10 ужасяващи личности, за които историята мълчи

 

 Всички сме учили за някои страховити личности, живели назад във времето – от Адолф Хитлер до Чалрс Менсън. Но, разбира се, те не са единствените злодеи, защото историята пази много тайни за хора, които не са упоменати в учебниците по история.

Лицата, които ще видите в тази статия са на хора – чудовища, извършили много злини.

Опитите да бъдат заличени от историята с липса на повече информация се дължат на това, че тези личности са се къпали в кръв, убивали са множество невинни деца или са извършвали отвратителни непростими престъпления срещу човечеството във времена на размирици и войни.

10. Тъг Бейрам (1765 – 1840) – най-изобретателният сериен убиец в света

978805_420_.jpg

Между 1790 и 1840 г. индийският лидер (на дяволски култ) на име Тъг Бейрам убил 9 031 души в Авад, Индия. Всъщност, английската дума „thug”, която означава „главорез” произлиза от първото име на Бейрам (Thug).

С помощта на специална церемониална кърпа наречена „Rumal”, наподобяваща носна кърпичка, Бейрам удушавал  жертвите си по специален ритуал като свидетели му били безброй членове на неговия култ.

През 1840 г. Бейрам бил екзекутиран за престъпленията си чрез обесване.

9. Императрица У Дзътиен (625 – 705) – „Очарователната” императрица

978804_420_.jpg

* Забележка: Изображението е художествена интерпретация на императрицата

У Дзътиен била единствената жена императрица в историята на Китай. Известно е, че е била страховита и безмилостна личност, която никога не се поколебавала да убива в полза на страната си или просто за собствени облаги. Императрицата довела Китай до период на политическо и военно надмощие, тя е отговорна за разширяването на територията на китайската империя. Но въпреки успехите си, тя била безсърдечен, жесток и +#$%*****уално-покварен човек и брутален лидер. Тя дори убила невръстното си момиченце, за да продължи политическата си кариера.

Всеки ден от властването й У разпореждала мъчения, екзекуции и насилствени самоубийства. Тя организирала убийствата на нейните съперници, членове на семейството, духовници и още безброй много хора. Императрица Дзътиен заповядвала десетки хиляди от хората й да бъдат отравяни или сварявани живи, а понякога „просто” осакатявани. Управлявала Китай до смъртта си, която била просто от старост на 81 години.

8. Бел Гюнес (1859 – ? ) – „Красавицата на Ада”

978803_420_.jpg

Бел Гюнес, родена в Норвегия през 1859 г., водела нормален живот докато през тийнейджърските си години не била ударена силно в стомаха от мъж, което довело до загубата на първото й дете. От тогава Гюнес се променила драстично. Сякаш по съвпадение мъжът, който я наранил умрял скоро от рак на стомаха.

През 1881 г. Гюнес имигрирала в САЩ, където работела като слугиня, омъжила се и родила деца. Тя открила осигурителни полици на всички членове на семейството си, но скоро след това децата й започнали да умират от стомашни проблеми. После съпругът й починал от болест на червата – това се случило в същия ден, когато неговата полица била разкрита. Гюнес събрала всички пари от полиците на мъртвото си семейство, а после се омъжила повторно.

Само седмица след втората си сватба детето на втория й съпруг от предишен брак умряло докато Бел се грижела за него. След година починал и вторият й съпруг от мистериозна рана в главата. Гюнес отново събрала парите от застрахователните полици и се преместила.

Престъпленията й били разкрити от момче, което работило в една от къщите и чиито чувства тя отхвърлила. Всъщност, тя убила повечето от ухажорите и гаджетата си, както и двете си дъщери, а най-вероятно и двамата си съпрузи и всички останали деца (общо жертвите й са от 20 до 40) за период от 20 години.

Бел забогатяла много от застрахователните полици, богатствата на мъжете си и ценностите на жертвите си. Уви, Гюнес никога не била осъдена за действията си. Тя изпразнила банковите си сметки и изчезнала в началото 1900 г.

7. Лиу Пенгли (неизвестни години, но вероятно около 144 г. пр. Хр) – един от първите серийни убийци в историята на човечеството

978802_420_.jpg

* Забележка: изображението не е на Лиу Пенгли, защото няма намерени такива

Лиу Пенгли бил принцът на провинция Жидонг в Китай и братовчед на императорът. Пенгли бил арогантен и жесток. Забавлявал се като събирал също толкова зли родственици и роби, с които организирал засади на околните селища. Нападали мястото, изнасилвали, плячкосвали и взимали още роби като сувенири. Принцът тероризирал хора за спорта, обирал ги, убивал любимите им и ги оставял в пустощта да умрат от глад. Хората на Жидонг живеели в постоянен страх, криели се в домовете си и избягвали да остават навън по тъмно. Пенгли бил виновникът за смъртта на поне 1 000 човека, но вероятно реалната бройка е много по-голяма.

Когато императорът научил за зверствата на Лиу, той отказал да екзекутира собствения си братовчед, затова му отнел кралските привилегии, земята и имуществото. Направил го обикновен гражданин и го заточил в далечна страна.

6. Ранавалона I (1778 – 1861) – Лудата кралица на Мадагаскар

978806_420_.jpg

Ранавалона I била кралица на кралство Мадагаскар  в продължение на 33 години. По време на управлението си тя работила усърдно, за да намали зависимостта на Мадагаскар от Европа, да отблъсне френските атаки и да сформира огромна и внушителна армия. Тя събирала войските си като карала на сила бедни селяни да й служат в битки и по този начин да изплатят натрупаните дългове. Милиони загинали през нейното управление заради войните, болестите, глада, тежките наказания за дребни нарушения и насилствен труд.

 През живота си Ранавлона била приемана като тиранична владетелка, която не е сигурно дали е била съвсем стабилна психически. Често прибягвала до жестоко насилие върху собствения си народ  и европейците (особено французи) и това бил поводът европейците да започнат да я наричат „Лудата кралица на Мадагаскар”, „Ранавалона жестоката”, „Кървавата Мери от Мадагаскар”, „Най-откачената кралица в историята”, „Злата кралица Ранавалона” и „Женският вариант на Калигула”.

5. Илзе Кох (1906 – 1967)  – „Кучката от Бухенвалд”

Историята на Илзе Кох е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.

Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера.

Илзе била абсолютен садист – често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва – убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.

Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.

Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.

4. Тимур (1336 – 1405) – безмилостен завоевател и масов убиец

978827_420_.jpg

Макар Темерлан (тоест Тимур) е известен азиатски завоевател, основал тимуридската империя и тимуридската династия, той е още известен с бруталните си варварства и кърваво управление, оставил дълга следа на смъртта следа след себе си. Завоевателските му методи били безжалостни и потресаващи, причиняващи безброй разрушения и унищожения на милиони хора.

Тимур обичал да принуждава войници и цивилни да се самоубиват като скачат от големи височини. В Индия той наредил на повече от 200 000 пленени войници да скочат от скала, за да намерят смъртта си в бездната. Освен това наредил на слугите си да обезглавят десетки хиляди селяни и войници от Алепо, Ифшан, Тикрит, Багдад и други.

Жестокият владетел имал кули, изградени от човешки кости само и единствено за негово лично удовлетворение. Според изследователи, през живота си Тимур е отговoрен за смъртта на 20 милиона души.

3. Максимилиан де Робеспиер (1758 – 1794) – обсебен от гилотината

978828_420_.jpg

Максимилиан де Робеспиер бил френски адвокат и политик – една от най-влиятелните фигури на френската революция. Робеспиер бил талантлив оратор, умеещ да грабне публиката с речите си за добродетел, патриотизъм и морал. Той силно желаел свобода и граждански права за гражданите на Франция. Уви, когато взел властта, той се превърнал в тиранин, който вярвал, че единственият начин да осъществи демократичните си цели бил да тероризира хората със заплахи за екзекуция.

Де Робеспиер постепенно се вманиачил по френският метод за екзекуция – гилотината. През десет месечното „Управление на терор” Максимилиан наредил да бъде извършена масова екзекуция на хора, за които той смятал, че не подкрепят революцията.

Стотици хора загинали под гилотината без предварителни съдебни процеси. Някои от жертвите били неговите най-близки приятели и членове на семейството му. Дори най-малкото неподчинение, дезертьорство или бунт били причина за екзекуция. Карикатуристите от онази епоха изобразявали Робеспиер застанал до гилотината и убиващ палача, след като всички други били вече убити.

Приблизително 4 000 човека били или екзекутирани или осъдени на доживотен затвор. Сред тях били и известни личности като крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета. Де Робеспиер наредил също хиляди войници да се бият в битки, които нямало как да спечелят – загинали безброй млади мъже, жени и деца. Накрая Максимилиан де Робеспиер бил сполетян от същата съдба като жертвите си – той бил обезглавен на гилотината без предварителен съдебен процес през 1794 г.

2. Елизабет Батори (1560 – 1614) – „Кървавата графиня”

978829_420_.jpg

Елизабет Батори била графиня от благородно унгарско семейство. Добре образована, способна да чете и пише на четири езика и много известна във Виена и провинциите заради високия си социален статус. Именно заради благородната кръв и влиятелния съпруг нейните зверски престъпления останали ненаказани дълго време.

Когато през 1604 г. съпругът й починал, слуховете, носещи се сред селяните не можели вече да бъдат пренебрегвани от властите. Говорело се, че млади жени и момичета изчезвали постоянно около владенията на графинята. Повечето от тях били селянки и слугини, за които Батори смятала, че няма да липсват никому, но към края на нейното господство над бедните хора, тя направила грешката да отвлече дъщерите на друг благородник. Именно тогава била заловена и съдена за убийство.

Процесът срещу Батори се проточил няколко седмици и изслушал стотици свидетели, повечето от които били от семействата на изчезналите момичета. Имало, обаче, и жени, успели да избягат от клопките на графинята – те разкрили мръсни тайни.

Жената била принудена да се признае за виновна, заедно с четирите си съучастници. Били обвинени в измъчване и убиване на стотици момичета. Един от свидетелите твърдял, че графинята и нейната групичка приближени убили повече от 650 млади момичета, но можели да предоставят доказателства само за 80.

Елизабет е наречена „Кървавата графиня”, защото според слуховете тя се къпела в кръвта на девиците, които взимала за жертви, за да запази младоликия си облик за по-дълго.

Присъдата й била доживотен затвор в собствения й дом. Била зазидана в няколко стаи от дома като били оставени само процепи, през които да влиза храна и кислород. Останала там четири години до смъртта си през 1614 г.

1. Жил дьо Ре (1404 – 1440) – сериен убиец на деца

978830_420_.jpg

Жил дьо Ре бил почетен рицар от Бретон, който се бил за френската армия и бил лоялен слуга на краля и родината. Но не с това е запомнен този човек. Неговият живот приключил, след като признал, че е убил най-малко 80 до 200 деца на прислужници и селяни.

Реалният брой на жертвите му никога няма да стане ясен. Някои учени, обаче твърдят, че рицарят е убил повече от 100 деца за период от 7 години.

След като дьо Ре се пенсионирал от военната служба, той признал, че има тъмни свръхестествени дела и опити за свързване с демони, на които предлагал чати от жертвите си като жертвоприношение.

Намирането на деца не било трудно, защото селските деца често ходели до замъка му да просят храна. Точно защото жертвите му били от бедни семейства, никой не смеел да го обвини или набеди за нещо, когато децата им изчезвали. Вкастта, както и сега, била в този с парите.

Щом успеел да плени някое дете, той първо се наслаждавал да го измъчва, содомизира и накрая убива. Обичал да ги обезглавява, но понякога само прерязвал гърлата им, режел крайниците или чупел вратовете. Признал, че му било навик да се задоволява +#$%*****уалните си нужди с кървавите останки на жертвите си.

През 1440 дьо Ре направил фаталната грешка да отвлече дете на известен духовник, с което предизвикал официално разследване и съдебен процес. Злодеят бил измъчван докато не признал за убийството на стотиците невинни души. През същата 1440 г. бил обесен и изгорен на клада.

инфо: mbclub.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

 Благодарим Ви! 

(Visited 957 times, 1 visits today)