“Човекът е въже, опънато между животните и свръхчовека. Въже над бездна.”
Това е цитат от философския роман на Ницше “Тъй рече Заратустра. Книга за всички и за никого”. Вдъхновението за написването му великият философ черпи от личността на древноперсийския пророк Заратустра.
В Зороастризма 26 март се смята за деня, в който се ражда великият пророк и жрец Зороастър или Заратустра. Както във всяка религия и тук сведенията за Заратустра са размити и вероятно малко достоверни. Според една от версиите пророкът се ражда в град Балх в Бактрия – територия, която днес се намира в Афганистан. Другата популярна версия сочи за място на раждането му Радас, който някога се намирал на мястото на предградието Рей на столицата на днешен Иран –Техеран. Спори се и за времето, през което живее, но най-вероятно става дума за времето между 660 – 580 г. пр.н.е. В традиционната пехлевийска (литературата, писана на средноперсийски език през III-X век) хронология се споменава, че Зартустра живее “258 години преди Искандар” (т.е. преди Александър Македонски). Това предполага, че се ражда около 660 г. пр.н.е.
Когато е 30-годишен Заратустра получава откровение. При първото от виденията му, докато е на брега на реката край родното си място, Заратустра се среща с фигура, “девет пъти по-висока от човек”. Това е Вогу Мано – главното божество от върховната триада в иранския пантеон на боговете. Архангелът Вогу Мано е превъплъщение на “благата мисъл”. По призива му Заратустра се освобождава от всичко земно, материално и тленно, а безплътната му душа се възнася при Ахура Мазда – върховният бог – който беседва със събралите се ангели.
Така се ражда Зороастризма – религия, проповядваща “благата вяра и почитането на Мъдрия”. Освен всичко друго, зороастризма се опитва да съчетава в себе си черти и на монотеизма, и на дуалистичните религиозни схващания. Пряко в нея не се проповядва монотеистичното виждане за един Бог, но подобно на авраамовите религии, тя се опитва да примири политеизма, подчинявайки го на култа към един, всемогъщ и всетворящ Създател.
Заратустра става първият и единствен голям пророк на религията, която в последствие ще приеме неговото име. Той донася на хората благата вяра и залага основите на нравственото развитие. В източниците се описва като идеалния свещеник, воин, животновъд, образцов глава на семейството и покровител на хората по цял свят. Проповедите му са изключително в посока високия морал, осъждащи насилието във всичките му форми. Възхвалява мирът, честността и съзидателния труд на човека, и се опитва да утвърждава вярата в Единния Бог (Ахура Мазда).
Едновременно с това, в свещената за зороастризма книга “Авеста”, Заратустра е представен като реална историческа личност, на която са ѝ присъщи всички човешки слабости и пороци. Но личност, която ясно разделя доброто от злото и се опитва да води живот, утвърждаващ само доброто. Заратустра яростно критикува противниците си – жреците на старата арийска религия, които се покланят на религиозното обожаствяване на природните сили, и практикуват кървави жертвоприношения.
Смята се, че Заратустра загива по време на нахлуването на племена от Туран – скотовъди, населявали земите на север и североизток от Иран. Това се случва около 583-582 г. пр.н.е.
Заратустра полага началото на религиозна система, която оказва влияние на почти всички по-късно развили се религии. Посредством юдаизма, например, много от философските идеи на зороастризма попадат сред доктрините на съвременното християнство. В чисто философско отношение зороастризма е още по-влиятелен – още от времената на Платон схващанията за добро и зло са поставени в основата на класическите гръцки търсения във философските дебри.
В по-ново време, великият немски философ Фридрих Ницше също е вдъхновен от Заратустра, за да напише философския си роман “Тъй рече Заратустра”. До колко е влиятелна творбата на Ницше може да се съди по любопитния факт, че по време на първата световна война немските войници вземали със себе си две книги – Библия и “Тъй рече Заратустра”. Идеологията на Ницше, проповядва стремежа към постигането на свръхчовека, и това е в голяма услуга на Третия райх. Екземпляр от “Тъй рече Заратустра”, заедно с “Майн Кампф” на Хитлер и “Митът на двадесети век” на Розенберг са поставени в гроба на президента Хиденбург. Иронията се състои в това, че самото творчество на Ницше няма абсолютно никакво отношение към национал-социализма. В трактата на философа се говори за човекът, стремящ се към самодостатъчност – коренно противоположно схващане от идеологията на Третия райх.
От своя страна, творбата на Ницше става вдъхновение за Рихард Щраус, който пише симфоничната поема “Тъй рече Заратустра” през 1896 година. Вероятно точно с музиката на Щраус човек може да усети онова, което проповядва Заратустра – стремежът към доброто, заложен във всеки от нас.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>