Истински истории за духове 9 май 2020 г. | 33 коментара
Кредит за изображение: Луис Джанмот
Тази история е изпратена на сайта от Spayashi310 от Лос Анджелис.
Имах много близки отношения с моята 106-годишна баба. Бях до нея, когато тя пое последния си дъх. От деня, в който умря, тя се превърна в моя нежелана сянка и партньор в леглото. Никога не съм сам, нейният дух е с мен 24-7.
Чувствам постоянно треперене под краката си, когато стоя, треся се в леглото си. Матракът се чувства сякаш диша и има пулс, а когато седя, седалката ми се тресе дори докато съм в тоалетната. Кълба и светлинни проблясъци, люлеене на спалното бельо, струи арктически въздух и усещане, че някой ме докосва.
Постоянно я моля да си отиде. Мислех, че чака преход след службата и погребението. Сложих баница в чиния и й предложих. Можех да усетя и видя движение и видях малки бели петна да се движат и да го изяждат. На следващия ден сложих нейното любимо оризово топче. Можех да видя енергията, която изглеждаше като танцуваща пикселизация. Гледах как морските водорасли се движат и отново белите петна ги изяждаха. Сложих го на скрина си и се опитах да спя с треперене на леглото и до сутринта една трета от него беше изчезнало. Нямаше никой друг тук. Бях шокиран и сложих чиния с месо и нарязани зеленчуци. Оставих го на поднос и ме нямаше около 5 часа, когато се върнах беше изяден, но изглеждаше дехидратиран и некротизиран.
Имах два различни носителя, за да разбера защо и какво е посланието, което тя трябваше да ми даде. Първото ми четене беше да сподели нейните мисли и любов към мен и каза, че е тук, за да ме пази. Помолихме я да продължи и да се пусне. На 106 години тя каза, че не е готова да умре. Мислеше, че е просто лош сън. Службата и погребението й бяха на 4-та седмица. Изминаха 6 седмици, 24-7 непрестанно треперене до степен на чувство, че губя търпение и ума си.
Липсата на сън и справянето с натрапчив дух, толкова натрапчив. Моля я да пусне и да продължи напред, извиках друга среда. Беше описала маниерите си и каза каква упорита дама. Беше скръстила ръце и строго изражение на лицето си. Тя й каза, че е починала и не е щастлива.
Казаха й, че не може да остане тук, че е време да се пусне и да продължи напред. Тя отговори: „Не, всичко е наред, оставам тук с Лин“. Но другите по-горе ви очакват. Тя отговори: „Нека изчакаме“. Горя салвия ежедневно, пускам различни честоти, слагам сол и лампа от хималайска сол и кристали под леглото си.
Нищо не се е променило, нейният избирателен слух продължава.
Коментари (33)