Home ЛЮБОПИТНО Защо умни хора се доверяват на фалшиви новини?

Защо умни хора се доверяват на фалшиви новини?

by admin


Печална истина е, че всяка здравна криза поражда собствена пандемия от дезинформация.

През 80-те и 90-те така беше с митовете около СПИН – от вярването, че вирусът на ХИВ е измислен в правителствена лаборатория до внушението,че ХИВ тестовете не са нанеждни, че даже до фрапантното твърдение, че може да се лекува с козе мляко. Лошото е, че подобни твърдения пораждат рисково поведение и усилват кризата, пише BBC Future.

Днес всички ние наблюдаваме разцъфването на фалшивите новини – този път около коронавирусната пандемия.  Погрешната информация, усилена от социалните мрежи, обхваща всичко – от първопричините за избухването на епидемията до начините да се предпазим от заразата.

В най-лошия вариант фалшивата информация причинява вреди – пресен е случаят с провинция в Иран, където повече хора са умрели от пиене на индустриален етанол заради твърдението, че предпазвал от  Covid-19, отколкото от зараза с Covid-19.

Смятаме, че по-високата интелигентност или образованост биха ни помогнали да отделяме фактите от измислиците, обаче не липсват и доказателства за противното. Има и немалко образовани хора, които се хващат на фалшивата информация.

Кели Броган

Такъв е случаят на Кели Броган, видна Covid-19 конспираторка, която има диплома по медицина от Масачузетския технологичен институт и по психиатрия от университета Корнел. Това не й пречи да отхвърли доказателствата за опасността на вируса и да разпространява псевдонаучни идеи.

Част от проблема се корени в природата на самите съобщения

Плуваме в море от информация и често оставяме интуицията си да реши кое е вярно и кое не. А едно съобщение лесно може да мине за достоверно чрез няколко прости трика, които ни отказват да впрегнем аналитичното си мислене в действие и да проверим източника на информацията:

•Когато информацията тече гладко, критичността ни се приспива.

Простото наличие на илюстрация наред с текста, повишава доверието ни – дори когато изображението само бегло илюстрира информацията.

Изображението, придружаващо съобщение за открито ново лечение, не предлага доказателство на твърдението, но ни помага да визуализираме сценария и да приемем „гладкостта на възприемането“ като знак, че е вярно.

По сходни начини действа описателният език или въздействащата лична история, а също включването на познати факти и споменаването на уважавани, международно признати институции – всичко това помага лъжата да се обвие в пластове информация, кореспондираща с предишни наши знания.

Колкото по-често виждаме нещо в нюзфийда си, толкова по-вероятно е да му повярваме, даже първоначално да сме били скептични.

Това е добре познатото твърдение, приписвано на Гьоблес, че една лъжа, повторена 100 пъти се превръща в истина. Честото повторение повишава чувството за познатост, което бъркаме с истинност.

Тези методи, разбира се, не са нови, но днес социалните мрежи усилват до максимум лековерието ни. Скорошни изследвания показват, че сме склонни да споделим информация, без да се замислим дали е вярна. Вероятно, защото споделяйки, хората мислят повече за лайковете и коментарите, отколкото за достоверността.

Социалните медии не поощряват истината, те поощряват ангажирането.

В много случаи хората споделят дадена информация с надеждата, ако е вярна, някой друг да потвърди това и приемат, че ако не е така – не вредят. Дали става дума за измислянето на домашно лекарство против вируса или тъмен правителствен заговор – идеята, че ще получат силен отзвук, насърчава споделянето там, където единственият съществен въпрос е: истина ли е това?

Някои хора са по-податливи на внушения от други. Психолозите са създали тестове, който определят степента на податливост. Например: „Бащата на Емили има три дъщери. Първите две се казват Ейприл (април) и Мей (май), как се казва третата?

Интуитивният отговор е Джун (юни), правлиният отговор е Емили.

За да отговорите правилно, трябва да потиснете спонтанната си реакция. По тази причина когнитивните тестове мерят не толкова степента на интелигентност, колкото готовността да използваме тази интелигентност в решаването на различни задачи, да предпочетем аналитичното мислене пред непосредствената интуитивност.

Учените наричат тези хора „когнитивни скъперници“ – такива, които имат нужните ментални резерви, но не „черпят“ от тях, пазят си ги.

Когнитивното скъперничество е нещото, което ни прави податливи на предразсъдъци и също така променя начина, по който консумираме информацията, а социалните медии ни насърчават да го проявяваме. Имайте го предвид следващия път, когато прочетете някое бомбастично твърдение.



Source link

(Visited 2 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂

Related Articles