От древни времена това място е смятано за свещено. В началото Монсегюр бил светилище на богинята Белисена, келтърбърския аналог на Астарта-Артемида-Диана. Във финикисйкия си вариант Астарта е женското съответствие на бог Ваал; в гръцката митология богинята става известна като Артемида, сестра на Аполон, а в келтърбърийския си вариант – Белисена, богинята на Абелион.
Областта Лангедок в днешна югозападна Франция винаги се е славила като място на размирни и свободолюбиви по дух хора. И до днес няма еднозначен отговор на въпроса откъде в Южна Франция е дошла катарската ерес? Първите ѝ следи по тези места се появяват в края на XI век. В онова време областта влиза в границите на Лангедокското графство, което е независимо от френските крале. Начело на тези земи бил Реймонд VI, граф на Тулуза. Формално той е васал на френския и арагонския крал, както и на императора на Свещената римска империя, но на практика даже превишавал по сила и богатство своите сюзерени.
Двадесет години след началото на албигойския кръстоносен поход, през 1229 година, графът на Тулуза подписва Парижкият трактат, според който започва преминаването на Лангедок под властта на френската корона. Това принуждава църквата на катарите да премине в нелегалност.
През 1232 година Монсегюр се превръща в “твърдина и престол” на еретичната църква – епископите на Тулуза и Разес намират убежище под закрилата на сеньора на тези земи, Раймонд де Перейла. Крепостта Монсегюр, извисяваща се на самотно стърчащата скална структура, става щаб-квартира за радикално настроените, предани на интересите на графа на Тулуза рицари, които твърдо се противопоставят на Инквизицията.
През лятото на 1243 година около 10-хилядна армия на кръстоносците, водени от кралския сенешел на Каркасон, обсажда Монсегюр. Крепостта обаче е добре защитена от самото си положение, извисяваща се над околния пейзаж върху непристъпните склонове на скалите. Петнадесетина рицари и 50-100 воини успяват почти цяла година да отблъскват атаките на многократно превъзхождащият ги противник.
Обсадата на крепостта е период, наситен с героизъм и фанатизъм – твърдината се превръща за катарите в символ, еквивалентен на подвига на зелотите от Масада.
Все пак, многобройните кръстоносци и баските наемници, служещи в техните редици, успяват през март 1244 година да превземат барбикана на крепостта. В отчаян щурм защитниците на Монсегюр опитват да изтласкат противника от укрепената част, защитаваща портата на съоръжението. Опитът е неуспешен.
Обсадените са без никакви шансове, затова вдигат белия флаг. Договорено е двуседмично примирие, както и условията, при които могат да бъдат пощадени. Условието всъщност е само едно – всеки, съгласил се да се отрече от катарската си вяра е свободен да напусне крепостта.
Монсегюр пада на 16 март 1244 година. Катарските монаси и монахини (по сведения от очевидци – над 200 човека), прекарват последните две седмици от живота си в пост и молитви. На 16 март, предвождани от епископ Бертран Марти, катарите, решили да не се отричат от вярата си, излизат от крепостта и поемат доброволно към огромната клада, която кръстоносците са струпали в подножието на скалата, върху която се издига Монсегюр. Сами се качват върху купищата дърва и посрещат смъртта.
Мястото днес се нарича “Prat dels Cremats”, или Полето на Изгорените. Други 25 от защитниците на крепостта се самоубиват. Раймонд VII де Перейла е сред малцината, пуснати от кръстоносците да се оттеглят от Монсегюр. По-късно обаче Инквизицията отново се заема с графа на Тулуза. Легендите твърдят, че няколко – трима или четирима – от катарите в обсадената крепост, успяват тайно да я напуснат и да отнесат със себе си “безценни богатства”. Тази легенда подхранва появилите се по-късно митове, че избягалите от Монсегюр са отнесли и безценната за църквата реликва – светият Граал.
Френските историци наричат предишната крепост “Монсегюр II”. От нея на практика не е останало нищо, защото по заповед на папата през 1244 година стените на съоръжението са унищожени чак до скалния фундамент. Само на северния склон може да се видят малки фрагменти от стените, станали свидетели на героизма и фанатизма на последните катари.
Съвременната крепост, наричана “Монсегюр III” се появява по-късно, издигната върху руините на разрушената през 1244 година. Съоръжението е обявено за архитектурно-исторически паметник и е типичен представител на постсредновековната кралска отбранителна архитектура във Франция от XVII век.
Днес, на мястото, където на 16 март 1244 година катарите доброволно приемат изгарянето на кладата, се издига стела в тяхна памет. На нея са изсечени думите “Als catars, als martirs del pur amor crestian. 16 de març 1244” (В превод от окситански език: “На Катарите, мъчениците на чистата християнска любов. 16 март 1244”).
Събитията около превземането на Монсегюр в началото на XIII век са обрасли с много легенди и са намерили място в не една литературна творба. Монсегюр е притегателно място за любителите на конспиративни теории. А може би най-съкратеният вариант на описание на случилото се в онези далечни времена е една хеви метъл композиция на световноизвестните Iron Maiden. В албума си от 2003 година “Dance of Death” групата включва и парчето “Montsegur”, посветено на падането на крепостта.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>