Home ЛЮБОПИТНО „Трите славни дни“. Юлската революция във Франция от 1830 година

„Трите славни дни“. Юлската революция във Франция от 1830 година

by admin


Конкретният повод, довел до избухването на Юлската революция във Франция, е подписването от страна на френския крал Шарл Х на заповед за разпускането на палатата на депутатите, за ограничаване на избирателните права по поземлен ценз и за налагане на репресивни мерки спрямо прогресивната преса.

На 27 юли 1830 година в Париж избухва масово въоръжено въстание, чийто основен мотив е защитата на конституционните права, определени с Хартата от 1814 година. Въстаниците си поставят за цел да свалят правителството на граф Полиняк.
В основата си движеща сила на революцията са работници и занаятчии, които получават подкрепата на дребната и средна буржоазия, както и на водещата част от интелигенцията.

На 29 юли въстаниците превземат двореца в Тюйлери и други важни правителствени сгради. Кралските войски са разбити и напускат Париж. Властта в столицата преминава в ръцете на “общинска комисия”, оглавена от влиятелни представители на умерено либералното крило в едрата буржоазия – банкерите Лафит и Перие, генерал Лафайет и други.

Луи Филип I

Въпреки протестите на републиканската фракция, палатата на депутатите, в която преобладават орлеанистите (привържениците на старата династия на Бурбоните наричат себе си легитимисти), решава да предаде короната на Луи Филип, херцог на Орлеан, на чиято страна са и едрите банкери. На 2 август Шарл Х абдикира от престола в полза на внука си. А на 7 август е установена Юлската монархия, когато за “крал-гражданин” на Франция е провъзгласен Луи Филип I.

Юлската революция окончателно прехвърля властта в страната в ръцете на буржоазията и след нея Франция става буржоазна монархия. Бурбоните са низвергнати, а следващите 18 години под управлението на династията на Орлеаните се смятат за определящи в голяма степен за бъдещето развитие не само на Франция, но и на цяла Европа.

След Юлската революция либералните течения по целия Стар континент набират увереност. В Германския съюз, италианските държави и на север в поделената между Русия, Прусия и Австрия Полша избухват народни бунтове, всички вдъхновени от успеха на либералите във Франция.

Като резултат от революцията е подписана нова Харта от 1830 година, с която се слага край на конституционната монархия и се обявява буржоазната монархия. С хартата са свалени праговете за придобиване на избирателно право по имуществен и възрастов ценз. Държавният апарат и командния състав на армията са прочистени от крайно реакционно настроените. Властта на краля е ограничена и се въвежда местното и областното самоуправление.
Но за работниците и дребните занаятчии, които отново са движеща сила в революцията, нещата не се променят. Остават без право на глас, но печелят правото да се сдружават в професионални съюзи и да стачкуват. Част от косвените данъци са премахнати.

В дългосрочен план Юлската революция дава мощен тласък на либералните движения в Европа. По време на управлението си Луи Филип започва да се отдалечава от либералните си възгледи и да търси сближаването със Свещения съюз. Това довежда до нова буржоазно-либерална революция през 1848 година – т.нар. Февруарска революция, след която във Франция е провъзгласена Втората република.

Йожен Дьолакроа „Свободата води народа“, 1830 г.

Вдъхновен от Юлската революция художникът Йожен Дьолакроа само за три месеца рисува картината, превърнала се по-късно в символ за много революционери по света. Платното “Свободата води народа” е завършено още преди края на 1830 година, а през май 1831 година, след като е посрещната с възторг от посетителите на Парижкия салон на изкуствата, е откупена от правителството.



Source link

(Visited 3 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂

Related Articles