Няколко часа преди началото на новата 1870 година, на 31 декември 1869 година, английският архитект, инженер и археолог-любител Джон Търтъл Ууд открива легендарния храм на Артемида от Ефес. Работата си по търсенето на едно от древните седем чудеса Ууд започва шест години по-рано с финансиране, отпуснато му от Британския музей. Всяка година му се налага отново и отново да убеждава кураторите на музея, че е на прага на голямото откритие.
 |
| Джон Търтъл Ууд |
И след шест години упорита работа, след като изравя хиляди кубични метра пръст, в последния ден на 1869 година попада на останките от храма, заровени на повече от 6 метра под пясъците.
Великолепният храм на Артемида е изграден около 550 г. пр.н.е. в Ефес, на брега на Мала Азия (днес край град Селчук, Турция, на около 75 км южно от Измир). В строежа му вземат участие най-добрите майстори от древния елинистичен свят. Статуята на богинята Артемида е изработена от злато и слонова кост.
Храмът на Артемида служел не само за провеждането на религиозни ритуали. Той се явявал и финансов и делови център на процъфтяващия Ефес. Бил е абсолютно независим от градските власти и е управляван от колегия жреци.
На 21 юли 356 година пр.н.е. някой си тщеславен ефесец на име Херострат, в желанието си на всяка цена да впише името си в историята, подпалва храма. Опитът му да се увековечи успява, макар и градските власти да издават решение, целящо напълно да заличи Херострат от историческите записи. До началото на III в. пр.н.е. опожареният храм е напълно възстановен, като за повторното му построяване и украса средства отделя и самият Александър Македонски.
 |
| Модел на храма, опитващ се да го представи в началния му вид |
Ширината на храма на Артемида била 51 метра, дължината – 105 метра. На височина достигал 18 метра, а покривът на сградата се поддържал от 127 колони, подредени в осем реда. Според преданията, всеки от царете на древногръцките полиси дарил по една от общо 127-те колони.
В храма статуите били изработени от Праксител и Скопас, но още по-забележителни били картините в него. Например, за да се отблагодарят на Александър Македонски за щедрото дарение за възстановяване на храма, поръчват негов портрет на известният майстор Апелес. На платното великият пълководец бил нарисуван като Зевс, държащ в ръката си мълния. Картината била толкова добра, че създавала усещането, че всеки момент стоящият пред нея ще бъде поразен от Александър-Зевс Велики.
През 263 година готите нахлуват по тези земи и разграбват храма. Повече опити за възстановяването му не са правени. Ефес става част от новия християнски свят и храмът на езическата богиня е оставен да запада. Векове по-късно, след рухването й на Византийската империя, руините му окончателно са разграбени и използвани в други градежи. Малкото, което остава, е сринато от честите земетресения в района.
Днес на мястото на едно от древните седем чудеса на света стои само една колона, която да напомня за миналото му величие.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>