продължение от част 1
Сриниваса Рамануджан
Кой е бил? Разорен индийски тийнейджър. Какво е постигнал? Изживял е историята на „Добрият Уил Хънтинг”.
Ако наистина сте внимавали в „Добрият Уил Хънтинг”, може би си спомняте, че в един момент Робин Уилямс води разговор, в който Мат Деймън е сравнен с някой си на име Сриниваса Рамануджан. Е, той е съществувал наистина. Сам се е научил на математика и се е превърнал в един от най-големите математически гении в историята.
Рамануджан бил откачено добър в математиката и това не се дължало на образованието му – той бил изцяло самоук. Родителите му подарили учебник по тригонометрия когато бил на 11г. Той решил да научи наизуст книгата и след това тригонометрията му се струвала толкова скучна и лесна, че измислил собствени теореми. На 13-годишна възраст.
След време той отива в колеж, но не завършва, защото му било трудно да се фокусира в часовете по история и биология, понеже в свободното си време бил човек, който изобретявал нова математика.
Все още живеещ в бедност, той започнал да изпраща теоремите си на важни математически личности – някои в Индия, някои в Англия. Почти всеки път работата му била смятана за подигравка или отхвърляна без коментар, най-вероятно дори непрочетена. В други случаи пък математиците си нямали представа какво четат, защото това били уравнения, които никой човек не бил създавал.
Накрая един професор от Кеймбридж видял теоремите, разпознал работата на гений и поканил Рамануджан в Англия. Той обаче отказал да напусне Индия и да отиде в чуждата земя, въпреки че професор Харди му предлагал вероятно единствения му шанс за признание.
Днес, неговите формули намират приложение във всичко, от теория на струните до кристалографията. Харди казва, че математическият му гении е бил сравним с този на хора като Исак Нютон и Архимед. Трябвало е да се върне 2000 години във времето, за да открие някой от неговата класа. Ако не бил загинал на 32-годишна възраст, вероятно днес щеше да е много по-популярен.
Колекционер на миди открил множество динозаври
Кой е бил? Този път имаме жена – отново без образование – която обичала да събира миди. Какво е постигнала? Открила е няколко нови вида динозаври и е убедила света, че динозаврите са истинско нещо.
Всички сме събирали миди по плажа, нали? Малцина обаче от това са се превърнали в световноизвестни палеонтолози. Такава е била Мери Анинг.
Анинг обичала да събира фосили – хоби, на което се научила от баща си. Тя се разхождала с баща си по плажа, двамата събирали и чистели тези неща, след което ги продавали на туристите.
С течение на времето, тя станала популярна с търговията си на пазара. Но тя не била жена, която щяла да се примири цял живот да продава черупки. Анинг щяла да постигне нещо много повече.
Тя продължила с издирването на фосили и скоро това започнало да й се отплаща. Един прекрасен ден през 1811г, брат й забелязал череп, показващ се от скала близо до къщата й. Вместо да бяга в кръг и да пищи, той отишъл и казал на Анинг. Тя изровила черепа, но под него открила цял „крокодилски” скелет. Не било крокодил, а динозавър, който по-късно е кръстен ихтиозавър.
Не след дълго, Анинг започнала да изравя кости сякаш й било за последно. Тя открила плеозавъра, птеродактила и някаква риба със странното име „Squaloraja”, за кръщаването на която официалният човек, който се занимавал с това, явно се е отказал да си дава зор.
Откритията на Анинг помогнали разбирането за историята да бъде коренно променено през 19-ти век, когато повечето хора отказвали да повярват в съществуването на динозаври. За мнозина тя е основоположничката на модерната геология – което е иронично, тъй като Лондонското геоложко общество не е приемало жени 50 години след смъртта и. Какво ли е трябвало да направи една жена по онова време, за да се докаже?
инфо:
Последвайте ни във Facebook