонията преминава в ръцете на Англия и получава името Ню Йорк в чест на новия крал Джеймс, който е дук на Йорк.

След американската революция Ню Йорк става за кратко столица на САЩ. През следващия 19 в. огромните вълни емигранти заливат Ню Йорк и допринасят за голямото разширяване на града.

През 1898 г. към Манхатън се присъединяват още четири градчета – Куинс, Бронкс, Бруклин и Стейтън айлънд, с което окончателно е оформен облика на бъдещия мегаполис.

1944 г. София е бомбардирана от англо-американската авиация. Около 450 американски тежки бомбардировача и 50 британски бомбардировача нападат София. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби. Разрушени са 3357 сгради. Жертвите са 139, а ранените са стотици.

Първият масиран въздушен удар след началото на Втората световна война срещу българската столица е нанесен на 14 ноември 1943 г. В него вземат участие 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл”, Които са охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг”. Въздушно-предупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София. При този въздушен бои на българска територия не е намерен свален противников самолет, но Радио Кайро съобщава за един незавърнал се в базата си самолет.

Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. В него участват 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. До края на 1943 г. следват още две нападения. Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение. Само падналата гъста мъгла спасява София от планирана бомбардировка на 4 януари. Долетелите противникови бомбардировачи не успяват да открият целите.

Но само след няколко дни – на 10 януари, българската столица е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англо-американската авиация, който поставя началото на най-тежките изпитания за гражданите и средствата за противовъздушна отбрана.

За първи път над София се появяват четиримоторните бомбардировачи „Боинг” Б-17 „Флайинг Фортрес” („Летяща Крепост”), като техният брой е 143, а на „Либърейтърите” – 37. Те се охраняват от 100 „Лайтнинг”-а. Срещу тях излитат 23 ,Девоатин”-а от 2/6 изтребителен орляк и 16 Ме-109Г от 3/6 изтребителен орляк.

След тази бомбардировка англичаните извършват нови четири нощни удара по София: на 16 март с 50 самолета, на 17 март с 25 самолета, на 24 март с 40 самолета и на 29 март с около 40 Де Хавиланд „Москито”. При всички тези нападения градът е отбраняван само от противовъздушната артилерия, защото българската авиация не разполага е нощни изтребители.

В нощта на 29 срещу 30 март 1944 г. е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 „Митчел” и Хендли Пейдж „Халифакс”, които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. На този ден българските летци изтребители свалят четири бомбардировача, повредени са девет. Свалени са и три изтребителя П-38 „Лайтнинг”.

Последната бомбардировка над София се извършва на 17 април 1944 г. Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи. В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг”.

По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат. Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват общо шестима пилоти.

След тази дата София не е повече бомбардирана. Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната. Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ.

1946 г. церемонията по връчване на наградите „Оскар” за първи път се предава по радиото. Историята на наградите „Оскар” започва през 1929 г.

Първите награди са раздадени на банкет в залата „Бласъм рум” в холивудския Рузвелт Хотел на 16 май 1929 г., но сред участниците в банкета няма особено напрежение, тъй като имената на победителите са известни от 18 февруари, три месеца по-рано.

Първите наградени филми са заснети между 1 август 1927 г. и 31 юли 1928 г. През 1940 г. са въведени нови правила и победителите стават известни едва на сцената.

1981 г. при покушение във Вашингтон американският президент Роналд Рейгън е ранен в гърдите от 25-годишния Джон Хинкли. В 14.25 ч. местно време, едва на 69-ия ден, откакто е президент на САЩ, Роналд Рейгън е прострелян на излизане вашингтонския хотел „Хилтън”, където произнася реч. Докато той поздравява насъбралите се почитатели и се готви да влезе в бронирания си „Кадилак”, проехтяват шест бързи изстрела, дадени само за 3 секунди.

Намиращият се в близост бодигард моментално тласка президента в колата, като сам се подлага под куршумите. Останала отворена, задната врата служи за щит и повечето куршуми рикошират в нея.

Малкото фоторепортери и телевизионни оператори обаче не се стъписват и моментално започват да снимат, сякаш са очаквали момента. Благодарение на техните снимки се виждат три проснати тела на тротоара и куп федерални агенти и полицаи притиснали до каменна стена атентатора.

В дясната страна на главата е уцелен говорителят на Белия дом Джеймс Брейди и той за цял живот остава с парализирана лява половина на тялото си. Ранени са агентът от тайните служби Тимъти Макарти и полицаят Томас Дилиханти.

Атентаторът Джон Хинкли е стрелял с късоцевен револвер Röhm RG-14 .22 cal Revolver. Той не е оказал съпротива и дори се усмихва при задържането.

След стрелбата президентския „кадилак” светкавично напуска мястото на инцидента. Охраната все още не знае, че Рейгън е ранен, тъй като куршумът е влязъл под мишницата му и не се вижда кръв. Според многократно тренираната процедура бодигардовете в движение веднага оглеждат тялото на президента и го закарват в най-близката вашингтонска клиника, където го поема екип от сравнително млади хирурзи.

Тогава се разиграват две свързани случки, за които е трудно да се прецени доколко са достоверни или са украсени с цел пиар. Докторът, който го приема, пита служителя на „Сикрет сървис” как се казва пациентът. „Рейгън” – отговаря гардът. „А първото име” – продължава да се интересува лекарят. „Роналд” – гласи отговорът на смутения охранител. „Адрес?” „1600 Пенсилвания авеню”. Едва тогава лекарят разбира кой му е пациент.

Според други описания, когато го слагат на операционната маса, незагубилият съзнание Рейгън казва: „Надявам се, че сте републиканци”. Това не е така, но доктор Джиорандо го успокоява: „Днес всички сме републиканци, г-н президент”.

Оказва се, че куршумът е рикоширал във вратата на лимузината и се е сплескал, (затова разкъсванията са по-големи, но скоростта му пък е намаляла), минал е на около три сантиметра от сърцето и е заседнал в левия бял дроб. Обилният кръвоизлив е овладян в четиричасова операция без сериозни последици.

Президентът, макар да е почти на 70 години, се възстановява сравнително бързо, като през това време получава купища писма и телеграми, свидетелстващи за спонтанно нарасналата му популярност дори и сред демократите.

Атентатът забележимо променя навиците на президента и се отразява дори върху характера му. Той се превръща в нещо повече от човек, изпълняващ пунктуално предписанията на „Сикрет сървис”. В следващите 7 години Рейгън се страхува да направи и една свободна крачка по улиците, спира с разходките из Вашингтон и в околностите на резиденциите си. Става напълно недостъпен. При официални поводи винаги е придружаван от десетки гардове, а в студовете дори носи бронирано палто.

Макар и преживял атентат още през първата година на президентството си, Рейгън твърди, че е в цветущо здраве. През 1982 г. обаче се възпаляват бъбреците му. Малко по-късно е засегнат от алергии. Освен това държавният глава започва да губи и слуха си, което го прави сприхав и раздразнителен. Въпреки това той печели втори президентски мандат през 1984 г. Той умира чак през 2004 г. след дълга битка с болестта на Алцхаймер на 93 г.

Той не фигурира в списъка на 40-те хиляди параноици и шизофреници, регистрирани и наблюдавани от полицията поради доказаните им престъпни наклонности. Но душевното му равновесие е сериозно разклатено.

Разследването установява, че Хинкли се решава на покушението, за да подражава на герой от филма на Мартин Скорсезе „Шофьор на такси”, излязъл по екраните през 1976 г. За мишена избира президента, като се надява с този жест да съблазни снималата се в същия филм като малолетна проститутка едва на 14 г. актриса Джоди Фостър, която маниакално харесвал.

Оказва се също, че Джон произхожда от много състоятелно семейство. Учил е в университет, но го напуска. Адвокатът Винсънт Фулър, който представлява Хинкли по време на процеса срещу него и след това в продължение на няколко години, твърди, че Хинкли страда от шизофрения: диагностициран е с нарцистични и шизоидно личностни разстройства и дистимия, както и гранични и пасивно-агресивни функции.

Джон Хинкли е настанен във вашингтонска психиатрична клиника и 30-годишното лечение изглежда дава резултати, защото периодично е привикван в съда и строгата му изолация като крайно опасен все повече се омекотява, дори му се разрешава да излиза със семейството си. Последното му явяване е на 30 ноември 2011 г., когато съдът отново се произася положително за настъпилите промени у Хинкли.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!