Свойствата на елементарните частици, описвани от квантовата физика, са трудни за възприемане от интуитивното ни разбиране. Тези частици не притежават ясно определими положения в пространството и скорости; сред характеристиките им е възможността едновременно да се намират в няколко различни състояния, да се оплитат една с друга, да запазват взаимовръзките си на огромни разстояния, да преодоляват различни бариери, без да разполагат с необходимата за това енергия.
Когато, обаче, такива елементарни частици са много, техните уникални квантови свойства обикновено се наслагват по такъв начин, че колкото по-мащабен е обектът, толко „по-класически“ е поведението му. При описването на движенията на големи предмети може напълно да се пренебрегнат квантовите ефекти.
От друга страна, такива характеристики и свойства като цвят, твърдост, електропроводимост, химическа и биологична активност, се обясняват само посредством квантовия строеж на молекулите и кристалите.
Казано иначе, отговорът на въпроса, къде е границата между класическата и квантовата физика, е, че физиката изцяло е квантова.