8 поразителни факта за Земята (имала е две луни)

Родната ни планета е имала две луни, тя не е идеално кръгла и освен това… е най-гореща, когато е най-отдалечена от Слънцето

Публикувано изображение
Снимка: Sxc.hu
Вселената е изпълнена с планети, подобни на Земята
Световната банка: Земята е на път към катастрофално затопляне
Всички ние сме родени и израснали на Земята, но всъщност колко добре познаваме родната си планета? В следващите редове ви представяме няколко любопитни факта за същността и “битието” на родната ни планета:
1. Земята се носи в пространството със скорост от над 106 хиляди км/ч и в същото време се върти около оста си със скорост 1712 км в час. Наред с това нашата слънчева система „препуска“ около центъра на Галактиката със скорост от 894 хил. км/ч. И за да стане картината още по-сложна, ще отбележим, че самият Млечен път се движи със скорост от над 1 милион километра в час спрямо близките галактики.
Спрямо далечните галактики скоростите се увеличават с увеличаването на разстоянието (т.нар. закон на Хъбъл). Ефектът на разширяващата се Вселена води до това, че най-далечните галактики се движат най-бързо, като в даден момент скоростта им на отдалечаване надминава скоростта на светлината. Така те стават недостъпни за нас завинаги (освен ако не открием начин да се движим със свръхсветлинни скорости).
2. Енергията, необходима ни, за да спрем въртенето на Земята около Слънцето, възлиза на 2,6 по 10 на 33-та джаула, което еквивалентно на 6,3 по 10 на 17-та мегатона експлозив от вида TNT. Последното число е общо със 17 нули!
За да дадем по-ясна представа за какво гигантско количество енергия става въпрос, ще кажем че най-голямата бомба, взривявана от човечеството, е съветската Цар-бомба. При взривяването на водородния заряд е била отделена енергията на 50 милиона тона тротил (повече от всички оръжия, взривени през цялата Втора световна война). Гиганският трап от експлозията все още може да се види през сателитите на Google в далечния руски север.
За да накарате Земята да спре да се върти, ще ви е необходима енергията, отделена от около 12 657 000 000 000 000 Цар бомби…
Публикувано изображение
Снимка:FreeDigitalPhotos.net
3. Земята не е идеално кръгла. Комбинацията между гравитационни и центробежни сили и наклонената ос на Земята са довели до натрупване на маса около екватора ѝ. Поради тази причина формата на планетата се описва като сплеснат сфероид или елипсоид. Така полярният ѝ диаметър е средно с 43 км по-малък от екваториалния, което макар и огромно по човешките мащаби, е разлика от 0,3%.
Дори и минимална, тази разлика оказва влияние върху силата на гравитацията в различни точки от повърхността на Земята. Така на полюсите ще тежим малко повече, отколкото на Екватора, тъй като във втория случай ще сме малко по-далеч от земния гравитационен център.
Публикувано изображение
Снимка: FreeDigitalPhotos.net
4. Земята е най-гореща, когато е най-отдалечена от Слънцето, а не когато е най-близо. През месец юли планетата се намира в слънчевия афелий – най-отдалечената точка от звездата, намираща се около 152,6 млн. км. Тогава средната температура е с около 2,3°C по-висока от тази през януари, когато Земята достига най-близката си точка до Слънцето от 146,6 млн. км. Макар че през юли енергията, достигаща до нас, намалява със 7%, то планетата е най-топла именно тогава.
Този факт оборва погрешното схващане, че дистанцията до Слънцето определя сезоните. Всъщност сезоните се определят от промяната на наклона спрямо звездата, който планетата заема по време на орбиталния си път.
5. Средната температура на Земята е около 16,1 °C. Най-студеното място е Антарктида, където средните годишни температури са -57°C, а най-горещото – пустинята Сахара със стойности, надвишаващи +50°C. Най-горещото място, измерено в историята на метеорологичните изследвания, е било в Ел Азизия в Либия – 57.77 °C. Най-много е паднал термометърът в руската антарктическа база Восток. На 31 юли 1983 г. той е отчел стойности от -89.22°C.
6. Светлината от Слънцето стига до нас средно за 8 минути и 19 секунди. Може на пръв поглед да ни се струва доста, но като вземем предвид факта, че светлинните фотони (частици енергия) пътуват между 10 хиляди и 170 хиляди години от „зараждането“ си в центъра на Слънцето до повърхността му, то се оказва, че някакви си 8 минути хич не са чак толкова много.
7. Магнитните полюси на Земята се местят във времето. Измервания показват, че от началото на 19 век до днес северният магнитен полюс се е изместил с близо 1000 км на север към географския полюс. Днес учените оценяват, че полюсът се измества със средно 64 км годишно или с около 7 метра на час. Отделно анализи на скали сочат, че преди 800 хиляди години двата магнитни полюса са били с разменени места, като размяната им се е случвала неведнъж през земната история.
Причината за преместването е свързана с процеси във вътрешното желязно ядро на Земята, които все още не са добре изучени.

Публикувано изображение
Снимка:FreeDigitalPhotos.net
8. В миналото Земята е имала две луни, слели се в една. Това смятат учени, публикували статия по въпроса в престижното научно списание „Нейчър“ (Nature).
Последните теории, базирани на сложни компютърни симулации, показват, че двете луни са се образували в дълбока древност при удара на все още младата Земя с тяло с размерите на Марс. При удара в пространството са се разхвърчали отломки, от които се оформили двете луни. Те обикаляли около планетата ни до момента, в който по-малката луна се разбила върху по-голямата – оформяйки познатата ни Луна.

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

(Visited 1 181 times, 1 visits today)