Санкт Петербург навършва 318 години

Наричат го Северната Венеция. И макар че не е толкова древен, колкото именитата италианска перла, Санкт Петербург с право може да се нарича златната руска перла.

Официално е прието датата 27 май 1703 година да се смята за основаването на град Санкт Петербург. На този ден ексцентричният руски цар Петър I Велики поставя основите на изграждането на Петропавловската крепост на Заешкия остров, който се намира в делтата на река Нева. Крепостта има основна задача да защитава с артилерия подстъпите на бъдещата столица на Руската империя по фарватерите на двата големи ръкава по реките Нева и Голяма Невка.

Територията, на която започва градежа на новия град, исторически е заселена с фини. Шведите имат свое поселение от 1611 година. По време на Великата северна война Русия отвоюва тази територия от тях и си осигурява излаз на море – голямата мечта на цар Петър I Руската империя да се сдобие с път по море към Европа. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров Котлин е построен фортът Кроншлот, около който впоследствие израства крепостта Кронщат.

Руският цар кани за първи проектант и главен архитект на града 33-годишният швейцарец Доменико Трезини. Негово дело са едни от най-емблематични здания на града. Той остава да твори и да изгражда новата руска столица до края на живота си.

През първите десетина години новата руска столица се развива предимно на територията на Градския остров (днешният Петроградски район). На Градския остров са изградени няколко от важните за административната дейност на града сгради, както и занаятчийски и войнишки поселения. По-късно започва застрояването на Адмиралтейския остров, където се строят Зимния дворец и Летния дворец.

В средата на века обаче, след пожари и наводнения, много сгради в Санкт Петербург са унищожени или се намират в окаяно състояние (известни са два големи пожара от 1736 и 1737 г., унищожили голяма част от града). През 1737 г. с указ на императрица Анна е създадена специална градоустройствена комисия, която създава план за развитие на града в три лъча, като за композиционен център е избрана сградата на Адмиралтейството, а ролята на главна магистрала е отредена на Невския проспект. По-късно тази комисия е реорганизирана и регулира застрояването на малките крайбрежни реки и каналите, формирането на архитектурните ансамбли на градските площади и т. н.

Градът е столица на империята до революцията през 1917 година. От съображения за сигурност по нареждане на Ленин столицата на СССР е преместена в Москва. Малко преди революцията, по време на Първата световна война, воден от патриотични цели, руският цар Николай II преименува града на Петроград. След смъртта на Ленин, през 1924 година, с решение на ЦК на ВКП(б) градът получава името Ленинград, което се запазва до 1991 година. На референдум 54% от жителите на града се обявяват за връщането на Санкт Петербург и градът отново носи името на св. Петър, в чиято чест е наречен.