Когато се заговори за Древен Рим, повечето от нас се сещат за имената на Гай Юлий Цезар, Октавиан Август, императорите Нерон, Тиберий, Траян… И съвсем рядко някой ще ви спомене името на “третия основател на Рим” и единственият в историята на Римската република човек, избиран седем пъти за консул. Гай Марий – така се казва този уникален пълководец и политик, чиято роля в историята нерядко се свежда единствено със споменаването на реформите, които извършва в римската армия.
Точната дата, на която се ражда Гай Марий не е известна. Знае се, че се появява на бял свят през 158 или 157 г. пр.н.е. Ражда се в селцето Цереата, Арпинум, в южната част на Лациум. Тези земи са завоювани от римляните през 305 г. пр.н.е., а през 188 г. пр.н.е. жителите получават пълни римски права. Според описанията на Плутарх, родителите на Гай Марий – баща му, който носи същото име и майка му Фулциния – са без знатен произход и са съвсем бедни хорица, работещи усилено, за да заработват храната си. В други източници обаче се посочва, че родът на Мариите принадлежи към конническото съсловие. Съвременната историография приема, че информацията за бедния произход на Марий е тенденциозна и използвана да го злепоставя; в действителност родът на Мариите е сред непредставената в сената на Рим аристокрация, която играe много важна роля в своята муниципия.
Раждането на Гай Марий се датира приблизително на база на съобщенията от античните историци, описващи последните години от живота му. Плутарх пише, например, че през 87 г. пр.н.е. Марий е на “седемдесет години и малко”, а описвайки смъртта му на 13 януари 86 г. пр.н.е. отбелязва, че е живял 70 години. Разминаванията са малки, затова е прието да се смята, че е роден през 157 г. пр.н.е. или предходната.
Марий има по-малък брат Марк и неуточнен брой сестри, за които е известно само, че три от тях се женят за местни аристократи. Античните историци твърдят още, че Гай Марий не получава добро образование и така и не научава гръцки език и през целия си живот остава равнодушен към културата на Елада. Това вероятно е още един от начините, чрез които тези автори са опитвали максимално да се “дистанцират” от Марий като представител на “homo novus” – “новите хора”, както наричат прослойката от римския нобилитет, към която принадлежи и Марий, зародила се и натрупала състояния точно по това време.
И тук истината е точно обратната. Марий получава добро латиноезично образование. Детството и юношеските му години преминават далеч от големия Рим. Първите сведения за военната му служба се отнасят към 134—133 г. пр.н.е., когато участва в обсадата на Нуманция, водена от Сципион Емилиан. Плутарх посочва, че това е първата военна кампания, в която участва Гай Марий. Салустий обаче посочва по-ранна дата – когато Марий е на 17 години и следователно при обсадата на Нуманция Марий следва вече да е опитен воин с определени заслуги зад гърба си. С това може да се обясни и фактът, че попада сред близкото обкръжение на главнокомандващия и заслужава похвалите му.
Заедно с Марий в близкото обкръжение на Сципион Емилиан са и много други млади мъже, които в следващите години ще играят важна роля в римската политика и история: Гай Семпроний Гракх, Квинт Фабий Максим, Публий Рутилий Руф, превърнал се в един от най-близките хора на Марий, Гай Мемий, Гай Цецилий Метел, нумидийския престолонаследник Югурта.
След капитулацията на Нуманция Марий се кандидатира за военен трибун и печели гласовете на всички триби, благодарение на славата, извоювана в битки.
Движен от честолюбието си, през 119 г. пр.н.е. Гай Марий излиза на политическата сцена. С поддръжката, оказана му от знатния, богат и много влиятелен род на Цецилий Метелите, успява да заеме длъжността на народен трибун. След това, през 115 г. пр.н.е., вече като сенатор, получава преторско назначение. Като претор, а впоследствие и пропретор в Далечна Испания, изпълнява задълженията си съвестно. Съумява да се справи с множеството испански разбойнически банди и с това допринася много за възхода на държавата.
Докато е на тези длъжности Гай Марий не само проявява организационния си талант, но успява и да натрупа огромно състояние. В основата на богатството му е умелото управление на испански сребърни и калаени мини. Но рационалното мислене и способностите му му позволяват да бъде сред най-богатите хора в Рим, без това да доведе до подвеждането му под отговорност за извършването на дейности, забранени за хора на сенаторска длъжност.
Гай Марий обаче не се задоволява само с това, да е един от богатите “нови хора” в Рим. Той жадува воинската слава и подходящо място за името си в историята. Случаят да осъществи щенията си се появява с началото на Югуртската война. Марий заминава като легат, за да окаже съдействие на консула Цецилий Метел. Военните му познания помагат да се укрепи дисциплината във войската и в крайна сметка легионите да се завърнат с победа от Африка. Всички хвалят храбростта му, военната доблест, хитрост, благоразумието и умереността му. Винаги умее да предразположи войниците, не бяга от тежката работа и винаги разделя с воините си всички трудности и опасности във военната кампания. Но уважението и дори обичта на войниците му, се превръща в повод за вражда с доскорощния му приятел Квинт Цецилий Метел, който се страхува от растящата популярност на своя легат. Консулът си присвоява военните лаври, заслугата за които е изцяло на Гай Марий, а по-късно празнува и триумф за победата в Югуртската война.
Войната обаче все още не е приключила. Неуморимият цар Югурта променя тактиката и избягва решителните сражения с легионите. Вместо това тормози армията и лоялните на Рим граждани с прийомите на партизанската война. Рим започва да негодува от продължителната война. На гребена на това недоволството Гай Марий печели първия си консулски мандат. Получавайки консулските правомощия Гай Марий заминава отново в Африка. Заварва Нумидия в тежко положение, което Квинт Цецилий Метел нарочно е предизвикал, разпускайки легионите.
Марий успява да събере отново ветераните и да продължи воденето на войната с успешни кампании. През 104 г. пр.н.е. Гай Марий празнува триумф за окончателната победа и залавянето на нумидийския цар Югурта. Пленникът върви до колесницата на триумфатора с наведена глава. Войната в Африка среща за пръв път Гай Марий с Луций Корнелий Сула. Сула, който по това време е все още “зелен” във военното дело, боготвори кумира си Марий. По-късно отношенията им ще достигнат до другия полюс – на тоталната омраза между врагове.
След края на Югуртската война Рим отново се нуждае от Марий. Републиката е застрашена от пълно унищожение, след като многобройни германски племена нахлуват в провинция Галия. Бездарните консули, опитали да спрат нашествениците, губят на бойното поле в битки с германите около 200 000 души. През октомври 105 г. пр.н.е. край Аравзио римските легиони понасят поредният съкрушителен удар и в Рим всички вече очакват края. Сложната обстановка принуждава римския сенат да гласува втори консулски мандат на Гай Марий веднага след триумфа му и да го изпрати в нова кампания. По това време Гай Марий провежда и прочутата си военна реформа. Всъщност, до този момент в легионите на Рим са приемани само мъже с пълни граждански права, т.е. такива, които имат някаква собственост. Рим се гради на този постулат – човекът със собственост е готов да се бие, за да я защити. След понесените големи загуби обаче, легионите просто вече няма откъде да се попълват. Затова Марий прокарва в сената закон, с който във войската може да бъдат наемани мъже от всички прослойки, без значение от имуществения ценз и гражданското им състояние. С тази реформа се определят точния брой на войниците в един легион; разделянето на легионите на кохорти и манипули. Определя се 16 годишен срок за служба в армията, като всеки легионер губи гражданските права, но получава снаряжение, заплата и правото да участва в разпределението на плячката от военни кампании.
Младите, необучени легиони, които Гай Марий повежда, са предимно от представители на плебса, но военачалникът им вярва в тях и постепенно успява да ги обучи и превърне в машина за победи. Първо с малки битки вдъхва у воините си кураж и им показва, че кимврите и германите не са непобедими. После идват блестящата победа при Аква Секстий и разгромната при Верцела. Кимврите и тевтоните са разбити, Италия е спасена и към нея потича море от силни роби, пленени от легионите на Марий. А самият той получава признанието на сената, който го обявява за “трети основател на Рим”.
До този момент Марий се ползва с огромното уважение не само на знатните хора в Рим, но и сред народа. Консулските му мандати стават 6 – през 107, 104, 103, 102, 101, 100 г. пр.н.е. Получава проконсулски правомощия през 106 и 105 г. пр.н.е. Но през 103 година Гай Марий сключва политически съюз и прави свое протеже младият и амбициозен Луций Апулей Сатурнин, който е с настроения против сената. Идеята на Марий е да използва Сатурнин и чрез него да оказва натиск на нобилитета. С подкрепата на консула Сатурнин успява да осъди Квинт Сервилий Цепион – виновникът за краха на римските легиони при Аравзио. По инициатива на трибуна е приет и закон за предоставяне на ветераните на Марий от войната с Югурта по 100 югера държавна земя в северна Африка.
След битката при Верцела през 101 г. пр. н.е. Сатурнин отново с помощта на Марий се кандидатира за втори път за народен трибун. Избран е и под натиска на верните на Марий легионери успява да прокара в сената закон, с който хлябът в Рим трябва да се продава на занижени цени. Марий пък, като консул е натоварен да проведе аграрни реформи. Перпективата за такова засилване на консулската власт предизвиква бурното недоволство на нобилитета. Сатурнин дозабърква кашата, когато успява да задължи всички сенатори да произнесат тържествена клетва да подкрепят аграрния закон на Марий, или в противен случай да бъдат завинаги прокудени от Рим. Марий пръв полага клетвата, заявявайки, че е по-добре да не се дразни народа. След него всички други се заклеват, без отколешният му вече враг Квинт Цецилий Метел Нумидийски, който за отказа си е осъден на изгнание.
Съвсем скоро и отношението на Марий към Сатурнин се променя. Вероятната причина за това е радикализмът на протежето му. През лятото на 100 г. пр.н.е. се стига до открит конфликт между Сатурнин и сената. Консулите получават от сената извънредни пълномощия да се справят с кликата на Сатурнин. Марий раздава на лоялните на сената граждани оръжие от държавния арсенал и повежда импровизираната си армия към Форума. Там срещат привържениците на Сатурнин и след последвалата битка на самия Форум Сатурнин с част от съратниците си се укрива в Хостилиевата курия на Капитолийския хълм. Марий обещава на бегълците, че животът им ще бъде пощаден и поставя курията под охрана. Но привърженици на сената, които нямат доверие на консула, нахлуват в сградата и избиват всички вътре, без да бъдат съдени преди това.
След тези вълнения авторитетът на Марий сериозно е разклатен. Не успява да се сближи с нобилитета, пред народа вече не е “чистият баща на отечеството”. Заминава за Азия. Съвместява “отпуска си от Рим” с чисто политически дейности. Посещенията на източните провинции са нещо като форма на инспекция, целяща да укрепи държавните интереси на Рим в онези места, където по това време активно разширява влиянието си Митридат Понтийски. Марий посещава Галатия и Кападокия. Приет е от Митридат с почести, но остава много хладен към царя. Всъщност, инспекицята на Марий изиграва решаваща роля във формирането на политиката на Рим за региона – римските политици са настроени активно да се противопоставят срещу агресивните действия на Митридат в Кападокия.
 |
| Марий сред руините на Картаген. Картина на Йозеф Кремер |
Докато отсъства от Рим Марий е избран в колегията на авгурите. През 90 г. пр.н.е. започва т.нар. Съюзническа война. Гай Марий отново поема военното командване, този път като легат. Води легиони, воюващи в северната част на Италия срещу въстаналите съюзници на Рим (повод за Съюзническата война е отказът на Рим да предостави пълни граждански права на съюзниците си, както неведнъж е обещавал, когато е прибягвал до помощта им във военни кампании срещу външни нашественици).
 |
| Луций Корнелий Сула |
Последните години от живота на Гай Марий преминават под знака на непрекъснато противопоставяне с бившият му подчинен Луций Корнелий Сула. След края на Съюзническата война Рим се сблъсква с нов могъщ противник. През 89 г. пр.н.е. Митридат VI Евпатор, цар на Понт, нарежда да бъдат изклани десетки хиляди римски и италийски граждани, заселили се в Мала Азия; след това нахлува в територията на римската провинция. Войната е обявена, но в сената не могат да решат кого да изпратят начело на римските легиони. Споровете са дали войските да води Гай Марий или бившият му подчинен Сула, който по това време гради политическа кариера, а талантът му на пълководец застрашава да затъмни гения на вече остаряващия Гай Марий.
Сенатът избира патриция Сула, който е по-близо до “чергата” на аристократите. Народното събрание обаче, под влиянието на народните трибуни – подставени лица на Марий, отменя решението на сената, предавайки армията под командването му. След като научава за волята на народа, Сула не се подчинява и убеждава воините си да го последват, за да влязат в Рим – нечувана дързост за времето си. Легионите на Сула без проблем се справят с наетите от Марий гладиатори, а самият Сула се превръща в негласен върховен владетел на Рим. Едно от първите му решения е да състави списъци с хора, които са осъдени на смърт и конфискация на имуществото като предатели на Рим. На първо място в проскрипциите е името на Гай Марий.
Великият пълководец е принуден да бяга. Измъква се от ръцете на убийците, пратени от Сула, и се отправя към Африка. Докато Сула продължава да води войната с Митридат, Гай Марий се връща отново в Рим. Подкрепят го малцината все още останали му верни. Събира армия от роби, на които обещава свобода. Заедно с Цина, Серторий и още от верните му поддръжници, Гай Марий нахлува в Рим и в продължение на пет дни устройва кървава баня, избивайки много от привържениците на Сула.
Гай Марий обаче си остава истински римлянин и след като постига целта си, решава, че е време хаосът да бъде прекратен. За да овладее ситуацията нарежда на легата си Серторий да събере всички, които са дошли с него в Рим (около 4000 души, предимно роби-бегълци). Под предлог, че ще им бъдат раздадени пари и част от плячката, събраните до един са изклани.
Гражданите на Рим са потресени от бруталната жестокост на терора. Този Гай Марий не е старият “трети основател на Рим”. Това е чудовище.
Без да провежда избори Гай Марий се обявява за седми път за консул в началото на 86 г. пр.н.е. Но почти веднага силите го изоставят. Напрежението от последните месеци, напредналата му възраст, мъчещата го безсъница и кошмарните сънища, които сънува, когато все пак успее да заспи, го карат да пие много. Развива плеврит и след като прекарва седем дни на легло, Гай Марий почива на януарските иди 86 г. пр.н.е.
Когато през 82 г. пр.н.е. Сула отново превзема Рим и този път получава диктаторски правомощия от сената, нарежда гробницата на Марий да бъде разбита и останките му да бъдат разпилени. Така на 13 януари 86 г. пр. н.е. завършва земният път на човека, чиято кариера започва като спасител на родината и завършва като символ на терора.
През 110 г. пр.н.е. Гай Марий се жени за Юлия от рода на Юлий Цезарите. Двамата имат само един син, Гай Марий Младши. Бракът на Марий с представителка на видния род на Юлиите е част от обстоятелствата, допринесли много за политическата му кариера. През 82 г. пр.н.е. Гай Марий Младши става консул, но се самоубива, когато претърпява поражение от завърналия се с легионите си в Рим Сула. След смъртта на съпруга и сина си Юлия остава в Рим, а Сула до такава степен уважава рода на Юлиите, че не посяга на авторитета на Юлия. Тя се ползва с името на добра и почтена римска матрона. Боготворена е и от още един голям мъж, комуто обаче тепърва предстои да прослави името си – племеникът ѝ Гай Юлий Цезар.
Името на Гай Марий най-често се свързва с грандиозната реформа във военното дело. Благодарение на нея Рим не просто оцелява, но успява в последствие да покори цялата цивилизована част на Европа и голяма част от “варварите”. Но реформата има и обратен ефект: армията вече не дължи лоялност на Рим, като идея, а изцяло вижда в своя пълководец фигурата, комуто да бъде предана. За амбициозните пълководци тази нова армия се превръща в оръдие, средство за упражняване на властта и в крайна сметка точно това “оръдие” е един от факторите, предизвикали краха на Римската република.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>