Колосът на руската поезия Александър Сергеевич Пушкин се счита за един от основоположниците на съвременния литературен руски език. Литературното му наследство е толкова разнообразно и мащабно, че може да обедини хора от всяка възраст, вероизповедания, националности… Сред излязлото под перото му всеки може да намери нещо, което да му “докосне душата”.
Александър Сергеевич Пушкин се ражда на 6 юни 1799 година (26 май стар стил) в Москва, в семейството на дворянин от средна ръка. Семейството се гордее, че е продължител на старинен болярски род. Пушкин отраства в “литературна” среда – от ранни години попада под влиянието на баща си, който като ценител на литературата е създал в дома си солидна библиотека. Чичо му Василий Пушкин е поет от кръга на Николай Карамзин. В дома на семейството гостуват не само Карамзин, но и Жуковски, Дмитриев.
През 1811 година бъдещият руски класик започва да учи в Царскоселския лицей. Това е времето, през което до голяма степен се формира личността на Пушкин. Приятелите му от лицея – Иван Пущин, Вилхелм Кюхелбекер, Антон Делвиг остават завинаги верни и близки приятели на поета. В лицея Пушкин започва да пише първите си стихове, а през 1814 година публикува първото стихотворение “Към приятел стихотворец”
След като завършва лицея през 1817 година Александър Пушкин се мести в Петербург и е зачислен на служба в Колегията на външните работи. Потапя се изцяло в светския живот на столицата, попада в кръга на изтъкнати литератори, канят го на балове и театрални постановки. През 1820 година завършва поемата “Руслан и Людмила” – първото му голямо произведение.
Но заради епиграмите му, които бързо се разпространяват и се ползват с голяма популярност в обществото в Петербург, поетът е изпратен на заточение в южните части на Руската империя. Живее в Екатеринослав, Кишинев, Одеса. През този период са написани романтични поеми “Кавказки пленник”, “Бахчисарайски фонтан”, “Братя разбойници”. През 1823 година Пушкин започва да пише романа “Евгений Онегин”.
През следващата 1824 година обаче е изпратен на заточение на север, в имението на рода си в селцето Михайловское. Там продължава работата си върху “Евгений Онегин”, пише “Борис Годунов” и безброй стихотворения. Посещават го приятелите му, а той води много оживена кореспонденция. Там го застига новината за въстанието на декабристите, в което участват много от приятелите му. Там научава и за погрома над разбунтувалите се, както и за екзекуциите на някои от приятелите му.
През 1826 година руският цар Николай I вика Пушкин в Москва, като му обещава покровителството си. Но свободата, предоставена му от царя, се оказва краткотрайна. Само две години по-късно излиза постановление на Държавния съвет за надзор спрямо Пушкин. След още две години Пушкин се сгодява за Наталия Гончарова. Преди сватбата обаче заминава за имението си в Болдино, където се налага да остане по-дълго от планираното, защото е въведена карантина и забрана за пътувания. Този период в творчеството му е известен като Болдинската есен, през която под перото му се раждат много произведения от най-различен жанр.
През 1831 година Пушкин се жени и се премества да живее в Петрбург. През тези години работи дълго в архивите, пише произведения предимно на историческа тематика. Сред тях са “Дубровски”, “Капитанска дъщеря”, “Историята на Пугачов”.
През живота си води активна кореспонденция и често общува с други именити руски литератори като Белински и Гогол. Голям почитател е на изобразителното изкуство и има много приятели сред големите художници на епохата, а самият той рисува доста сносно.
На 8 февруари 1837 година (27 януари стар стил) по време на дуел с Жорж Дантес, когото слуховете в имперската столица сочат за любовник на Наталия Пушкина, е ранен в областта на стомаха. След два дни на агония Александър Сергеевич Пушкин почива в дома си в Петербург.
———–
В ръкописите, дадени от Пушкин за печат през 1829 година, са включени няколко стиха, посветени на Анна Алексеевна Оленина, графиня дьо Ланжерон. През 1828-29 година между двамата пламва страстта и поетът ѝ посвещава стиховете “Ты и вы”, “Её глаза”, “Не пой, красавица, при мне”, както и много от строфите в “Евгений Онегин”. Но шедьовърът сред тях е безименния стих, който мнозина наричат “Я вас любил”
***
Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>