На 17 ноември 1970 година съветската междупланетна космическа станция “Луна-17” доставя на повърхността на естествения спътник на Земяата първият в историята планетоход, който получава наименованието “Луноход-1”.
Основната задача на “Луноход-1” е да проучи особеностите на лунната повърхност, да измери радиоактивността и рентгеновото излъчване на Луната и да определи химическия състав и свойствата на лунната почва.
Масата на “Луноход-1” е 756 килограма, а на дължина при отворена слънчева батерия “звярът” достига 4,42 метра при ширина от 2,15 метра. Височината му е 192 см. Диаметърът на всяко едно от осемте задвижващи колела е 510 мм. Задвижва се от осем електрически двигателя във всяко колело.
Управлението на “Луноход-1” се осъществява от Земята от два сменящи се екипа оператори. Във всеки екип има командир, “шофьор”, бортинженер, щурман и оператор, който следи насочването на антените.
Години след кацането на “Луноход-1” на Луната един от участниците в екипите за управление споделя, че инженерите са разработвали машината така, че да работи в продължение на три месеца. Но в началото на изпълнението на мисията са се молили лунохода да успее да издържи поне една нощ на Луната, преди да загубят връзка с него. За тяхна радост творението на съветската инженерна мисъл работи три пъти повече от първоначално предвиденото – цели десет месеца “ровърът” извършва проучвания.
През това време изминава 10 540 метра из района на Морето на Дъждовете на Луната. Успява да заснеме и предаде на Земята изображения, покриващи площ от над 80 000 квадратни метра. Сред изпратените са 211 лунни панорами и над 25 000 единични снимки. Максималната скорост, с която се придвижва лабораторията е 2 км/час.
Операторите разказват, че предварително са тренирани на полигон, специално изграден за целта. Голямото затруднение идва от закъснението, с което радиосигналът достига от и до Луната – близо 4 секунди са нужни, за да се получат кадрите от камерата на лунохода и да се върне командата за насочването му.
Първата куриозна случка е още от етапа на разработката му. Екипът, който го разработва го нарича просто лунната колесница или още по-сухото “транспортно средство”. Веднъж обаче машинописка, на която е поверено да напечата отчет за приключване на етап от разработката, заменя дългото за изписване “транспортно средство” с думата “луноход”. Новото наименование неусетно се закрепя и се утвърждава като официално.
И ако си мислите, че учените са сухари, ето и втора куриозна история. Екипът от оператори решава да направи подарък за колежките си по случай осмомартенския празник. Изписват в лунната прах една осмица, след това от дистанция заснемат оставените от лунохода следи и ги разпечатват. Така се появява “лунна картичка” с поздравление за 8-ми март. Самоволната акция не остава ненаказана. Мъмренето е жестоко, но веднага след официалното предупреждение ръководителите на цялата програма настояват и те да получат от същите разпечатки.
Три години след “Луноход-1” на нашия спътник е изпратен втори съветски апарат. Той е подобрена версия на предшественика си. “Луноход-2” е доставен с междупланетната космическа станция “Луна-21” на 15 януари 1973 година. Апаратът каца в Морето на спокойствието, само на 170 км от мястото, на което се прилунява “Аполо-17”. Като време, през което функционира, “Луноход-2” е далеч от постижението на предшественика си – работи само 4 месеца. За този период изминава обаче 4 пъти по-голяма дистанция – 42 км, изпраща над 80 000 снимки на лунния пейзаж и заснема 86 панорамни снимки.
Съветската програма за изучаване на Луната е прекратена. Разработките за “луномобил”, с който да се придвижват по повърхността евентуалните екипажи на пилотиран полет, както и на “Луноход-3” са прекратени.
През 2012 година апаратът на NASA Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO), който фотографира с висока резолюция повърхността на естествения спътник на планетата ни, заснема неподвижният “Луноход-1”. Две години по-рано на снимки от същата сонда беше открит и “Луноход-2”.
51 години след кацането на първото превозно средство, дело на човешка ръка, на друго космическо тяло, днес човечеството вече има зад гърба си не една и две успешни мисии, в това число и кацане на повърхността на комета, докато тя се намира на разстояние от 511 милиона километра от Земята.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>