[ad_1]
Печална истина е, че всяка здравна криза поражда собствена пандемия от дезинформация.
През 80-те и 90-те така беше с митовете около СПИН – от вярването, че вирусът на ХИВ е измислен в правителствена лаборатория до внушението,че ХИВ тестовете не са нанеждни, че даже до фрапантното твърдение, че може да се лекува с козе мляко. Лошото е, че подобни твърдения пораждат рисково поведение и усилват кризата, пише BBC Future.
Днес всички ние наблюдаваме разцъфването на фалшивите новини – този път около коронавирусната пандемия. Погрешната информация, усилена от социалните мрежи, обхваща всичко – от първопричините за избухването на епидемията до начините да се предпазим от заразата.
В най-лошия вариант фалшивата информация причинява вреди – пресен е случаят с провинция в Иран, където повече хора са умрели от пиене на индустриален етанол заради твърдението, че предпазвал от Covid-19, отколкото от зараза с Covid-19.
Смятаме, че по-високата интелигентност или образованост биха ни помогнали да отделяме фактите от измислиците, обаче не липсват и доказателства за противното. Има и немалко образовани хора, които се хващат на фалшивата информация.
 |
| Кели Броган |
Такъв е случаят на Кели Броган, видна Covid-19 конспираторка, която има диплома по медицина от Масачузетския технологичен институт и по психиатрия от университета Корнел. Това не й пречи да отхвърли доказателствата за опасността на вируса и да разпространява псевдонаучни идеи.
Част от проблема се корени в природата на самите съобщения
Плуваме в море от информация и често оставяме интуицията си да реши кое е вярно и кое не. А едно съобщение лесно може да мине за достоверно чрез няколко прости трика, които ни отказват да впрегнем аналитичното си мислене в действие и да проверим източника на информацията:
•Когато информацията тече гладко, критичността ни се приспива.
•Простото наличие на илюстрация наред с текста, повишава доверието ни – дори когато изображението само бегло илюстрира информацията.
•Изображението, придружаващо съобщение за открито ново лечение, не предлага доказателство на твърдението, но ни помага да визуализираме сценария и да приемем „гладкостта на възприемането“ като знак, че е вярно.
По сходни начини действа описателният език или въздействащата лична история, а също включването на познати факти и споменаването на уважавани, международно признати институции – всичко това помага лъжата да се обвие в пластове информация, кореспондираща с предишни наши знания.
Колкото по-често виждаме нещо в нюзфийда си, толкова по-вероятно е да му повярваме, даже първоначално да сме били скептични.
Това е добре познатото твърдение, приписвано на Гьоблес, че една лъжа, повторена 100 пъти се превръща в истина. Честото повторение повишава чувството за познатост, което бъркаме с истинност.
Тези методи, разбира се, не са нови, но днес социалните мрежи усилват до максимум лековерието ни. Скорошни изследвания показват, че сме склонни да споделим информация, без да се замислим дали е вярна. Вероятно, защото споделяйки, хората мислят повече за лайковете и коментарите, отколкото за достоверността.
Социалните медии не поощряват истината, те поощряват ангажирането.
В много случаи хората споделят дадена информация с надеждата, ако е вярна, някой друг да потвърди това и приемат, че ако не е така – не вредят. Дали става дума за измислянето на домашно лекарство против вируса или тъмен правителствен заговор – идеята, че ще получат силен отзвук, насърчава споделянето там, където единственият съществен въпрос е: истина ли е това?
Някои хора са по-податливи на внушения от други. Психолозите са създали тестове, който определят степента на податливост. Например: „Бащата на Емили има три дъщери. Първите две се казват Ейприл (април) и Мей (май), как се казва третата?
Интуитивният отговор е Джун (юни), правлиният отговор е Емили.
За да отговорите правилно, трябва да потиснете спонтанната си реакция. По тази причина когнитивните тестове мерят не толкова степента на интелигентност, колкото готовността да използваме тази интелигентност в решаването на различни задачи, да предпочетем аналитичното мислене пред непосредствената интуитивност.
Учените наричат тези хора „когнитивни скъперници“ – такива, които имат нужните ментални резерви, но не „черпят“ от тях, пазят си ги.
Когнитивното скъперничество е нещото, което ни прави податливи на предразсъдъци и също така променя начина, по който консумираме информацията, а социалните медии ни насърчават да го проявяваме. Имайте го предвид следващия път, когато прочетете някое бомбастично твърдение.
[ad_2]
Source link