Норвежкият изследовател Руал Енгелберт Гравнинг Амундсен е първият човек в историята, стъпил и на двата полюса на планетата. Пръв достига до Южния полюс, изпреварвайки само с 34 дни конкурента си Скот. Амундсен пръв извършва непрекъснат преход по вода през северозападния проход. Пръв е в още много области. Загива през 1928 година, докато участва в издирването на изчезналата експедиция на Умберто Нобиле.
За експедицията до Южния полюс Амундсен се подготвя много добре. На негово разположение са стотина кучета, няколко разглобяеми къщи за зимуване, тонове провизии, сауна и дори грамофон с библиотека. В дневника на един от участниците в експедицията е записано: “12 април. наистина живеем раскошно. Храната ни е добра, напитките – също. Днес имахме великолепен обяд: пилешка супа, печено телешко, аспержи, а за десерт имаше пудинг. Пихме водка, портвайн, кафе и ликьор “Бенедиктин”. Наближава Пасха и пред нас е цяла седмица за отдих и безгрижен живот. Тази вечер беше мой ред и на Преструд да се изкъпем: след вечеря в кухнята двама души могат да вземат вана.”
В екипа на Амудсен не се усеща натиска на жестоката конкуренция с експедицията на англичанина Скот, който по същото време също напредва към полюса. В Норвегия обаче всички с напрежение следят новините около покоряването на полюса. Амундсен, разбира се, също се вълнува. Англичаните се придвижват по маршрут, където температурата е с около 10 градуса по-висока, хората на Скот разполагат с понита, а се знае, че имат и моторна шейна.
Затова норвежците решават да потеглят към полюса веднага след края на полярната нощ – в средата на август 1911 година. Точно тогава обаче температурите падат до -57 градуса. До края на август очакват “да се затопли” и едва на 31 август, когато градусите се вдигат до -26, експедицията поема на път. И отново времето им поднася изненада, а температурите пак стигат до -56 градуса. Жесток вятър, ските спират да са полезни, а от студа кучетата не могат да спят. Дори и водката, която носят за “сгряване”, също замръзва.
И така няколко пъти – тръгват, връщат се, спасяват премръзналите, лекуват ги и пак тръгват и се налага да се върнат… Едва през октомври започва да се затопля. Експедицията прекарва в очакване на този момент близо девет месеца.
На 11 ноември поемат към планинските хребети, които се изкачват до нивото на платото на Южния полюс. От него ги делят 550 километра през ледената пустиня. Трудностите тепърва започват. В екипа се зараждат напрежения и търкания. Постоянно се сблъскват с огромни пукнатини в ледените полета, често трябва да щурмуват възвишения. Леденият вятър не спира, а членовете на експедицията страдат непрекъснато от височинна болест.
На 6 декември 1911 година експедицията достига до най-високата точка на платото – 3260 метра над морското равнище. Нервите на всички са опънати до краен предел и често избухват разпри.
На 14 декември експедицията достига мечтаната точка – Южния полюс. Петима стъпват на най-южната точка на планетата. Празнуват и преди да поемат по тежкия обратен път, изпушват по една цигара. За закъсняващата експедиция на англичаните оставят палатка с припаси, забиват норвежкия флаг и пишат писмо до конкурентите си: “Скъпи капитан Скот, тъй като вие вероятно ще сте първият, който ще достигне до това място след нас, любезно ви моля да изпратите това писмо до крал Хокон VII. Ако ви са необходими вещите, които оставяме в тази палатка, не се притеснявайте да ги използвате. С уважение Ви желая благополучно завръщане”.
Робърт Скот достига до Южния полюс 34 дни по-късно. Експедицията му обаче загива по обратния път, само на 11 мили от спасителният лагер, предварително подготвен за целта.
Руал Амудсен се завръща и през следващите години извършва още не е една експедиция. През 1925 година осъществява и мечтата си – каца със самолет само на 3 градуса от Северния полюс. На 18 юни 1928 година излита с хидроплана “Латам” да търси изчезналата в Баренцово море експедиция на италианския изследовател Умберто Нобиле. От този полет Амундсен не се завръща.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>