Джордж Гордън Байрон (по-късно Джордж Гордън Ноуъл, VI барон Байрон) се ражда на 22 януари 1788 година в Лондон. Детството му преминава в родовото имение. Замъкът, оставен в наследство от чичо му, се руши; тежкият характер на майка му с нейната склонност да властва и да доминира води до чести конфликти със сина ѝ. Байорн по рождение има физически дефект, който го кара леко да куца и това също става обект на насмешки от околните. В тези условия се формира характера на бъдещия поет и всичко това още от детските му години наслагва у него усещането за самота и отчужденост.
Тези чувства доминират в цялата лирика на Байрон. Момчето се обучава от домашен учител, а после постъпва в частно училище. През 1801 година Байрон постъпва в затвореното общество на аристократичното училище Хароу, близо до Лондон. Четири години по-късно се прехвърля в Тринити колидж в Кеймбридж. Ученето не му върви кой знае колко добре, но за сметка на това сред приятелите в училището се ползва с авторитета на рицарското отношение към по-малките и по-слабите сред учениците.
Светските му “занимания” започват още, докато е ученик в Кеймбридж. Байрон се впуска бурно в живота, което коства много пари и разбира се, се появяват дълговете от хазартното му увлечение. През 1809 година, за да избяга от хората, на които дължи много пари, а и за да се впусне в търсене на нови приключение, Байрон с приятеля си Д.К. Хобхаус предприема своето Голямо пътуване – обичайна практика за младите аристократи от епохата.
Посещават Португалия, Испания, Албания, Гърция и стигат до Константинопол. В Англия се завръща две години по-късно и със себе си носи черновата на поемата “Странстванията на Чайлд Харолд”. В нея се разказва за печалният странник (безспорно това е препратка към самия Байрон), комуто е съдено да срещне разочарованието и разбиването на юношеските мечти. Поемата е издадена и веднага прославя името на поета, при това не само в родната Англия, но и в цяла Европа.
Успехът на творбата дава на Байрон достъп до висшите кръгове на английското общество – появата му в тези среди му позволява освен славата, да се сдобие и с делови партньори, а не на последно място и да се впусне в много “романтични” връзки. Съвсем скоро сключва брак с дама от висшето общество, който обаче не просъществува дълго. За сметка на това в този брак се ражда дъщеря на поета – Аугуста Ада Байрон, на която съдбата отсъжда да стане първият програмист в света.
Малко преди Ада да се роди Байорн напуска семейството си без да каже накъде се е запътил. Впуска се в ново пътуване из Европа. Там пише третата и четвърта част от “Странстванията на Чайлд Харолд”, поемите “Шийонския затворник” и “Бепо”, драмата “Манфред”, нови песни от започнатата по-рано поема “Дон Жуан”, сатиричната “Видението на Страшния съд”, драмата в стихове “Каин” и много други.
Участва в италианското освободително движение и в заговора на карбонарите; след разгрома на въстанието заминава за Пиза, а после за Ливорно и накрая в Генуа, където завършва работата си по “Дон Жуан”. Байрон превръща легендарния прелъстител в “простак” и герой от сатиричен блудкав роман.
На 19 април 1824 година в Гърция Байрон почива от треска. Ковчегът с останките му е изпратен в Англия, където е положен в гробище, недалеч от бившото му родово имение Нюстед, Нотингъмшър.