Попитали Айнщайн – Вярвате ли в Бог?

[ad_1]

Когато Айнщайн изнасял лекции в американските университети, въпросът, който студентите му задавали най-много, бил: Вярвате ли в Бог? И той винаги отговарял: “Вярвам в Бога на Спиноза.”

Барух де Спиноза е холандски философ, считан за един от големите рационалисти на философията от 17 век, заедно с Декарт.

Според Спиноза Бог би казал:

„Спри да се молиш. Искам да излезеш в света и да се насладиш на живота си. Искам да пееш, да се забавляваш и да се наслаждаваш на всичко, което съм направил за теб.“

„Престани да влизаш в онези тъмни, студени храмове, които сам си построил и казваш, че те са моята къща. Къщата ми е в планината, в гората, реките, езерата, плажовете. Там живея и там изразявам любовта си към теб.“

„Спри да ме обвиняваш за нещастния си живот. Никога не съм ти казвал, че има нещо лошо с теб или че си грешник, или че сексуалността ти е нещо лошо. Сексът е подарък, който ви дадох и с който можете да изразите любовта си, екстаза си, радостта си. Така че не ме обвинявай за всичко, в което другите те накараха да повярваш.“

„Спри да четеш предполагаеми свещени писания, които нямат нищо общо с мен. Ако не можеш да ме прочетеш при изгрев слънце, в пейзаж, в погледа на приятелите си, в очите на сина си – няма да ме намериш в нито една книга“

„Спри да ме питаш: „Ще ми кажеш ли как да си върша работата?“ Спри да се страхуваш толкова от мен. Не те осъждам, нито те критикувам, нито се ядосвам или притеснявам. Аз съм чиста любов.“

„Спри да искаш прошка, няма какво да се прощава. Ако аз съм те направил и изпълнил със страсти, ограничения, удоволствия, чувства, нужди, несъответствия и най-вече свободна воля, защо да те обвинявам, ако отговаряш на това, което съм вложил в теб?“

Как бих могъл да те накажа, че си такъв, какъвто си, ако аз съм този, който те е създал? Мислите ли, че бих могъл да създам място за изгаряне на всичките ми деца, които се държат зле до края на вечността? Какъв бог би направил това?“

„Уважавайте връстниците си и не давайте това, което не искате за себе си. Моля ви само да внимавате – бдителността е вашият водач.“

„Възлюбени, този живот не е изпитание, нито стъпка по пътя, нито репетиция, нито прелюдия към рая. Този живот е единственото нещо тук и сега – и това е всичко, от което се нуждаеш.“

„Създадох те абсолютно свободен, няма награди или наказания, няма грехове или добродетели, никой не отбелязва с маркер, никой не води записи.“

„Ти си абсолютно свободен да създаваш. Ти си този, който създава рая или ада.“

„Живей така, сякаш няма нищо отвъд този живот, сякаш това е единственият ти шанс да се наслаждаваш, да обичаш, да съществуваш. Тогава ще се радваш на възможността, която ти дадох. И ако има задгробен живот, бъди сигурен, че няма да попитам дали си се държал правилно или погрешно, ще попитам: ‘Хареса ли ти? Забавлява ли се? Какво ти хареса най-много? Какво научи?’

„Спри да вярваш в мен; вярването е предположение, припознаване, измислица. Не искам да вярваш в мен, искам да вярваш в теб. Искам да ме почувстваш в себе си, когато целуваш любимия си, когато прибираш малкото си момиченце, когато галиш кучето си, когато се къпеш в морето.“

„Спри да ме възхваляваш. Какъв егоманиак Бог мислите, че съм? Скучно ми е да ме хвалят. Писна ми да ми благодарят. Чувствате се благодарни? Докажете го, като се грижите за себе си, здравето си, отношенията си, света. Изразете радостта си! Това е начинът да ме възхвалявате.“

„Спри да усложняваш нещата и да повтаряш като папагал това, на което са те научили за мен. Защо се нуждаеш от още чудеса? От толкова обяснения?

„Единственото сигурно нещо е, че си тук, че си жив, че този свят е пълен с чудеса.“

Следвайте ни…

[ad_2]

Source link

Visited 38 times, 1 visit(s) today