Рано сутринта на 30 юни 1908 г., в 7 часа и 15 минути местно време, в затънтената сибирска тайга, в района на река Подкаменна Тунгуска (Красноярск), по небето преминала огнена топка, наблюдавана от много жители на Източен Сибир. Полетът на това необикновено небесно тяло бил съпроводен от звук, наподобяващ гърмотевица. Последвалият го взрив предизвикал разтърсване на земята, което се е усетило в периметър повече от милион квадратни километра – между Енисей, Лена и Байкал. Първите изследвания на Тунгуското явление започнали през 20-те години на миналия век, когато начело с Л.А.Куликов към мястото на събитието били изпратени четири експедиции организирани от АН на СССР. Било установено, че около мястото на падане на Тунгуския метеорит дърветата били повалени от центъра навън, а в средата, част от тях стояли но без нито едно клонче. Голяма част от гората била опожарена. Последващите експедиции (около 20 на брой) забелязали, че в областта на повалените гори се е образувала специфична фигура във форма на “пеперуда“, чиято ос на симетрия съвпадала с траекторията на полета на метеорита (според показанията на очевидци): от изток-югоизток на запад-северозапад. Общата площ на повалените гори била около 2200 кв.км. Било установено, че взривът станал не при съприкосновение на метеорита със Земята, а във въздуха на височина 5 – 10 км. Много геофизични станции в Европа, Азия и Америка отбелязали въздушни вълни, които обиколили земното кълбо, а някои сеизмични станции регистрирали земни трусове. Взривната вълна изгорила напълно тайгата и редките хижи в радиус от 5 до 7 километра, а периметъра, в който дърветата били покосени, варирал от 25 до 30 километра. Ослепителното оранжево зарево било забелязано чак в Западна Европа.
Вследствие мощната експлозия и потока нажежени газове, възникнал стихиен горски пожар. Няколко минути след взрива, започнала магнитна буря, регистрирана в Иркутск, която продължила 4 часа и приличала поразяващо на геомагнитните смущения, наблюдавани след взривяване на ядрени устойства във високите слоеве. Интересен е и фактът, че от Енисей до Атлантическото крайбрежие на Европа, след падането на метеорита, нощното небе било толкова светло, че можело спокойно да се чете без допълнително осветление. В Калифорния било отчетено рязко понижаване на прозрачността на атмосферата през юли-август 1908г.
Изследванията продължават
Оценката на енергийната сила на взрива показала по-високи стойности от енергията отделена при падането на Аризонския метеорит, който е образувал кратер с размер 1200 м. в диаметър. Само че, на мястото на падане на Тунгуския метеорит няма никакъв кратер. Това се обяснява с факта, че взривът е станал преди сбъсъка на небесното тяло със земната повърхност. Въпреки, че изследванията върху механизма на взрива на Тунгуския метеорит все още не са завършени, повечето учени смятат, че това тяло, притежаващо огромна кинетична енергия, е имало ниска плътност (по-малка от плътността на водата), малка твърдост и висока летливост. Те смятат че именно това е способствало за бързото му разрушаване и изпаряване при врязването в по-плътните слоеве на земната атмосфера. Изглежда, това е била комета, състояща се от замръзнала вода и газове. “Кометната“ хипотеза за Тунгуският метеорит била предложена още от Л.А.Куликов и впоследствие доразвита от академик В.Г.Фесенков, възоснова на съвременни данни за природата на кометите. По негова оценка, масата на Тунгуския метеорит била не по-малко от един милион тона, а скоростта – 30-40 км/сек. Мощността на взрива бил горе-долу колкото този на хиляда атомни бомби, като хвърлената над Хирошима. В района на катастрофата, в почвата били открити микроскопични силикатни и магнетитни балончета, приличащи на метеоритен прах и представляващи разпръснатото от взрива ядро на кометата. Възможно е космическият прах от опашката на кометата да е бил причина за специвичното пречупване на слънчевата светлина, довело до нощното сияние. Тунгуският метеорит или както е известен в научните среди, като “Тунгуският взрив“, все още не е изучен напълно. Необходими са още много изследвания, но все пак, до този момент съществуват някои хипотези, които очакват потвърждение след по-детайлни изследвания. Ето някои от основните предположения:
- Хипотеза 1: Тунгуският метеорит бил комета. Това е хипотезата, подкрепена от болшинството изследователи. Много от фактите говорят в нейна полза, но до момента все още няма пълно потвърждение на това предположение.
- Хипотеза 2: Тунгуският метеорит бил съставен от “анти вещество“. Наблюдаваният при падането му взрив, бил резултат от взаимодействието на “материя“ с “антиматерия“, което се съпровожда с отделянето на огромно количество енергия т.е. ядрен взрив. За сега това предположение не е доказано, въпреки, че в някои райони на Тунгуска се наблюдава повишена радиация. В горните слоеве обаче, няма радиоактивни елементи, а такива би трябвало да присъстват, ако там наистина е избухнал ядрен взрив.
- Хипотеза 3: Тунгуският метеорит бил микроскопична черна дупка, която навлизайки в района на Тунгуската тайга, я пронизала и излязла през Атлантическия океан. Явленията, които биха произлезли при такова събитие (отделен е въпроса за възможността да съществуват черни дупки с малка маса) – синьото сияние, изтеглената форма на унищожените гори, отсъствието на загуба на маса и т.н – не отговарят напълно на фактите, наблюдавани при падането на метеорита.
- Хипотеза 4: Тунгуският метеорит бил НЛО, летящ над Земята, но вследствие авария, било взето решение да падне в слабо заселен район, какъвто е сибирската тайга, а преди стълкновението със земната повърхност, се самоунищожил.
Съществуват разбира се, още много предположения за естеството на това явление, но учените все още не могат да намерят достатъчно факти, потвърждаващи тази или онази теория. Дали някога ще разберем, какво всъщност е бил така нареченият “Тунгуски метеорит”?
Ако намирате тази публикация за интересна , помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
От otvad.com Ви благодарим за подкрепата!